Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 6272/2023 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Ранчото-2012“ ЕООД със седалище в с.Г. К. общ.Кирково, обл.Кърджали, подадена чрез пълномощника адвокат И. Ш.. Жалбата е против решение №154 от 10.04.2023., постановено по адм. дело №401/2022г. на Административен съд - Кърджали. С него е отхвърлена жалбата на „Ранчото-2012“ ЕООД против решение за налагане на финансова корекция №09/311/00651/3/01/04/02, изх. №01-26000/6544#13 от 11.08.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 156 897.95 лв., представляващи 100% от получената субсидия, по отношение на което е издадено решение за поправяне на очевидна фактическа грешка №09/311/00651/3/01/04/02 от 30.08.2022г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По същество излага оплаквания, сходни с разгледаните вече от първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова такава по съществото на спора, с което да бъде отменено решение за налагане на финансова корекция №09/311/00651/3/01/04/02, изх. №01-26000/6544#13 от 11.08.2022г. Претендира се заплащане на разноски, за които прилага списък.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, с представено по делото становище, иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. и прави възражение за прекомернист на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд - Кърджали следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение №09/311/00651/3/01/04/02, изх. №01-26000/6544#13 от 11.08.2022г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - в сила от 01.07.2022г.), чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 - 2013 г. /Наредба №30/2008г./, както и предвид влязло в сила съдебно решение №2186 от 08.03.2022г., постановено по адм. дело №6243/2021г. на Върховния административен съд, осмо отделение, на „Ранчото-2012“ ЕООД е определена и наложена финансова корекция в размер на 156 897,95 лева.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването против решението за определяне на финансова корекция с мотиви, че то е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и в съответствие с целта на закона, т. е. при липса на отменителните основания по чл.146 от АПК.
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за незаконосъобразност на административния акт, обосновани с твърденията, че писмото, с което жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция е от 27.04.2022г., т. е. след изтичане на 5-годишния мониторингов период.
С оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция е установено от изпълнителния директор на ДФЗ неизпълнение на бизнес плана. За 3 (три) пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ органът е установил средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 10.68% от заложените приходи. Констатирал е и неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. В тази връзка съдът е приел, че по делото се установява твърдяното от органа нарушение на посочената в административния акт т.4.12 и т.4.18 от договор № 09/311/00651 от 15.10.2014г., съгласно които ползвателят е поел задължението да изпълнява одобрения проект (неразделна част от който е и бизнес плана) за срок от 5 години от сключване на договора. Посочил е, че в случая е доказано неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и не покрива целите, заложени в чл. 2 от Наредба №30/2008г. За прецизност съдът е отбелязал, че в случая не са налице и доказателства за настъпването на форсмажорни обстоятелства.
Необосновани според Административен съд - Кърджали са и въведените от жалбоподателя твърдения, че с решение №2186 от 08.03.2022г., постановено по адм. дело №6243/2021г., Върховният административен съд не е приел за доказани твърдените от ДФЗ факти и обстоятелства, за установени достатъчно данни за наличие на нарушение, представляващи нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ.
Мотивиран е и извод от съда, че е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които, проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ– „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС.
Съдът е счел, че размерът на подлежащата на финансова корекция безвъзмездна финансова помощ по релевантния договор е определен правилно и законосъобразно, в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., а възражението за неприложимост на Правилата е неоснователно.
Неоснователни според съда са и въведените в жалбата доводи, че тъй като изпълнението на предвидените в бизнес плана приходи не зависели изцяло от волята на бенифециера, то не следвало неизпълнението им да бъде основен индикатор за изпълнението на проекта.
Обжалваното решение е правилно.
При правилно установена фактическа обстановка Административен съд – Кърджали е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях.
Възраженията изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд, като следва да се отбележи, че Административен съд - Кърджали ги е разгледал подробно и при постановяване на решението си не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му.
Неоснователно е възражението на касатора, че няма нарушение на ЗУСЕФСУ и нормативните актове по прилагането му, доколкото приложимата Наредба №30/2008г. не е такава. Твърди се, че за нарушения на Наредба №30 не следва да се налага финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Възражението е неоснователно с оглед разпоредбите на 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ и чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, регламентиращи, че по Програмата за развитие на селските райони редът за налагане на финансови корекции е този по ЗУСЕФСУ, доколкото такъв ред не е предвиден в ЗПЗП и приложимата за случая Наредба №30/2008г.
В писмените бележки на касатора се прави още едно възражение - относно компетентността на издателя на решението за налагане на финансова корекция. Твърди се, че управляващ орган е министърът на земеделието, а не изпълнителният директор на ДФЗ, издал оспорения административен акт. Следва да бъде посочено, че това възражение са прави за първи път едва в касационното производство (при това едва в писмените бележки), което е недопустимо, тъй като в касационното производство се извършва контрол за законосъобразност на решението на административния съд, а не на административния акт, както и с оглед забраната по чл.220 АПК за нови установявания. Независимо от това настоящият касационен съд счита възражението по същество и за неоснователно, предвид разпоредбите на 4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП. С оглед на 4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл.11а, ал.1, т.10 1 (изм.) от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а според чл.20а, ал.5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция.
Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът неправилно е приел, че следва да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последните законови и подзаконови разпоредби са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение №3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. №14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение №15545 от 15.12.2020г. по адм. дело №8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, като жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора.
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като в ал.2 е предвидено, че преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В случая на жалбоподателя е била осигурена такава възможност, като възражението му е било обсъдено от административния орган. Твърдението на касационния жалбоподател за формално изпълнение на това законово изискване не се приема за основателно.
В случая съдът обосновано не е възприел доводите, че тъй като в решението на налагане на финансова корекция изрично било записано: „за първата година от бизнес плана, представляваща финансовата 2016 г.“, то било очевидно, че за първата година от плана, която е 2016 г. било изрично предвидено да е нулева, респ. нулева и втората 2017 г. Във връзка с фактически установеното по делото съдът правилно е определи, че нулеви приходи са заложени за 2014г. и 2015г. и те се явяват първа и втора година в бизнес плана. А твърдението, че нулеви години се явяват 2016г. и 2017г. правилно е преценил за несъстоятелно.
Несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил вилно селище, състоящо се от три бунгала, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора дружеството се е задължило да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ за отпускане на финансова помощ са посочени в чл.2 от Наредба № 30/2008г. Построяването на вилното селище не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017 г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от туристическа дейност е 12 %. на база приходи с ДДС и 11% на база приходи без ДДС /установено от вещото лице по делото/. Установено е и неизпълнение на бизнес плана в частта относно заложеното разкриване на 4 (четири) работни места, от които 1бр. камериерка/рецепционист, 1бр. общ работник поддръжка, 1 бр. планински водач/екскурзовод и 1бр. управленски персонал. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.12 и т.4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46, ал.1 от Наредба №30/2008г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана.
С касационната жалба се твърди, че необосновано административният орган по т.2 от решението за налагане на финансова корекция твърди, че при проверката на място не е установено наличие на 1бр. телевизор. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, за доказана констатацията на органа за липса на актив – телевизор, като следва да се отбележи, че дори възраженията на жалбоподателя да се приемат за основателни, това не би променило крайния резултат по делото.
Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно Правилата. Видно от представеното заключение на вещото лице, съдът правилно е приел, че размера на установеното и подлежащото на възстановяване вземане е изчислено правилно. Съобразено е с т.30 и т.18 от Правилата, като в настоящият случай органът правилно е приложил чл.3, ал.1 от Правилата и е определил размера на подлежащата за възстановяване сума на 100% от предоставената финансова помощ по договора – 156 897,95 лева, като мотивите на съда в този смисъл се споделят от настоящата инстанция.
Във връзка възраженията на жалбоподателя, че производството по налагане на финансова корекция е открито след изтичане на 5-годишния мониторингов период, съдът е изложил аргументи, че извършените проверки на място, при които е констатирано неизпълнение на бизнес плана, са се състояли по време на действието на договора между „Ранчото-2012“ ЕООД и ДФЗ, тоест преди изтичането на мониторинговия период. Настоящата инстанция намира за необходимо до допълни, че датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, предвид следното:
Неизпълнението на поетите договорни задължения от настоящия касатор, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за „продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, 1, ал. 2, от Регламент № 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018г. Според чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022г. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 11.08.2022 г., тоест в рамките на давностния срок.
Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът, счита, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева, а не в размер на заявеният размер от 1000 лв.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №154 от 10.04.2023., постановено по адм. дело №401/2022г. на Административен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Ранчото-2012“ ЕООД със седалище в с.Г. К. общ.Кирково, обл.Кърджали, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд „Земеделие" – София, сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ранчото-2012“ ЕООД за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
секретар:
Членове:
/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА