Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 6290/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. П. ЕООД, подадена чрез адв. К., против решение № 2095 от 30.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5352/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че съвкупната преценка на посочените доказателства, както и останалите установени при ревизията факти и обстоятелства, не дават основание обективно да се приеме за обосновано заключението за липса на реално осъществени доставки на услуги. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Прилага се списък с разноски.

Ответникът директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б., оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък в размер на 1017,60 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС София-град е бил РА № Р-22221719005125-091-001/07.05.2020г., потвърден с Решение № 1173/30.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от 01.08.2018 г. до 28.02.2019 г. на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за ДДС вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от В. Л. ВД ЕООД, Л. И. 2013 ЕООД и ЗВ Лукс 2018 ЕООД в общ размер на 4749,77 лева и лихва за забава в размер на 667,48 лева, както и КД за 2018 г. на основание чл.26,т.2 от ЗКПО в размер на 1575 лева и лихва за забава в размер на 176,33 лева.

За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението се сочи, че въпреки многократно дадената възможност на касатора да представи фактура №173/20.02.2019 г., издадена от ЗВ Лукс 2018 ЕООД, както и други съпътстващи процесните фактури документи, съдържащи информация относно обхвата и естеството на предоставяните услуги, такива не са представени. Изложени са мотиви, че от съдържащите се доказателства по делото не може да се установи, кога са били извършени услугите, както и предмета на същите, за да може да се направи реална преценка, дали документираните услуги са били действително извършени. Няма представени доказателства за притежавани собствени, както и наети активи, липсват данни за наличие на трудови договори, декларации за внесени осигуровки, наличие на пътни листове за документираните транспортни услуги или други доказателства за получаването на услугите. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е обосновал извод за формално документиране на развилите се между посочените търговци взаимоотношения и законосъобразно отказване на правото на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от В. Л. ВД ЕООД, Л. И. 2013 ЕООД и ЗВ Лукс 2018 ЕООД. Поради установената липса на документална обоснованост е прието, че правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството, тъй като процесните фактури не отразяват реални стопански операции. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, анализирал е всички относими доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, обсъдил е всички възражения на страните и при правилно установена фактическа обстановка е формирал законосъобразни правни изводи за липса на реално извършени доставки на услуги по всички, фактури издадени от В. Л. ВД ЕООД, Л. И. 2013 ЕООД и ЗВ Лукс 2018 ЕООД. От представените доказателства по делото нито може да бъде установено извършването на съответната услуга по вид и обем, нито може да се проследи резултата от изпълнението й. Изискването за фактическо наличие на резултата от осъществената доставка и безспорно удостоверяване на обстоятелството, че получателят е придобил предмета на доставката, именно от сочения доставчик не е подкрепено в случая с никакви убедителни доказателства. Касаторът не е представил други документи, съпътстващи процесните транспортни услуги, документирани във фактурите, издадени от В. Л. ВД ЕООД и Л. И. 2013 ЕООД. Приложен е единствено договор за транспортна услуга, сключен с В. Л. ВД ЕООД, който не съдържа никакви конкретни договорености, а предметът му е твърде общ и може да бъде отнесен към всяка една транспортна услуга. Няма яснота, какво е естеството на документираните транспортни услуги, по какъв маршрут са били извършвани, с какъв транспорт. Не е представена и една от процесните фактури, издадени от В. Л. ВД ЕООД въпреки изричните указания на съда. По отношение на другите документирани услуги по фактури, издадени от ЗВ Лукс 2018 ЕООД изобщо не става ясно, какъв е техният предмет. Настоящият състав споделя изводите на съда, че се касае за формално съставени документи, изготвени с цел документиране на разходи и неправомерно упражняване на право на приспадане на ДДС. В допълнение следва да се посочи, че процесът на доказване на реалното изпълнение на декларираните доставки не се повлиява и от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното отразяване на спорните фактури. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. За признаване правото на данъчен кредит, съгласно трайната практика на ВАС и СЕС, основана на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО за общата система на ДДС, абсолютна предпоставка е действителното изпълнение на фактурираната доставка, което при доставките на услуги предполага точното осъществяване като вид и обем на уговореното между страните и наличие на резултат от услугата при получателя, като съществено изискване е услугата да е изпълнена от лицето, сочено във фактурата като доставчик. С оглед изложеното, съвкупната преценка на приложените по делото доказателства и установените факти, налага извод за липса на реално осъществени услуги по фактурите, издадени от В. Л. ВД ЕООД, Л. И. 2013 ЕООД и ЗВ Лукс 2018 ЕООД. След като по делото не е безспорно установено реалното изпълнение на услугата, то правилно съдът е приел за законосъобразно приложена нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно начисляване на корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат на дружеството.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1017,60., на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2095 от 30.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5352/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА С. М. П. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], да заплати на Д. О. и данъчно-осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП разноски за касационното производство в размер на 1017,60 лв. /хиляда и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ ИВА КЕЧЕВА