Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6372/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 от АПК във връзка със Закона за защитените територии /ЗЗТ/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Национален парк Рила" - гр. Благоевград, срещу решение № 75/10.04.2023г. , постановено по адм. дело № 202/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209 т.3 от АПК.

Ответникът – „И. Н. ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д. Т., в писмено становище оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й и оставяне на първоинстанционното решение в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт административният съд е отменил Решение № 1 по Протокол № 1 от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция "Национален парк Рила" – Благоевград, издадено от директора на Дирекция "Национален парк Рила" в частта, с която на „И. Н. ЕООД са допуснати да пашуват вид и брой животни в пасища на територията на "Национален парк Рила" по-малко от заявените.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и да е издаден от компетентен орган, не отговаря на изискуемата от закона форма, т. к. не съдържа задължителните реквизити – фактически и правни основания. Изложил е съображения, че посочените текстове от нормативни актове не представляват правно основание за издаване на решението, а освен това не са посочени никакви конкретни фактически основания за това. Приел е, че липсата на мотиви е възпрепятствала адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, от една страна, и затруднила съда при осъществявания контрол за законосъобразност, от друга, което е самостоятелно основание за отмяната му. Съдът е достигнал и до извод, че решението на органа е взето и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че „И. Н. ЕООД е подало заявление за издаване на разрешително за паша в НП "Рила" вх. №РР-01-03-2/18.04.2022 г. за 42 бр. говеда над 2 години, 1 бр. от 6м. до 2 г. и 4 бр. до 6 м. с посочено предпочитано пасище в парков участък Якоруда, пасище "Ръжавица" и заявление за издаване на разрешително за паша в НП "Рила" вх. №РР-01-09-4/18.04.2022 г. за говеда 42 бр. над 2 години, 1 бр. от 6м. до 2 г. и 4 бр. до 6 м. с посочено предпочитано пасище в парков участък Дупница, пасище "Пазар дере" и "Отовишки рид". По заявленията касаторът е издал Решение № 1 по Протокол № 1 от заседание на Комисия, с което на дружеството са допуснати да пашуват 2 бр. едър рогат добитък, в пасища на територията на "НП Рила" – ПУ Дупница, въз основа на налични животни в Интегрираната информационна система /ВетИс/ на БАБХ към 16.05.2022 г. – ПУ Дупница, на основание чл. 50, т.1 и т. 5 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и чл. 7, ал1 , т.1 и т. 5 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове /ПУДДНП/. Недоволно от решението, дружеството е депозирало жалба в съда, с която е поискало отмяната му.

За да изясни спора от фактическа страна, първоинстанционният съд е събрал гласни и писмени доказателства, от които се установява, че ветеринарен лекар е извършил физическа инвентаризация на животните в животновъдния обект на дружеството през м. април 2022 г., както и ваксинация и вземане на кръв на животните. Същият свидетел сочи и настъпила промяна в информационната система на БАБХ, съгласно която въпреки че същите животни са се намирали в животновъдния обект, са били отразени със статус "изгубени", което обстоятелство е затруднило и дори препятствало възможността на лекаря да извършва необходимите манипулации с тях и да ги отразява в информационната система. От показанията на св. Ю. К. се установява, че неправилното отразяване на животните като "изгубени" в ИС на БАБХ, и неизвършването на проверки от длъжностни лица по пасища и електропастири, където е имало данни, че са временно преместени „изгубените“ животни, е било игнорирано от органа и е довело до издаване на оспорения административен акт. Заключението на допуснатата ветеринарномедицинска експертиза е дало допълнителна яснота досежно значимите за спора обстоятелства – че към 18.04.2022 г. по регистрите на ВетИс са били записани 47 бр. едри преживни животни, от които 41 бр. под селекционен контрол и 6 бр. извън селекционен контрол в животновъден обект № 2640-0200 и адрес гр. Кочериново, обл. Кюстендил и у-ние за регистрация №КН-1489/01.04.2022 г. на ОДБХ – Кюстендил, като на 20.04.2022 г. при извършена проверка в обекта от служители на БАБХ животните не са били открити. Прието е било, че те са в животновъден обект № 2638-0098, поради което е била извършена корекция в регистъра на БАБХ с отразяване на липсващите животни със статус "изгубени", и на практика само 2 бр. са останали вписани.

При правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че при издаване на административния акт органът е нарушил установената форма, допуснал е съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което е довело и до противоречие на акта с материалния закон и несъответствие с неговата цел.

Изцяло се споделя от настоящия съдебен състав констатацията за нарушена форма на оспорвания административен акт, което е достатъчно основание за отмяната му. Правилна е преценката на административния съд, че наличието на мотиви за издаване на акта – фактическите и правни основания за това са гаранция за неговата законосъобразност, а липсата им – самостоятелно основание за отмяната му. Законодателят изисква от административния орган да изложи конкретни /а не бланкетни/, относими към материалното право, основания - фактически /съдържащи установените от органа относими и значими за материалното право факти и обстоятелства/ и правни /съответните правни норми, под които да бъдат подведени фактите/, и които като единство да обосновават издаването на акта. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и липсата им винаги е основание за отмяна на акта, т. к. препятства извършването на проверка за законосъобразността му, от една страна, а от друга – затруднява адресата да се запознае със съображенията на административния орган за издаването му и да организира защитата си. Допуснатото нарушение на процесуалните правила в административното производство е от вида на съществените, тъй като ако не бе допуснато, резултатът в административното производство би бил различен.

Обоснован и правилен е изводът на административния съд за немотивираност на ИАА. Визираните като правно основание за издаването му разпоредби на чл. 50, т. 1 и т. 5 от ЗЗТ и чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ПУДДНП регламентират правомощието на директора на НП и не следва да се третират като правно основание за издаване на решението. Липсва правно и фактическо основание за взетото решение и в Протокол № 1/16.05.2022 г. на комисията, на който се позовава органът, тъй като той съдържа вписаните критерии за подбор и процедурата от Годишния план за паша на домашни животни, но не и констатации за съотнасянето на тези критерии за подбор и допустимост към заявлението на жалбоподателя. Не са изложени никакви съображения на административния орган защо допуска в парка да пашуват по-малко на брой и вид животни, както и пасищни райони от заявените. Не са обсъдени критериите за подбор и спазването им, не е посочено в коя от групите по шестте точки е оценен заявителят, и дали са отчетени условията за приоритетно право на ползване на пасищата или не, и т. н. Правилно е заключил административния съд, че в крайна сметка е останало неясно защо на заявителя са допуснати да пашуват само 2 броя животни вместо заявените 47 броя.

Правилна е и преценката на съда за материалноправна незаконосъобразност на акта. Въз основа на прецизния анализ на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че основание за недопускане да пашуват всички заявени от дружеството животни е констатираното от административния орган обстоятелство, че към 16.05.2022г. заявените животни не са били налични в информационната система на БАБХ, а отразени като "изгубени“. Съобразявайки критериите, посочени в т. 3. 3 от раздел ІV "Процедура за подаване и разглеждане на заявления, издаване на разрешителни за паша и сенокос" от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на НП "Рила" за 2022 г. /приет на основание чл. 50, т. 5 и т. 8 от ЗЗТ и чл. 5, т. 2, б. "б" и чл. 7 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключителна държавна собственост/ обаче, такъв критерий сред изчерпателно изброените критерии за подбор и допустимост не е посочен, както правилно е констатирал съдът. Прилагайки критерии, които не са посочени в Плана, регламентиращ правото на заявителите да получават пасищни площи за всички заявени животни, ако изпълняват условията за приоритетно право на ползване, органът е излязъл от нормативноустановените му правомощия. Като е базирал издадения акт на извършената служебна проверка в ИС на БАБХ за регистрираните животни /която не е посочена като критерий/ без да извърши проверка на място и да укаже на заявителя да представи доказателства за тяхната наличност и местонахождение /при съмнения за съществуването им/, органът е постановил незаконосъобразен административен акт. Ако бе предоставил възможност на заявителя да представи допълнително доказателства и бе изяснил относимите факти, както служебното начало в административното производство изисква това, органът би установил, че към 16.05.2022 г. заявените 47 бр. животни, собственост на дружеството, са били налични, отглеждани от заявителя, с проведени всички изискуеми ветеринарномедицински дейности спрямо тях и поради технически проблеми в ИС на БАБХ неправилно отразени като "изгубени", както се установява от събраните по делото пред АС – Кюстендил доказателства.

Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице визираните в жалбата касационни основания за неговата отмяна, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в размер на 800лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал.2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75/10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 202/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Дирекция национален парк "Рила" – гр. Благоевград да заплати на „И. Н. ЕООД, [ЕИК], сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ