Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 6123/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД М. В. чрез процесуален представител, срещу Решение № 2614 от 18.04.2023г., постановено по адм. д. № 6761/2022 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, поправено с Решение № 3113/11.05.2023 г., с което е отменено негово Решение рег. № 32-219077/01.07.2022 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания и не е анализирал събраните доказателства. Намира, че в своята съвкупност те установяват, че внесената стока представлява смес от палмово и палмистово масло, която е подлагана на химическа преработка и в нея е вложен сорбитанов емулгатор, в качеството му на модификатор на кристалната структура. Тези нейни характеристики изключват класирането й в позиция 1516 по КН, а попадат в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90, със ставка на митото 16 %, приложима за държава на произход Индонезия. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, а в условията на евентуалност - постановяване на друго решение, с което се отхвърли оспорването срещу атакувания административен акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – "Биликова" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.
Настоящият касационен състав, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на оспорване пред АССГ е горепосоченото решение на митническия орган, с което е определен различен от декларирания код по ТАРИК на стоката по митническа декларация с MRN 21BG002002056426R0 от 03.09.2021 г. и са установени публични задължения за мито и ДДС в размер съответно на 6007,62 лв. и 1201,52 лв., ведно със следващите се лихви за забава.
От фактическа страна органът е констатирал, че „Биликова“ ЕООД е декларирало за „допускане за свободно обращение“ стока с описание „хидрогенирана палмова мазнина - I- SOS CBS, 1167 кашона, I-SOC PCF SF 38, 1163 кашона, с произход и държава на изпращане Индонезия и код по ТАРИК 1516209880. Въз основа на извършени в Централна митническа лаборатория анализи на проби от стоката е формиран извод, че тя представлява хидрогенирано палмистово масло, приготвено чрез текстуриране с добавен сорбитанов емулгатор, в качеството на модификатор на кристалната структура. Тези нейни характеристики, съотнесени към Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и ОБХС, са мотивирали класирането й в позиция 1517 90 99 от КН.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Досежно съобразността на акта с материалния закон решаващият състав е счел, че не е установено главно и пълно възприетото от митническия орган фактическо основание за издаване на акта, обвързано с обективните характеристики на поставената от вносителя под режим „допускане за свободно обращение“ стока като хидрогенирана палмова мазнина.
Решаващият извод на съда е мотивиран с неприложимостта на използвания от ЦМЛ метод за изследване на текстуриране на мазнината, който според вещото лице по проведената СХЕ може да определи единствено твърдостта на веществото. Подчертал е, че не съществува узаконен метод за доказване на текстуриране, а наред с това ЦМЛ не е акредитирана да извършва такова изследване. Позовавайки се на заключението по проведаната тройна СХЕ, съдът е изтъкнал, че при наличен стандартизиран по БДС метод за количествен и качествен анализ на сорбитан, използваната от ЦМЛ друга аналитична процедура не може да се признае за валидна и получените чрез нея резултати да установят, че внесената стока е допълнително текстурирано палмистово масло с вложен в него сорбитанов етер.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Правната уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за Р България от 01.01.1992 г.). Член 3, т. 1, б. "а" от Конвенцията създава задължения за договарящите държави да приведат своите тарифна и статистически номенклатури в съответствие с Хармонизираната система от датата, на която тази конвенция влиза в сила за нея; по отношение на своите тарифна и статистически номенклатури: i) да използва всички позиции и подпозиции на Хармонизираната система без допълнения или изменения заедно със съответните им цифрови кодове; ii) да прилага Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система и всички забележки към разделите, главите и подпозициите, и да не изменя обхвата на разделите, главите, позициите или подпозициите на Хармонизираната система; и iii) да следва последователността на номериране в Хармонизираната система. Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система и според чл. 1, т. 2, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Подпозициите от КН са с осемцифров кодов номер, чиито първи шест цифри са кодовите номера от позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система; седмата и осмата обозначават подпозициите по КН - когато позициите и подпозициите от ХС не съдържат повече подраздели за нуждите на Общността седмата и осмата цифри са "00". Възможно е включване на девета цифра за националните статистически подраздели и десета и единадесета за Taric (Taric е интегрираната тарифа на ЕО - чл. 2 от Регламента) подпозициите.
Според чл. 12, 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година.
В своята практика СЕС многократно е посочвал критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. Trucks BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС - от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 28 от решението на Съда по дело С-725/21.
С решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 г., СЕС е разяснил, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка.
Наред с горното, Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.
Съгласно текста на позиция 1517 от КН тя обхваща маргарин; хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516. В тази връзка в т. 44 от решението по дело С-292/22 СЕС уточнява, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС."
По обяснителните бележки към ХС за 1517 от ХС, съвпадаща с 1517 по КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, "чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани ..., разбити или предварително обработени чрез текстуриране ... или по друг начин". Сред "основните продукти", класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени "shortenings", които съгласно същата бележка са "получени от масла или мазнини чрез текстуриране". Според ОБХС от позиция 1517 са изключени "несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно". ОБХС дефинират текстурирането като "видоизменение на текстурата или на кристалната структура".
Гореизложеното налага извод, че основание да се изключи класирането на продукта в позиция 1516 е да се определи дали същият представлява смес от две различни масла и претърпял ли е обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране /така т. 46 от решението на Съда по дело С-292/22/.
Именно върху тези въпроси се концентрира и спорът между страните, както правилно е приел първоинстанционният съд. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК той обосновано е изтъкнал, че в тежест на митническия орган е да установи характеристиките и качествата на внесената стока, които да ги дисквалифицират от позиция 1516 и да са основание за класирането им в позицията от разпоредителната част на акта и за възникване на допълнителните публични задължения за мито и ДДС.
В този аспект несподелими са доводите на първостепенния съд досежно приложения от ЦМЛ метод за изследване на пробите от внесената стока. Същите не са съобразени с липсата на изискване в обяснителните бележки към КН за позиции 1516 и 1517 да се прилага определен метод за изследване на съществените характеристики на продуктите. А и такъв да е предвиден, по аргумент от т. 53 от Решението на СЕС по дело С- 292/22, той не следва да се счита за единствен приложим. Според дадения от Съда отговор на втория поставен въпрос, "Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери".
Цитираното тълкуване изключва възможността да се приеме, че приложеният от ЦМЛ вътрешно лабораторен метод е основание за дисквалифициране на МЛА като информационен източник. Резултатите от това изследване сочат, че пробата представлява твърда, непластична при 25 градуса по Целзий, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, с хомогенна структура, неутрален мирис, със съдържание на сорбитанови естери - емулгатор, в качеството на модификатор на кристалната структура. Наред с това са идентифицирани триглецириди, характерни за смес на палмова и палмистова мазнина - смес от растителни мазнини и масла, при допускане на процеса интерстерификация.
При така установените характеристики на процесната стока, необосновано първостепенният съд е кредитирал заключението на вещите лица по проведената тройна СХЕ, в частта, касаеща липсата на нормативен метод за установяване на текстуриране. Същевременно, той е игнорирал отговорите на вещото лице д-р С. - Илиева по първоначалната СХЕ, според което ЦМЛ е използвала високоефективна течна хроматография, която позволява откриването дори на една молекула сорбитанов естер в продукта. Стоката, според експерта, представлява смес от палмово масло и палмистово масло, а именно това е същественото условие, определящо класирането й в позиция 1517 от КН. Наред с това, стоката е претърпяла обработка чрез текстуриране, в резултат на което е изменена кристалната й структура. Именно тези нейни обективни свойства налагат извод, че е налице фактическото основание за тарифното й класиране в позиция 1517 на КН. Ето защо, коригирайки декларирания от вносителя код по КН и установявайки публични задължения за досъбиране за мито и ДДС, митническият орган не е нарушил приложимия материален закон, а е издал решение, спрямо което не са налице основания за отмяна.
Като е достигнал до друг краен правен извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата на "Биликова" ЕООД бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на Агенция "Митници" следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, възлизащо общо на сумата от 400 лв. за първоинстанционното и касационното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2614 от 18.04.2023г., постановено по адм. д. № 6761/2022 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, поправено с Решение № 3113/11.05.2023 г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Биликова" ЕООД, гр. София срещу Решение рег. № 32-219077/01.07.2022 г., издадено от Директора на ТД М. В.
ОСЪЖДА "Биликова" ЕООД, гр. София да заплати на Агенция "Митници" сумата от 400лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА