Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 691, пор. № 254

КОГАТО С РЕШЕНИЕ ИЛИ ЗАПОВЕД НА АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН СЕ ОТНЕМЕ ПРАВО НА СТРОЕЖ ВЪРХУ ДЪРЖАВНА ЗЕМЯ, КОЕТО Е ОТСТЪПЕНО Н. Г. ИЛИ НА ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО РЕДА НА ЗАКОНА ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА, ЗТСУ ИЛИ НА ДРУГ НОРМАТИВЕН АКТ, ТОВА РЕШЕНИЕ (ЗАПОВЕД) ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО РЕДА НА ЗАП

Чл. 15 ЗС

Чл. 15в ЗС

Чл. 15г ЗС

Чл. 117 ЗТСУ

Чл. 41 ЗАП

Председателят на Върховния съд е направил предложение на основание чл. 212 ГПК да се издаде тълкувателно решение по следния въпрос: когато със заповед на административен орган се отнеме право на строеж върху държавна земя, което е отстъпено по реда на ЗС или ЗТСУ, тази заповед подлежи ли на обжалване и по какъв ред.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид:

Отстъпването на право на строеж върху държавна земя е често практикуван способ, чрез който гражданите и обществените организации придобиват собствеността на жилища, вили, ателиета или гаражи. Разпоредбите, които регламентират отстъпването на това право, се съдържат в редица нормативни актове. Такива са например разпоредбите на чл. 15, 15в и 15г ЗС, чл. 117, 120, 121, 124 - 133 ЗТСУ (*1), чл. 103 - 108 от Наредбата за държавните имоти. В чл. 11, ал. 5 от Наредба N 3 за изграждане на жилища по стопански начин (ДВ, бр. 20 от 1987 г.) по въпроса за отстъпването на право на строеж се прави препращане към чл. 130 - 133 ЗТСУ и чл. 103-108 от Наредбата за държавните имоти.

Въпреки че се касае за един и същ правен институт, правото на строеж е регламентиран в отделните нормативни актове с някои съществени различия. Съгласно чл. 15 във връзка с чл. 13 ЗС, правото на строеж се поражда от сложен фактически състав: първо се издава заповед от определен административен орган, а след това въз основа на нея страните сключват договор. В ЗТСУ са предвидени два самостоятелни способа за учредяване правото на строеж върху държавна земя: съгласно чл. 117 това става само въз основа на договор, а съгласно чл. 130 - само въз основа на заповед, издадена от административен орган. (*2) Останалите текстове от този закон, които бяха цитирани по-горе, препращат към един от тези два способа.

Относно отнемането на правото на строеж върху държавна земя в нормативните актове също има различия. Съгласно чл. 67, ал. 2 ЗС, когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване правото на строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж, а подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72 ЗС. В чл. 136 ЗТСУ пък е предвидено, че решенията, с които се отстъпва право на строеж върху държавна земя, могат да бъдат обезсилени, когато има основание само по съдебен (исков) ред.

Във връзка с правната характеристика на решението на административния орган за отнемане правото на строеж се застъпват две становища. Според едното становище това решение не представлява индивидуален административен акт. В случая председателят на ИК на ОбНС, евентуално с одобрение на председателя на ИК на окръжния народен съвет, действува не като носител на власт, не като изпълнително-разпоредителен орган на държавата, а като страна по гражданско правоотношение, като орган, управомощен да упражнява правомощията на държавата като собственик на съответни имот. В случая едностранното отнемане на отстъпеното право на строеж представлява упражняване на едно субективно потестативно право.

Според второто становище решението за отнемане правото на строеж представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2 ЗАП.

Върховният съд - Общо събрание на гражданската колегия намира за правилно второто становище.

Решението за отнемане правото на строеж се взема от административен орган - председателя на ИК на ОбНС, одобрено от председателя на ИК на ОНС. Сезиране на този орган не се изисква. Гражданинът, на когото е отстъпено правото на строеж върху държавна земя, и административният орган, който отнема това право с решение, не са равнопоставени. Административният орган има надмощно положение. Този орган не е овластен с посочената правна норма едностранно да издаде акт, с който да отнеме придобитото от гражданина право. Актът не е предпоставка за предявяване на иск, а подлежи пряко на принудително изпълнение.

Обстоятелството, че гражданинът има право да иска връщане на платената цена за правото на строеж, както и обезщетение за законно направените подобрения в мястото, не означава, че решението за отнемане е една гражданскоправна сделка или е елемент от сложен състав на такава сделка. Както бе вече посочено, решението за отнемане правото на строеж се взема едностранно от административния орган независимо от волята на гражданина. За изпълнението на решението няма предвиден специален ред, различен от реда, по който се изпълняват индивидуалните административни актове.

При наличието на посочените белези решението за отнемане правото на строеж отговаря напълно на изискванията за индивидуалните административни актове, посочени в чл. 2 ЗАП. В случая се касае за индивидуален административен акт, с който се засягат права на отделни граждани. И тъй като не съществува изрична законна разпоредба, която да изключва прилагането на разпоредбите на ЗАП по отношение на решенията за отнемане правото на строеж, следва да се приеме, че те се издават, обжалват и изпълняват по реда на ЗАП.

Актовете за отнемане правото на строеж върху държавна земя могат да се обжалват по предвидения в ЗАП административен и съдебен ред и когато са издадени във формата на заповед или е използувано някакво друго наименование. Това се отнася и за случаите, при които актът за отнемане правото на строеж е издаден от друг административен орган, различен от посочения в чл. 67, ал. 2 ЗС, както и когато в този акт е посочено, че се издава на друго законно основание (напр. чл. 155 или чл. 156 ЗТСУ).

Когато административният акт за отнемане на право на строеж бъде обжалван по съдебен ред, съдът е длъжен съгласно чл. 41, ал. 3 ЗАП, да прецени неговата законосъобразност, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Ако при тази преценка съдът стигне до извода, че правото на строеж може да бъде отнето само по исков ред или чрез отчуждаване, той следва да отмени обжалвания административен акт.

В случай че административният акт за отнемане правото на строеж не е бил обжалван пред съда, засегнатият гражданин може да защити интересите си, като поиска неговата отмяна по реда на чл. 32 ЗАП.

---------------------

(*1) Членовете 120, 121 и 124 - 133 ЗТСУ са отменени (ДВ, бр. 31/1990 г.)

(*2) Вторият способ е отпаднал с отмяната на чл. 130 ЗТСУ (ДВ, бр. 31/1990 г.)