№ 587

гр. София, 16.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря А. Р. като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2887 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 52 от 04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че, отказвайки да признае за налично имущество в края на проверявания период предоставените още през 2015 г. по силата на договор за заем от ответника А. В. на „Т и К Сървисис“ ЕООД пари в размер 176 682 лева, независимо, че същите не са върнати на заемодателя, както и сумата 26 500 лева, платени от ответниците допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени през проверявания период, въззивният съд неправилно определил стойността на наличното имущество на проверяваните лица към края на периода на 59 550 лв. и погрешно обосновал извод, че е налице намаляване на имуществото на ответниците в сравнение с началото на изследвания период. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.

Ответниците по касационна жалба А. И. В. и А. Г. В. не са подали в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез инспектор В., поддържа касационната жалба, а ответниците я оспорват.

С въззивното решение е потвърдено Решение № 114/01.11.2023г. на ОС - Търговище по гр. д. № 114/2022 г., с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу А. И. В. и А. Г. В. искове с право основание чл. 153 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – от А. Г. В. - 5 дружествени дяла, всеки от по 200 лв., на обща стойност 1 000 лв. от капитала на „Електропроизводително предприятие“ ООД; от А. И. В. и А. Г. В. - недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], представляващ УПИ ... в кв. ..., с площ от 796 кв. м., заедно с построените в него навес и второстепенна постройка, с пазарна стойност 3 500 лв.; недвижим имот в [населено място], съставляващ УПИ ... в кв. ... на [населено място], с площ от 718 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, с пазарна стойност 4 000 лв.; сума в размер на 23 370 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил марка БМВ, модел „Х 6 3 СИ“; сума в размер на 5 553 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка и модел „Мазда 3“; сума в размер на 12 683 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил „Сузуки“, модел „Г. В. ; от А. И. В. - сумата от 26 782 лв., представляваща част от предоставен от нея на „Т и К Сървисис“ ЕООД заем.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че всеки от съпрузите А. Г. В. и А. И. В. бил привлечен като обвиняем по ДП № 24/2017 г. на ОСлО Търговище, пр. пр. № 546/2016 г. на ОП – Търговище, за престъпления по 256, ал. 1 НК и чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3 и ал. 2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, т. 17 и т. 18 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Периодът на проверката бил от 28.07.2010 г. до 28.07.2020 година.

Спорните въпроси, отнесени за разрешаване пред апелативния съд, били налице ли е изискуемото съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) несъответствие в размер от 150 000 лева, какво се включва в понятието „имущество“ съгласно определението, дадено в § 1, т. 4 от този закон, и как следва да се обоснове извод за несъответствие - да се вземе предвид само наличното в края на периода имущество или цялото имущество, придобито от ответниците през целия проверяван период. Въззивният съд, изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), приел, че, за да се отговори на въпроса налице ли е несъответствие, следва да извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) и нетния доход на същите при отчитане дадените легални дефиниции на понятията имущество и нетни доходи с разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. § 1, т. 2 и т. 9 от същия закон. При обосноваване отговорите на тези въпроси апелативният съд се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само наличното имущество на ответниците. Посочил е, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), същите не участват и при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, сумите от придобито и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. По тези съображения въззивният съд е счел за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че придобитото и отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваните лица парични средства, които не са налични към края на периода, следва да участват при обосноваване на извода налице ли е несъответствие. Добавил е, че в тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава проверяваният и свързаните с него лица. За ответниците не съществувало задължение да доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.

При изчисленията налице ли е несъотвествие в размер на 150 000 лева въззивният съд е изяснил, че по смисъла на § 1, т. 8, вр. т. 2 от закона нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониумът на лицето след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Приел е още, че в началото на проверявания период ответниците са притежавали описаното в исковата молба имущество: дружествени дялове от капитала на „Алиа“ ООД на стойност 5 000 лв.; дружествени дялове от капитала на „Алмед груп“ ЕООД на стойност 5 000 лв. и дялове от капитала на „Счетоводна къща Алекса“ ООД на стойност 200 лв.; апартамент № .., [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., с площ от 89, 21 кв. м., получен от ответника В. въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 57/2003 г., с пазарна цена към 28.07.2010 г. 72 200 лв.; лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. [рег. номер на МПС] , дата на първа регистрация 28.04.1994 г., отчужден през 2011 г. за сумата от 311 лв.; спестовни влогове в „Ю. Б. АД с титуляр А. В. общо в размер на 1 211 лв., в „ЦКБ“ АД - по разплащателна сметка - 5, 45 лв., по спестовна сметка – 0,88 лв., в „Райфайзенбанк“ ЕАД – 60, 72 лева. През процесния период ответниците придобивали дялове в търговски дружества, недвижими имоти и МПС, от които в края на периода безспорно били налични: дружествени дялове от капитала на „Електроразпределително предприятие“ ООД на стойност 1000 лв.; недвижим имот, съставляващ УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], [община], с пазарна стойност 3 500 лв.; недвижим имот, съставляващ УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], [община], с площ от 718 кв. м., заедно с построените в него сгради, с пазарна стойност 4 000 лв.; товарен автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 3.СИ“ с рег. [рег. номер на МПС] , с пазарна цена към датата на придобиване 27 020 лв., л. а. “Мазда 3“ с рег. № Т 2677 3Т, с пазарна цена към датата на придобиване 6 802 лв., л. а. “Сузуки“, м. „Г. В. , с пазарна цена към датата на придобиване 12 683 лв. (автомобилите били отчуждени след края на проверявания период - 28.07.2020 г.); налични суми по банкови сметки с титуляр А. В. – 4 255, 66 лв., и с титуляр А. В. – 208, 53 лева.

Въззивният съд приел за безспорно между страните, а и въз основа на заключението на вещото лице, изготвило заключението към съдебно-икономическата експертиза, че средствата от отпуснати на ответниците заеми и преведени по банка суми от трети лица не са налични към края на проверявания период, поради което е посочил, че те не представляват налично имущество. Същият извод е обоснован и по отношение на средствата, предоставени в заем на трети лица, които не са върнати на ответниците към края на проверявания период. Доводът на КОНПИ, че част от наличното имущество на ответниците са и вземанията им за допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени в проверявания период, представляващи по същество парични вземания с източници договори за заем, на стойност 26 500 лева апелативният съд не е обсъдил.

При тези факти въззивният съд е счел, че общата стойност на притежаваното от проверяваните и свързаните с тях лица имущество, съответно имущество, по отношение на което е приложим чл. 151 ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), в края на проверявания период е в размер на 59 550 лева, а именно сборът от сумите 1 000 лв. стойност на дружествени дялове, 3 580 лв. и 4 000 лв. - стойност на придобити недвижими имоти съгласно заключението към съдебто-техническата експертиза; 46 505 лева - стойността на отчуждените след края на проверявания период МПС, 4 465 лева – суми по банкови сметки. Следователно придобитото от проверяваните лица имущество, налично в края на проверявания период, било под стойността на имуществото в началото на периода – 28.07.2010 г., поради което извод за значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), вр. §1, т. 3 от същия закон, бил изключен.

С определение № 1824/10.04.2025 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали даденото от апелативния съд разрешение на въпроса представляват ли „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) вземанията на проверяваното лице по договор за заем, възникнали в проверявания период и съществуващи към неговия край, е в съответствие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС.

Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК, „постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.“

Отнесени към въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тези правни разрешения предопределят утвърдителния му отговор. Възникналите в проверявания период парични вземания с източник договор за заем, сключен между проверяваното и трето за процеса лице, които съществуват (не са погасени) към неговия край, представляват „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) и следва да участват при формиране на извода налице ли е значително несъотвествие. В този случай на отнемане подлежи вземането, което проверяваното лице е придобило срещу заемополучателя – длъжник в облигационното отношение между тях.

Предвид този отговор на въпроса, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Твърденията на ищеца, признати в отговора на исковата молба, че през 2015 г. заемодателят А. В. предала в собственост на заемателя „Т и К Сървисис“ ЕООД общо 187 282 лева срещу задължението на дружеството да й върне заетата сума, което било изпълнено едва до размера от 10 600 лева, е безспорно установено както от вписванията в подадените в периода 2016 г. - 2020 г. от ответницата А. В. годишни данъчни декларации, така и от заключението към съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице В., изслушано в производството пред окръжния съд и неоспорено от страните в тази част. Между тях не е спорно, че към края на проверявания период задължението на „Т и К Сървисис“ ЕООД по договора за заем не е погасено и ответникът В. има вземане от „Т и К Сървисис“ ЕООД за сумата от 176 682 лева (от която претенцията на ищеца касае 26 782 лева).

Съгласно § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Вземането в размер на 176 682 лева, възникнало от договора за заем между ответницата и „Т и К Сървисис“ ЕООД, независимо от момента на настъпване на неговата изискуемост, представлява имущество и е част от икономическия анализ за определяне налице ли е значително несъответствие, без значение дали и каква част от това делимо вземане ищецът претендира да бъде отнето (в този смисъл са както разрешенията, дадени в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК, така и в постановеното след приемането на тълкувателния акт по реда чл. 290 ГРК Решение № 283/28.05.2025 г. по гр. д. № 2758/2024 г. по описа на ВКС, IV ГО). Средствата за придобиване на това имущество следва да се отчетат като разход на проверяваното лице. Ето защо основателно е оплакването срещу извода на въззивния съд, че придобитото от проверяваните лица имущество, налично в края на проверявания период, е на стойност под 150 000 лева, което изключвало възможността да е налице „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 ЗОНПИ.

На основание чл. 293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено от касационната инстанция, а делото – върнато на друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия по определяне размера на несъответствието в смисъла по параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. При тази дейност съдът дължи както произнасяне по необсъдения довод на ищеца, че част от наличното имущество на ответниците са и вземанията им за допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени в проверявания период (представляващи съобразно твърденията на КОНПИ парични вземания с източници договори за заем на стойност 26 500 лева), така и съпоставяне на стойностите на имуществото и нетния доход на ответниците, като изследва и двете величини. По тези въпроси въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като посочи въз основа на кои факти обосновава правните си изводи и се произнесе по доводите и възраженията на ищеца и ответниците.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд той следва да изиска уточнение от ищеца дали искането му е за отнемане от ответника В. не на сумата (с която тя се е разпоредила), а на вземането й от „Т и К Сървисис“ ЕООД за 26 782 лева с източник договор за заем от 2015 г., както и прецизиране на претенциите относно ремаркетата за лек автомобил „Мазда 3“, рег. [рег. номер на МПС] , и лек автомобил „Сузуки“, модел „Г. В. , рег. [рег. номер на МПС] , тъй като обстоятелствената част на исковата молба съдържа фактически твърдения по придобиването и отчуждаването след края на изследвания период именно на леки автомобили, а не на ремаркета за тях (пропуск, който е възможно да се дължи и на допусната техническа грешка при изписване на исковата молба).

По разноските в настоящото производство ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, настоящият състав на Трето отделение на Гражданската колегия на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 52 от 04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 508/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.