Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 6399/2023 г.
Производство e по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. К., срещу Решение № 389 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д. № 220/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково, с което по жалба на „Нед 97“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК- 442-0122311/23.12.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „Нед 97“ ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на обект" – павильон, находящ се в гр. Димитровград, „Неделен пазар“, сектор Ж1 и забрана на достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б „а“ вр. чл. 187 от ЗДДС.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - „Нед 97“ ЕООД, [ЕИК], гр. Хасково, чрез процесуалния представител адв. Ф. в писмено становище оспорва касационната жалба. Твърди, че за същото нарушение е налице наказателно постановление, като наложената с него имуществена санкция е изпълнена.
Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е основателна в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:
По делото е установено, че на 18.12.2022 г. в 08:30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на 1, т. 41 от ДP на 3 ДДC - павилион № 63-64 за продажба на спално бельо, находящ се в гр. Димитровград, „Неделен пазар“, сектор Ж1, стопанисван от "Нед 97" ЕООД. При извършена контролна покупка на стойност 13 лв. платени в брой, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. В хода на извършената проверка е установена и разлика между отчетената чрез фискалното устройство и фактическата касова наличност в размер на 197, 00 лв. Установените факти и обстоятелства са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0122311 от 18.12.2022 г.
Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Прието е, че липсва спор по отношение на осъществяването на нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС от ЗДДС. За да отмени ЗПАМ решаващият състав е приел, че продължителността на срока е незаконосъобразно определена. Счетено е, че установените факти и обстоятелства по случая не предполагат налагане на мярка за такъв срок. Съдът е приел, че срокът не отговаря на тежестта на конкретното нарушение и е определен при неспазване на принципа за съразмерност. Посочено е, че същият не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Така постановеното решение е правилно.
Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, както правилно е съобразено от административният съд, че при извършените на контролна покупка от страна на органите по приходите на1812.2022 г.. на стойност 13 лв. от търговеца не е издаден фискален бон при извършване на плащането.
Законосъобразността на ПАМ следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е съобразил, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Според цитираното решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В случая, от приложеното Наказателно постановление № 701709-F689701/ 04.05.2023 г. е видно, че за същото деяние е ангажирана и административнонаказателната отговорност на търговеца. Видно от представеното платежно нареждане дружеството е заплатило наложената му с наказателното постановление санкция. Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. СЕС в т. 56 от решението си посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е основание за отмяна на акта.
Предвид изложените съображения се обосновава извод за правилност на оспореното първоинстанционно решение.
Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д. № 220/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА