Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 6361/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Касеми, гражданин на Р. И. чрез процесуалния представител адвокат Йорданова срещу решение №3041 от 5.5.2023г., постановено по адм. дело №1660 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №2881 от 9.2.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Поддържа се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развиват се доводи в подкрепа на твърденията. Иска отмяна на решението на първата инстанция и „да се уважи молбата на Г. Касеми за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба. Излага подробни доводи за правилност на решението на първата инстанция и иска да бъде оставено в сила. Представя се и подробно писмено становище по основните спорни въпроси.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение №2881 от 9.2.2023г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Г. Касеми, гражданин на Иран е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд като първа инстанция по същество е изяснил изцяло спорните въпроси относно причините за подадената молба за предоставяне на статут в Р. Б. разгледал е мотивите на издадения административен акт и е провел надлежно първоинстанционно съдебно производство. Достигнал е до фактическите изводи за липса на адекватна лична история на лицето, която да обоснове основателен страх от преследване в личното му качество на някаква, визирана в закона основа – полова, религиозна или друг вид наличност на дикриминация в страната на произход – Иран или впоследствие на пребиваването му – Турция. Поради което е извел правните изводи за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците, както и на редица европейски относими норми, поради което е отхвърлил подадената жалба.

Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуалния нарушения, по смисъла на чл.209 т.3 от АПК, които да обосновават отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът, с подробно определение №1684 от 23.2.2023 година е допуснал жалбата до разглеждане, дал е много подробни и надлежни указания, предвид разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, на страните да докажат правотата на твърденията си. Предоставил е правна помощ и е назначил преводач, предвид липсата на знание на български език. Изяснени са всички процесуални въпроси, касаещи възможността на жалбоподателя за достъп до българското правосъдие и защита на неговите права и интереси, както по българското, така и по европейското законодателство. В първото съдебно заседание на 28.3.2023г. заради грешка при посочване от негова страна на говоримия език и преводач, делото е било отложено и отново направено необходимото процесуално действие за осигуряване защита интересите на лицето. Поради което не са налице процесуални нарушения в производството пред първата инстанция.

Съдебният акт е надлежно и подробно обоснован, не са налице и нарушения на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3, пр.1 и 3 от АПК. Правилно е приетото от първата инстанция, че молбата за убежище е подадена от чужденец, спрямо който не са налице основания по чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците, както и, че няма допуснати нарушения от страна административния орган при провеждане на интервюто и при изясняване на фактическата обстановка, за която чужденецът е твърдял, че налага неговото напускане на страната на произход и на Р. Т. Касаторът е напуснал нелегално Иран, където е живял необезпокоявано от 2018г. и влязъл в Турция през 2021г., където останал 6 месеца. Оттам е преминал отново нерегламентирано в Гърция и през месец август 2022г. е по същия начин в Р. Б. и е настанен в СДВНЧ Любимец.

В противоречиви твърдения той от една страна е поискал убежище в България, от друга страна – не можел да си реализира вижданията и мислите, защото в страната до скоро имало комунистически режим. И целта му изобщо не била България, а Франция или Австрия.

В много пространни мотиви и при никакви противоречия при приложения на материалния закон, първоинстанционния съд е извел правилния фактически извод – за чужденеца не се установява по никакъв начин лична бежанска история към момента на влизането му в Р. Б. която да налага предоставянето му на статут на бежанец. Още повече, че видно от всички негови доводи в жалбата пред първата инстанция ипред настоящата, в тях се съдържат оценки на политическата обстановка в България, липсата на каквото и да било желание да се пребивава на територията на страната и посочване на конкретни европейски държави, чиято цел са му.

Пред настоящата инстанция, развитите оплаквания са на общо основание, не се прави никаква конкретика нито по отношение на фактическите твърдения / същите са непроменени/, нито по отношение на приложимите материалноправни норми, както и на европейските такива.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3041 от 5.5.2023г., постановено по адм. дело №1660 по описа за 2023 година на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ