Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 234 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез адв. Д. Д., срещу решение № 5447 от 15.09.2022 г. по адм. д. № 6678/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С оспореното решение е отменена заповед № 450 от 14.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Д. Д. - директор на Дирекция „Противодействие на измамите“ в ДФЗ, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение с ДФЗ.

В касационната жалба са наведени доводи, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ или алтернативно - да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Димитров срещу заповед № 450/14.06.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Неоснователно първоинстанционният съд не е уважил искането на касатора за допускане на гласни доказателства, тъй като са представени писмени такива по делото. От друга страна съдът е дал възможност на ответника по касация да представи писмени доказателства. Оспорва заключението на съда, че не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя за извършените деяния на и преди 21.04.2021 г., тъй като липсват данни за момента на откриване на нарушението от страна на наказващия орган и възпрепятства преценката дали е спазен едногодишният срок за санкциониране на служителя. Счита, че този извод е общо за всички деяния, без съпоставка на датата на издаване на заповедта 14.06.2022 г. с периода, за който е прието, че са допуснати нарушенията и е санкциониран служителя 01.04.2020 г.- 03.05.2022 г. Нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е императивна и съдът е следвало служебно да съберете доказателство за това. Неправилен е и изводът на съда, че заповедта не съдържа описание на фактическите обстоятелства за конкертното нарушение чрез посочване на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои служебни задължения са били нарушени виновно. Посочва, че мотивите за издаване на процесния акт се съдържат в дисциплинарната преписка, приобщена по делото, както и в протоколите от заседанията на дисциплинарния съвет. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че наказаното лице не е било уведомено своевременно за образуваното дисциплинарно производство, не са снети обясненията му от дисциплинарния съвет, не е запознат с докладните записки и с материалите от дисциплинарното производство, което е довело до съществено накърняване на правото му на защита. В случая Димитров е поканен многократно, но не се е съгласил да бъде изслушан. Възразява, че изслушването на лицето от административния ръководител и представените обяснения са снети още в началото на производството, а не след като бъдат установени фактите и обстоятелствата във връзка с визираните нарушения в заповедта. В съдебно заседание се представлява от адвокат Димитрова и поддържа жалбата. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касация – Д. Д., редовно уведомен, в писмен отговор чрез адв. А. П., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, но в нарушение на чл. 146, ал. 2-5 от АПК - при липса на мотиви, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на закона и несъответствие с целта му. Не са налице твърдените от касатора нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. АССГ правилно е отхвърлил искането за допускане на гласни доказателства като неотносимо, тъй като в хода на самото дисциплинарно производство посочените от административния орган лица вече са дали както писмени, така и устни сведения за обстоятелствата, за чието доказване се домогва касаторът и повторното им събиране не е било необходимо. Несъстоятелни са твърденията, че като е отказано изслушването на свидетели и са допуснати представените от ответника писмени доказателства, съдът е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като не е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства и е поставил в неравноправно положение страните по делото. Оспорва възражението на касатора, че АССГ е разпоредил формално и доказателствената тежест, без да укаже на ответника за кои обстоятелства не сочи доказателства. Правилен е изводът на съда, че процесната заповед съдържа само декларативно посочване на извършените от ответника по касация нарушения, без да описва конкретните факти и обстоятелства във връзка с всяко нарушение, което е в несъответствие с императивната норма на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Изслушването не е правилно документирано в писмен вид и обективирано по начин, който да позволи извършването на проверка за неговата законосъобразност. В административната преписка липсват доказателства за дадени устни обяснения конкретно във връзка с дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за налагане на наказание. Споделя и доводите на първоинстанционния съд, че обяснения са поискани от дисциплинарно наказаното лице само в началото на производството, но не и в самия му край, преди да бъде издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, както и че не е бил запознаван с всички доказателства за дисциплинарното производство. Не отговаря на истината, че лицето е отказвало многократно да получи писмо № 030416/09.05.2022 г., в което органът го кани да се запознае с докладните записки, тъй като същото е издадено след отстраняването му от работа и не може да породи задължения за него. Не е отказал получаването на други писма, които не са му връчени по надлежния ред, а са оформени с формално връчване при отказ от получаване. В съдебно заседание, чрез адв. П. поддържа отговора и претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Правилно и законосъобразно е отменена процесната заповед от първоинстанционния съд, тъй като същата не отговаря на императивните изисквания за форма по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не съдържа описание на фактическите обстоятелства на конкретно извършено от служителя нарушение, чрез посочване на неговата дата, обстоятелствата при които е извършено, както и кои конкретни служебни задължения са били нарушени виновно. Неизлагането на факти и обстоятелства, индивидуализиращи конкретно поведение на служителя, съставлява нарушение на дисциплината и обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на засегнатото лице, водещи да невъзможност за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност. Споделя изводите на съда, че в случая се наблюдава стремеж на органа по назначаване на всяка цена в рамките на 4 работни дни след възстановяване на служителя на 21.04.2022 г. да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, за цялостното му поведение като директор, което е индиция за превратно упражняване на властови правомощия по смисъла на чл. 146, ал. 5 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с оглед недопускането на искането на органа за разпит на свидетели.

Настоящият състав на Върховен административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, засегната негативно от оспореното първоинстанционно решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, като мотивите на съда се споделят от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповторяни в настоящото решение, по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК.

С процесната заповед № 450/14.06.2022 г., на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и е прекратено служебното правоотношение с Д. Д. на длъжност директор в Дирекция „Противодействие на измамите“ (ПИ), с ранг III старши, при Държавен фонд „Земеделие“. За да издаде заповедта, изпълнителният директор на ДФЗ се е запознал с докладна записка вх. № С-8-34#9/28.04.2022 г. от звено „Инспекторат“ относно извършена проверка по докладна записка с вх. № С-8-34/11.04.2022 г. от Е. Е. – директор на дирекция „Противодействие на измамите“ и становище на Дисциплинарния съвет (ДС) на ДФЗ по дисциплинарно дело № 2 от 2022 г., образувано в изпълнение на заповед № 03-РД/1453 от 03.05.2022 г. , поправена със заповед № 03-РД/1453 от 10.05.2022 г. на дисциплинарно наказващия орган и при спазване на изискванията на чл. 91 и чл. 93 от ЗДСл. Дисциплинарно наказващият орган е констатирал, че държавният служител Д. Д. е извършил дисциплинарни нарушения, поради което са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Посочил е, че Димитров е поканен за изслушване от ДНО, както и да представи писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл със заповед № 03-РД/1454 от 03.05.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Освен това същият е бил отстранен от длъжност със заповед № 03-РД/1466 от 03.05.2022 г., докато се провежда дисциплинарното производство. Органът се е позовал на чл. 21, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, относно задълженията на държавния служител да изпълнява служебните си задължения и да не уронва престижа на държавната служба. Коментирани са цитираните докладни записки, както и още 8 докладни записки от 11.04.2022 г. от служители на дирекция „Противодействие на измамите“, съдържащи оплаквания за поведението на ответника по касация. Органът е цитирал задължения на държавните служители, съгласно Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) - чл. 2, ал. 6 от КСДА /за любезно и уважително отношение/, чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА /за уважение и коректност, зачитане мнението на колегите/, чл. 17, ал. 2 от КПСДА /за избягване и преустановяване на конфликтни ситуации/, чл. 16 от КПСДА /да служи за пример на другите служители и подчинени/. Изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че нарушавайки разпоредбите на КПСДА, служителят е нарушил и вътрешноведомствения Етичен кодекс на служителите в държавната администрация – чл. 2, ал. 1, т. 2, 3, 6, 8, 10 и 11, чл. 14, ал.1, 2, 3, чл. 16, ал. 1, 2, 4, чл. 17, ал. 1, 2, 3. Посочено е, че нарушенията се потвърждават от обясненията, дадени от служители на Дирекция „ПИ“. В мотивите на заповедта е отразено, че служителят е нарушил и правила, заложени в т. 2.2 от Правилника за дейността на Дирекция „ПИ“ /ДПИ/, съгласно който проверката на ДПИ се извършва в рамките на 50 дни от получаване на сигнала в дирекцията, както и чл. 10, ал. 6 от „Вътрешни правила за администриране на нередности в ДФЗ, според който директорът на ДПИ следва да разпредели задачата в срок от 3 дни след получаване и определя с резолюция срок от един месец за приключване на проверката. Посочено е, че нарушенията са извършени в периода от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г., както и в периода от 21.04.2022 /датата на възстановяване на служителя в резултат на влязло в сила съдебно решение/ - до 03.05.2022 г. /датата на отстраняване на служителя от длъжност поради образуване на дисциплинарно производство срещу него/. Като място на извършване на нарушенията е посочена сградата на ДФЗ в гр. София, ул. “Гусла“ № 3, в работните помещения на служителите на ДФЗ. Не е конкретизирана дата и място на извършване на отделните нарушения, визирани в горецитираните разпоредби, нито се описват конкретните обстоятелства за всяко едно от нарушенията. Отделно в заповедта се посочва, че служителят е допуснал нарушения на чл. 21, ал. 1 и чл. 23 от ЗДСЛ във връзка с чл. 56 от Устройствения правилник на ДФЗ, тъй като не е спазвал работното време /5 дни по 8 часа от 9,00 ч. до 17,30 ч. и почивка от 12,30 ч. до 13,00 ч., и е отсъствал от работното си място без да уведоми прекия си ръководител, и да получи разрешението му – уредено в чл. 6 и чл. 9 от утвърдената от изпълнителния директор на ДФЗ Инструкция за контролно-пропускателния режим в сградата и прилежащия двор на ДФЗ. В административният акт е отразено, служителят е отсъствал в определени дати в периода от 01.04.2020 г. до 29.04.2021 г., като системно не се е явявал на работното си място, не е спазвал и установеното работно време, многократно е закъснявал или си е тръгвал по-рано от работа. Органът посочва, че в периода от 01.05.2021 г. до 12.07.2021 г. и от 21.04.2022 г. до 03.05.2022 г., служителят въобще не се е явявал на работното си място в цитираното работно време. Това представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 23 от ЗДСл, чл. 56, ал. 1 от УПДФЗ, чл. 11 от КПСДА и чл. 10 от Етичния кодекс на служителите на ДФЗ.

Административният орган е обобщил, че нарушенията са извършени на определени дати /без да ги посочва конкретно/ в следните периоди: от 01.04.2020 г. до 29.04.2021 г., от 01.05.2021 г. до 12.07.2021 г., от 21.04.2022 г. до 03.05.2022 г. /21.04.2022 г. – датата на възстановяване на служителя на работа, 03.05.2022 г. – датата на отстраняването му от длъжност/. Като място на извършване е посочена сградата на ДФЗ. В заповедта ДНО достига до заключението, че посоченото представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.

В хода на образуваното дисциплинарно производство, в изпълнение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, чрез писмо с вх. № 03-0416/2197/03.05.2022 г. и писмо с вх. № 03-0416/2197/09.05.2022 г. Димитров е поканен да се запознае с материалите по преписката, докладната записка на инспектората от 20.04.2022 г. и докладната от 11.04.2020 г. на Е. Е. и. д. директор на Дирекция „ПИ“, да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган, както и да представи писмени обяснения по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В административният акт е отразено, че същият не се е явил и не се е възползвал от предоставената му възможност да се запознае с материалите в преписката и да посочи удобен за него ден и час. Служителят е изслушан на 25.05.2022 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, което е обективирано в изслушване с вх. № 03-0406/2572 от 25.05.2022 г. Същият е представил писмени обяснения с вх. № 02-6500/3051/20.05.2022 г., в които твърди, че при изпълнение на служебните си задължения спазва ЗДСл, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и Етичния кодекс за поведение на служителите на ДФЗ. Писмените обяснения са приети за неоснователни, според ДНО липсват конкретни факти и обстоятелства, които да освобождават Димитров от служебните му задължения, визирани в цитираните разпоредби. Дисциплинарно наказващият орган е издал заповедта като е приел, че сочените дисциплинарни нарушения са извършени от служителя виновно и че извършеното нарушение е несъвместимо с държавната служба, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 89, ал. 2. т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Приел, че не са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл за периода от 12.07.2020 г. до 21.04.2022 г., защото на 12.07.2020 г., на служителя е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а на 21.04.2022 г., служителят е възстановен на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение по административно дело № 5080/2021 г. по описа на АССГ, с което е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. В периода от 12.07.2021 г. до 21.04.2022 г., служителят в резултат на прекратеното му служебно правоотношение не е бил на работа, поради което сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл според органа не са текли. За цитираните нарушения и при спазване на разпоредбите на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, чл. 96, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 91, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСЛ и на основание чл. 90 и ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл, е постановена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника по касация.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изводите на Административен съд - София-град са правилни, обосновани и съответни на процесуалните правила и материално правните разпоредби на закона.

Правилно съдът е приел, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които накърняват в значителна степен правото на защита на дисциплинарно наказаното лице и осуетяват ефективния съдебен контрол за законосъобразност на акта. Както е посочил административният съд, ответникът по касация не е бил уведомен своевременно за образуваното срещу него дисциплинарно производство, като не са му били предоставени от самото начало всички писмени материали – докладни записки от служителите на дирекцията, за запознаване. Същият е бил приканван да даде обяснения по случая само преди образуване на самото дисциплинарно производство и със заповедта за образуването му – на 03.05.2022 г., но не и преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Според чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. От съществено значение е посоченото в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, задължение на дисциплинарнонаказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за обяснения. Тоест моментът на изслушването и даването на обяснения се изисква да предхожда непосредствено налагането на дисциплинарното наказание, когато се презумира, че дисциплинарнонаказващият орган е запознат и разполага с всички доказателства събрани в дисциплинарната преписка относно дисциплинарното нарушение. Изслушването не се провежда в началото на дисциплинарното производство при образуването му, когато за дисциплинарният съвет предстои събирането на доказателства и също не е запознат с тях, не е изслушал и лицето, както е в процесния случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от ЗДСл, дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.

Според чл. 96, ал. 1 от ЗДСЛ, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взима становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост изслушва обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В чл. 96, ал. 4 от ЗДСл е предвидено, че в 7-дневен срок от приемането на решението, дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.

С оглед така изложената нормативна уредба, се налага изводът, че процедурата за провеждане на дисциплинарно производство, за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – уволнение, изисква дисциплинарният съвет да образува дисциплинарно дело по нареждане на дисциплинарно наказващия орган, да изясни фактите и обстоятелствато по извършеното нарушение, както и да изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. След това дисциплинарният съвет с мнозинство от две трети, следва да приеме решение съдържащо становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемане на решението дисциплинарният съвет следва да го представи заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган, който преди да наложи дисциплинарното наказание изслушва или приема обясненията на служителя. Тези процедурни стъпки са предвидени от законодателя императивно в точно определен ред, съдържание и последователност, с оглед правилното провеждане на дисциплинарното производствто, пълното и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарното нарушение и не на последно място защитата на правата и интересите на дисциплинарно наказаното лице. Неспазването на тези процедури в законоустановената им поредност е довело до неизясняване на фактическата обстановка по случая и допуснати нарушения в дисциплинарното производство. Накърнено е правото на своевременна и адекватна защита на дисциплинарно наказаното лице, което не е могло да се запознае с всички доказателства в дисциплинарната преписка /докладни, устни обяснения на служители дадени пред дисциплинарния съвет и други/. Същият не е имал възможността да направи възражения по всяко едно от тях и да научи кои са дисциплинарните нарушения, които му се вменяват, фактите и обстоятелствата за всяко едно от тези нарушения – дата, място на извършване, обстоятелства по извършването им. В резултат на това е лишен от възможността по всяко едно от визираните в заповедта дисциплинарни нарушения, да даде обяснения, да направи възражения и да представи доказателства, оборващи становището на дисциплинарния съвет и дисциплинарно наказващия орган. Следва да се отбележи, че предвид обема и броя на посочените в заповедта нарушения, се очаква лицето да бъде изслушано задълбочено и от дисциплинарния съвет, въпреки че в ЗДСл това е предвидено само при необходимост, и от дисциплинарно - наказващия орган непосредствено преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Липсва и детайлно воден протокол на проведеното от ДНО изслушване. Наличен е само протокол, в който се отбелязва формално, че лицето е било изслушано. Това препятства и адекватния и пълноценен съдебен контрол върху законосъобразността на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че срещу лицето е било образувано дисциплинарно производство само няколко дни след възстановяването му на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение за отмяна на предходна заповед за уволнение. Видно от представените по делото доказателства, обяснения и докладни записки, подадени от служителя до изпълнителния директор на ДФЗ и Инспектората към ДФЗ, Димитров е встъпил отново в длъжност и преди ефективно да получи работно място, възможност за комуникация, електронни и комуникационни средства, достъп до информационните системи на ДФЗ, въпреки неколкократните му молби в тази насока, е бил уведомен, че срещу него е образувано ново дисциплинарно производство с издаване на заповеди № 03-РД/1453 от 03.05.2022, поправена със заповед № 03-РД/1453 от 10.05.2022 г. и № 03-РД/1454 от 03.05.2022 г. /т. е. 12 дни след като се е върнал на работа на 21.04.2022 г./. Едновременно с това е бил отстранен от длъжност с издаване на заповед № 03-РД/1466 от 03.05.2022 г. Следва да се вземе предвид, че 8-те докладни записки от служители на Дирекция „Противодействие на измамите“ при ДФЗ са от 11.04.2022 г. /с № № С-8-34#1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от 11.04.2022 г./, тоест с дата преди завръщането на Димитров на работа, тъй като същият е възстановен на длъжност на 21.04.2022 г. Дисциплинарният орган е събирал данни и доказателства за дисциплинарни нарушения на лицето, още преди да бъде възстановено на работа, преди да бъде образувано дисциплинарно производство срещу него и преди Димитров да бъде уведомен, че има образувано дисциплинарно производство срещу него. Тези обстоятелства също са накърнили в съществена степен правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, което е основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед, не са спазени преклузивните срокове за образуване на дисциплинарно производство по отношение на посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Съгласно чл. 94, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В оспорения административен акт са цитирани разпоредби относно нарушения, които според касатора са извършени от Димитров в няколко периода /от 13.06.2021 г. до 12.07.2021 г., от 01.04.2020 г. до 29.04.2021 г., от 01.05.2021 г. до 12.07.2021 г., от 21.04.2021 г. до 03.05.2022 г./, като не се посочва точната дата на извършване на нито едно от нарушенията, а само се посочва, че са се случили на „определени“ дати в тези периоди. Липсата на конкретика относно времето и обстоятелства за всяко едно от нарушенията, представлява съществено нарушение на правилата на дисциплинарното производство, ограничаващо в значителна степен възможността на дисциплинарно наказаното лице да узнае конкретно какво му се вменява, какви са фактите и обстоятелствата във връзка с твърденията на ДНО и съответно да ангажира защитата си поотделно и конкретно за всяко едно от нарушенията. Аналогични доводи могат да бъдат изложени и спрямо общото заключение на органа, формулирано в заповедта, че всички нарушения са извършени виновно от служителя, без да се съдържа конкретно изложение на съображенията и преценката относно поведението на наказаното лице по всяко едно от тях. Поради изложеното, актът се явява постановен при непълнота на мотивите, която може да бъде приравнена към липсата на такива, вседствие на което, наказаното лице не може да се осъществи пълноценно защитата си, а съдът от своя страна - контрол за законосъобразност върху оспорения акт. Нарушен е чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, съгласно който, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват: 1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; 2. дата на издаването; 3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; 4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; 5. служебните задължения, които са били виновно нарушени; 6. видът и размерът на наказанието; 7. правното основание за налагането му. Макар формално в заповедта да се съдържа изложение на мотивите за издаването й, детайлно описание на всяко едно нарушение няма. В материалите от дисциплинарната преписка, съпътстващи издаването й също няма описание с посочване на дата, място, обстоятелства на извършване за всяко едно от посочените в заповедта нарушения.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Неоснователно е възражението на касатора, че тази хипотеза е приложима по отношение на извършените дисциплинарни нарушения от Димитров, за времето, преди възстановяването му на работа, след отмяната на предходната заповед за уволнението му с влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл касае единствено времето, в което служителят се е намирал в законоустановен отпуск и не може да се тълкува и прилага разширително към процесния случай, където служителят не е на работа, защото е бил уволнен.

За да отмени заповедта, съдът правилно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 91 от ЗДСл - в заповедта липсват съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му служебно поведение, с което дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание, в случая "уволнение". Липсват мотиви на ДНО защо извършеното нарушение според него обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. При определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е следвало да се съобрази с посочената разпоредба. Не е извършена реална преценка за всеки от критериите за определяне вида и размера на наложеното наказание. Поради това, преценката на органа да наложи най-тежкото от всички пет вида дисциплинарни наказания е немотивирана. Правилно административният съд е установил, че е нарушен принципа на съразмерност на наложеното наказание за извършените нарушения, като това наказание се явява прекомерно.

Не се подкрепя от материалите по делото твърдението на касатора, че служителят не е изявил желание да участва в дисциплинарното производство като бъде изслушан и даде обяснения. Видно от представените по делото доказателства, приобщени към административната преписка, ответникът по касация е депозирал многократно, и по своя инициатива, докладни записки, обяснения и молби, и преди, и по време на провеждане на дисциплинарното производство. Изразил е подробно и обстоятелствено своите възражения и мнения относно визираните в заповедта нарушения и относно проблемите, които той среща при възстановяването си на работа в Дирекция „ПИ“ към ДФЗ. Д. е отправил и предложения за отстраняване на неясноти и нередности. Обърнал се е с докладна записка и към Инспекторат при ДФЗ. В процесната заповед за налагане на наказание, не се отразяват тези усилия на служителя за разрешаване на съществуващите проблеми на работното място, като най-общо е посочено, че възраженията му са неоснователни.

Допуснатите нарушения на административно производствените правила са довели до неправилно приложение на материалния закон. Не се доказва по безспорен начин извършването на посочените нарушения, цитирани като разпоредби в процесната заповед, тъй като липсва и конкретизация по време, място и обстоятелства на извършването им, както и доказателствата, които ги подкрепят.

Предвид изложеното, оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗЗД е основателно и такива следва да му се присъдят в размер на 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5447 от 15.09.2022 г. по адм. д. № 6678/2022 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д. Д. сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ