Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА Б. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 6235 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Т. Р. АД против решение № 2330/06.04.2023 г. постановено по адм. дело № 7409/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № Ц - 19 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. І. 1 и т. VІ. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на съдебното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на контрола за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № Ц - 19 от 01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. І. 1, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 21 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ се определя за периода 01.07.2022 г. – 30.06.2023г. прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, и в частта по т. VI, с която КЕВР отказва на дружеството да утвърди цена, по която да продава електрическа енергия на обществения доставчик . Количествата разполагаемост за производство на електрическа енергия са определени в МВтч в табличен вид, разпределени по производители, сред които не е включен касационният жалбоподател "Т. Р. АД, който е страна в административното производство по издаването на административния акт. Същият е адресат по т. VI от решението.

Съдът е посочил нормата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, според която на регулиране от КЕВР подлежат цените, по които производителите, в рамките на определената им от Комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ, продават електрическа енергия на обществения доставчик. От фактическа страна е установено, че със заповед на председателя на КЕВР е назначена работна група, която е извършила анализ на данните, съдържащи се в подадените от енергийните дружества заявления като резултатите от извършения анализ са обективирани в доклад, който е приет от КЕВР в закрито заседание. В изпълнение на нормативните изисквания е проведено открито заседание и КЕВР е приела проект на решение, който е подложен на обществено обсъждане и е публикуван на интернет страницата на КЕВР.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 21, т. 21 от ЗЕ, КЕВР определя прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Комисията не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и 94. Съжденията на съда са, че релевантно за определянето на разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ е дали регулираната цена на дружеството – производител надвишава с над 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период. Посочва, че в случая регулираната цена на "Т. Р. АД е изчислена въз основа на подаденото от дружеството заявление вх. № Е-14-09-4 от 01.04.2022 г., с което „Т. Р. АД е предложило за утвърждаване следните цени: цена за енергия – 548,39 лв./MWh, без ДДС; цена за разполагаемост – 19,63 лв./MW*h, без ДДС; пълна цена за електрическа енергия – 568,03 лв./MWh, без ДДС.

В хода на производството са направени искания за назначаване на комплексна съдебна технико-икономическа експертиза /КСТИЕ/. Съдът е отхвърлил исканията на процесуалния представител на „Т. Р. АД за допускане на експертиза, с посочване, че такава не е необходима.

Позовавайки се на чл.37а от Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, съдът е сметнал, че прогнозната пазарна цена за базов товар регулаторния период е изчислена от КЕВР в размер на 430.94 лв./ MWh без ДДС, като начинът, по който е формирана тази стойност на прогнозираната пазарна цена, е подробно описан в т.І от мотивите на решението/ стр.7-13/.

Съдът е приел, че въз основа на така определената прогнозна пазарна цена Комисията е направила законосъобразен извод, че изчислената на „Т. Р. АД регулирана цена /569,68 лв./MWh без ДДС/ надхвърля с над 10 на сто, а именно с 32,19 % прогнозната годишна пазарна цена за базов товар процесния период 01.07.2022г. – 30.06.2023г. /430,94 /MWh/. Предвид констатираното превишение на регулираната цена на „Т. Р. АД над прогнозната пазарна цена с над 10 %, съгласно императива на чл.21, ал.1,т.21, изр. второ ЗЕ, Комисията обосновано е отказала да определи на дружеството разполагаемост .

Така мотивиран съдът е приел, че КЕВР стриктно е приложила материалния закон, с оглед което е счел решението в оспорената част за законосъобразно.

Решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на законовите си правомощия и при спазване на изискванията за форма на акта. От представените протоколи е видно, че са проведени, както открито заседание за обсъждане на доклада на работната група, така и обществено обсъждане. Предвид което правилно е прието от съда, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

За да извърши преценка относно спазване на условието на чл. 21, ал. 1, т. 21, изр. 2 от ЗЕ, КЕВР от една страна трябва да определи размера на прогнозна пазарна цена за регулаторния период, а от друга страна да разгледа и определи размера на цените на производителите съгласно заявеното от тях и да сравни тези две величини. Следователно когато органът установи, че цената на производителя надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, КЕВР е задължена да откаже утвърждаването на разполагаемост и да не го включи за производство на регулиран пазар, а когато установи, че цената на производителя не надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, КЕВР е задължена да утвърди разполагаемост на производителя за производство на регулирания пазар. Съгласно чл. 37а. от НРЦЕЕ Комисията определя прогнозна пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен или ценови период въз основа на анализ на фючърсните сделки за този период на националната и регионалните борси.

В процесния случай, комисията не е определила разполагаемост на производителя „Т. Р. АД, тъй като е приела, че изчислената на дружеството в административното производство регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период. Този извод немотивирано е потвърден от АССГ. Съдът е възпроизвел констатацията на органа, че видно от подаденото от „Т. Р. АД заявление, регулирана цена в размер 569,68 лв./MWh без ДДС, надхвърля с над 10 на сто, и частност с 32,19 % прогнозната годишна пазарна цена за базов товар процесния период 01.07.2022г. – 30.06.2023г. /430,94 /MWh/.

Съдът е приел, че по отношение на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, „ТЕЦ Марица 3“ АД и „Т. Р. АД, КЕВР правилно е посочила, че не може да бъде определена разполагаемост за производство на електрическа енергия за изкупуване от обществения доставчик, тъй като тяхната регулирана цена би била с повече от 10 на сто над прогнозната пазарна цена. Необосновано и недопустимо е съдът да се позовава на изчисления сторени входа на административното производство, същият е следвало да допусне доказателственото искане на жалбоподателя (настоящ касатор) и да съобрази направените от експерта заключения наред с останалите факти и доказателства.

Основателни са касационните възражения за нарушение на съдопроизводствените правила с отказа за допускане на комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Недопускането на експертиза обуславя неправилно приложение на материалния закон при непълно изясняване на фактите по делото, за което са били необходими специални знания.

Д. К. не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и 94 ЗЕ. За правилното установяване на релевантните факти по спора, който се концентрира именно в невключването на касатора при определяне на прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия на производители, от които обществения доставчик да изкупува електрическа енергия, съдът в съответствие с чл.171, ал.2 от АПК е следвало да се назначи независим експерт, а не да се отхвърля искането за назначаването му с лаконични мотиви.

Предвид изложеното, релевираното от „Т. Р. АД касационно основание е основателно - допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила е налице. То е от категорията на тези, които налагат отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе положително по направеното от настоящия касационен жалбоподател доказателствено искане за допускане на комплексна съдебна технико-икономическа експертиза с посочените задачи. Като в случай, че се прецени, следва да се поставят и допълнителни такива. Заключението на последната е относимо към разрешаване на спора по делото и следва да се обсъди ведно с всички останали доказателства по делото, а не да се дава необоснован превес на едната от страните в съдебното производство.

В тази смисъл е и съдебната практика на ВАС – решение № 8307/07.08.2023 г. постановено по адм. дело № 9911/2022 г. по описа Върховен административен съд.

Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2330/06.04.2023 г. постановено по адм. дело № 7409/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА