Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6302/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 113 от 12.05.2023 г. по адм. дело № 42/2023 г. на Административен съд - Смолян, по жалба на Д. Л. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Смолян, [адрес], представлявано от управителя Б. Т., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-15-0063070/11.01.2023 г. на началник О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП.

Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И. Д., в която се поддържа, че съдебният акт е необоснован и неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че наложената ПАМ за 14-дневен срок съответства на тежестта на нарушението и постига превантивен ефект. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Д. Л. ЕООД, представлявано от управителя Б. Т., чрез адв. Н. М. от АК Смолян, оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-15-0063070/11.01.2023 г. на началник О. О. дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бърза закуска Лайк, находящ се в гр. Смолян, бул. България № 62, стопанисван от Д. Л. ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС.

Според фактическите установявания на Административен съд - Смолян, при извършена проверка в търговския обект на 04.01.2023 г. от служители при ЦУ на НАП е установено, че в 13: 50 ч. след извършена контролна покупка на 1 бр. малък дюнер на стойност 3,50 лева и 1 бр. голям дюнер на стойност 6,00 лв., всичко на обща стойност 9,50 лв., платени в брой, за покупката не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка серия АА, № 0063070/04.01.2023 г. (л. 25-29). С оглед установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че търговското дружество, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е регистрирало и не е отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез фискално устройство, с което допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба.

Между страните е безспорно, че на Д. Л. ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F6991003 от 05.01.2023 г. От представеното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление № 706171-F691003/08.06.2023 г. на началника О. О. дейности гр. Пловдив в ГДФискален контрол се установява, че на търговското дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева, която е заплатена на 10.11.2023 г. с платежно нареждане по сметка на НАП.

Първоинстанционният съд е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна. Решаващият съд е приел, че е налице порок във формата на индивидуалния административен акт, състояща се в липса на конкретни мотиви при определяне на срока на ПАМ. Според Административен съд Смолян мярката е несъразмерна и предвид решение № с-97/21 на СЕС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд - Смолян.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и др.).

В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. Л. ЕООД като му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, която дори е заплатена изцяло от търговеца. Спрямо същото дружество е приложена и ПАМ запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер.

В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - Смолян е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция ответникът представя договор за правна защита и съдействие, видно от който процесуалният представител е упражнявал правомощията си безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и съдържа искане възнаграждението да бъде определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав на ВАС счита, че е налице основание за присъждане на хонорар за процесуалното представителство на ответното по касация дружество при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Съгласно текста на посочената норма, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай претенцията се основава на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., а размерът на възнаграждението следва да бъде съобразен с предвидения минимум, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 12.05.2023 г. по адм. дело № 42/2023 г. на Административен съд Смолян.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Д. Л. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Смолян, [адрес], представлявано от управителя Б. Т., разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ