Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 6110/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на директора на Териоториална диркекци (ТД) М. В. при Агенция „Митници“, чрез процесуален представител Л. С., против Решение № 886 от 15.05.223г., постановено по адм. дело № 3214/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение рег. № 32-407235 от 25.11.2022г. на Директора на ТД М. В. с което по повод подадената от жалбоподателя митническа декларация с MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020г. е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени публични задължения в размер на 846, 61 лева - мито и 264, 56 лев ДДС, ведно с начислената законната лихва за забава.
От аргументите в касационната жалба може да се обоснове твърдение за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на първостепенния съд, че по делото не е доказано от митническия орган отхвърлянето на договорната стойност на стоките по чл.70, § от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и определянето на митническата стойност по методите, предвидени в разпоредбата на чл. 74 от същия регламент, при наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 за изпълнение. Излага съображения, че митническата стойност на стоката следва да бъде определена на основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., а именно въз основа на наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са представените от „С. М. и гранична охрана на САЩ. По конкретно митническата стойност на стоката е определена в размер на 4769, 44 лева на база на посочената в МД за износ ITN X20200323935536 при декларирана цена пред американските власти- 2 300 USD. Представените документи от Американската митническа служба са официални такива, изготвени са от лица в кръга на служебните им задължения, т. е. те са официални свидетелстващи документи. Претендира за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – С. Д., действащ чрез процесуалния си представител адв. С. А., оспорва същата като неоснователна, по подробно изложени съображения в писмения отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол е Решение рег. № 32-407235 от 25.11.2022г. на Директора на ТД М. В. към MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020г., с което е увеличена митническата стойност на „лек автомобил употребяван“, марка: “Шевролет“, модел: „Камаро“, на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл. 140 от Регламент 2015/2447, в резултат на което са установени допълнително вносно митническо задължение и задължение за ДДС по ЗДДС. Към митническата декларация са приложени договор за покупко-продажба от 20.02.2020г. (Vehicle Wholesale Invoice), Sertificate ot Salvage for a Venicle- 1 бр., линеен коносамент № NAM3846376 ( с получател „Евромикс“ ООД), спедиторски коносамент № HBOL69425, уведомително писмо от „Евромикс“ ООД, че крайният получател в С. Д. и др.
Според фактическите установявания оспореният административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка.
С писмо с рег.№ 32-236499/22.07.2021г. зам. директора на Агенция „Митници“ е отправил искане за съдействие чрез посолството на САЩ от Департамента по вътрешна сигурност, С. М. и гранична охрана за извършване на проверка на търговските сделки и съответно на точността на данните в представените документи към приложените митнически декларации, позовавайки се на Спогодбата между правителството на Р. Б. и правителството на САЩ за международно сътрудничество, подписана през 2000г.
В отговор на гореописаното запитване от Американската служба „Митници и гранична охрана“ са представени сканирани документи, съдържащи електронна информация за износа (EEI) на автомобилите, с уточнение, че последната е еквивалент на декларацията за износ в ЕС. От представената декларация се установява, че износителят Ocean West Auto Group LLC е декларирал продажна цена на процесния автомобил 2 300 USD, с получател - С. Д., т. е на значително по-висока стойност от декларираната при вноса.
Поради възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, с писмо от 12.07.2022г е поискана информация, потвърждаваща, че декларираната стойност на стоката е действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износа в Съюза, документи, които са свързани със сделката, удостоверяващи формирането на продажната цена, всякакви други данни и информация, удостоверяващи стойността на декларираната стока. В отговор от 21.07.2022г. и последващо становище, жалбоподателят е оспорил твърдението за завишената покупна цена, заявил е, че не е налице свързаност между него и продавача и е ангажирал пред административните органи фактура, сертификат за регистрация, талон, декларация за допускане до свободно обръщение и специален режим. Също така е посочил, че процесният автомобил е бракуван и е спрян от движение.
Според становището на митническия орган при извършена проверка за автомобил със същите характеристики като процесния и идентичен VIN: 2G1FC1EV1A9221571 e открита информация на електронната страница en.bidax.info за обявена продажна цена 2 300 USD, като посочената дата на продажбата- 20.02.2020г., съвпада с представения пред митническите органи документ.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 г., жалбоподателят е уведомен на 04.10.2022г., че предстои издаване на решение на директора на ТД М. В. с което ще бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по подадената митническа декларация.
При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква а) и буква б) от Регламента, за наличие на "идентични стоки", т. е. стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им, митническият орган е се достигал до извод, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се докаже такава, предвид техническото състояние на автомобила. Не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, която да съответства на тези показатели. Предвид обстоятелството, че внесеният употребяван автомобил е с различна степен на амортизация, е практически невъзможно да се установи сходна стока, със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на метода, регламентиран в буква б) от Регламента за определяне на митническа стойност. Митническият орган е достигнал до извода и, че третият вторичен метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива. След като е преценил, че митническата стойност на лекия автомобил не би могла да бъде определена и по метода по буква в), и, че метода по буква г) също не намира приложение, доколкото няма предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила, поради изчерпване прилагането на другите методите за определяне на митническата стойност, като последна възможност за определяне на последната е прилагането на член 74, параграф 3 от Регламента.
С оглед установеното и приемайки, че декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, директорът на ТД М. В. е издал оспореното пред АССГ решение, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 77, § 1, чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност по митническата декларация MRN 20BG002002030142R3/27.05.2020г., е определена нова митническа стойност на стока „лек автомобил употребяван“, марка: шевролет;, модел: Камаро, в размер на 4 769, 44 лева и е установени публични задължения в размер на 846, 61 лева - мито и 264, 56 лев ДДС, ведно с начислената законната лихва за забава.
При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно и издадено от компетентен орган в административно производство, в което обаче са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките на разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, като се е позовал на данни обявени в интернет за обявена продажна цена за същия. Изложил е мотиви, че предвид предоставената информация по линия на международното сътрудничество от Американската служба „Митници и гранична охрана“ следва да се приеме, че съмненията на митническите органи са основателни, но последните не са изпълнили задължението си да ги „обосноват“ по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са спазили ли процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд правилно е определил основния спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази, както надлежното мотивиране на съмненията, така и изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: „В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...“.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
В процесния случай митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките на разпоредбата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение. Позоваването на данни обявени в интернет за обявена продажна цена за същия /според характеристиките и идентичен VIN (номер на шаси)/ автомобил от 2 300 щатски долара на аукцион, при отбелязване в същия сайт, че автомобилът е продаден, е само предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила, но въпросната информация, която не част от митническите информационни системи, сама по себе си не е събрана по надлежния законоустановен ред, поради което не може да се ползва с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт- en.bidax.info, за които не са налице доказателства последните да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни, не може да обуслови законосъобразност на определената от административния орган нова митническа стойност на стоката. Не би могло да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че при наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност.
Настоящият състав преценява като правилен извода на административния съд за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява подлежащата на плащане обща стойност. Информацията, е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Р. Б. и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Според чл. 9 § 2 от спогодбата получената информация може да се използва при съдебни, административни и наказателни производства.
Действително писмата от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ" са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Но в процесния казус от писмото на (л. 31) се удостоверява само информация за износа на лекия автомобил в обобщен табличен вариант - в справка. Не е установено на какви доказателства се основава информацията посочена в електронна информация за износ ( еквивалент в САЩ на декларация за износ в ЕС), респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Горното налага извод, че от представената в хода на административното производство разпечатка в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата, която е посочена в таблицата.
Съгласно трайната практика на ВАС ( Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др.) в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Необоснован е изводът на първостепенния съд, че по делото са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. На жалбоподателя са съобщени с писмо от 04.10.2022г. (л.12) мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение. Посочено е, че при проверката е представен отговор от американските власти, с който са ангажирани и относими документи, според които декларираната стойност при експорта на процесния автомобил от САЩ е в размер на 2 300 USD. Описана е и информацията от електронната страница на en.bidax.info. Митническите органи са посочили възможността за преглеждане на документи по преписката и водене на бележки. С уведомяването се гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване. В случая, жалбоподателят е уведомен, че съмненията относно декларираната стойност на автомобила са възникнали на база информация от Служба "Митници и гранична охрана на САЩ", представляваща Електронна информация за износ, за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение и метода, по който митническата стойност ще бъде определена и му е осигурена възможност да депозира становище в 30-дневен срок, поради което правото му на изслушване не е нарушено.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството на немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент ЕС № 952/2013. Чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Митническият орган не е определил митническа стойност за така описания автомобил в МД, а е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система (МИСЗА), която не е представена по делото, не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, поради специфичните повреди. При горните твърдения, митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.
Обстоятелството, че процесният лек автомобил е с повреда на двигателя и щети от катастрофа обуславящ извода, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, т. е с подобни параметри, не освобождава органа от задължението да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ е налична или не е налична информация и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Това не е сторено, като видно от книжата по делото липсва съставен протокол за извършените от него действия по чл. 50 ДОПК вр. чл. 84ж ЗМ. Митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на методите да проучи всички източници на информация и базата данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. В тази насока са решения от 09.11.2017г. по дело С-46/16 LS Customs Services, т.52, 09.06.2022г. по дело С-187/21, FAWEKS kft, т.35.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт.
Представеният по делото на л. 38 списък не е достатъчен, за да докаже реалното извършване на разход от ответната страна по касационната жалба, за който касаторът следва да бъде осъден, при което искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 886 от 15.05.223г., постановено по адм. дело № 3214/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА