Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: П. П. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 6442/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт (НОИ) срещу Решение № 3078/ 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 4377/ 2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ) в частта, с която е ОСЪДЕН да заплати на Р.Н., сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.08.2015 г. до 11.07.2017 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 1015-21-12/31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, ведно със законната лихва от датата на причиняването им до датата на окончателното им изплащане;

както и в частта, с която е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 5.01.2016 г. до 23.04.2018 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - Заповед № 2009/ 28.12.2015 г., издадена от управителя на НОИ, ведно със законната лихва от датата на причиняването им до датата на окончателното изплащане;

както и да заплати на Р. Н. сумата от 400 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващо касационно отменително основание по смисъла на чл.209, т. 3 от АПК.

Касаторът счита за необоснован изводът, че с оглед събраните по делото доказателства е доказано наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди. Смята, че съдебната експертиза не доказва твърдените вреди, поради редица несъответствия в нея. Посочва, че не са налице вреди, както са описани, тъй като лицето активно участва в изборите за местна власт.

С това счита, че не е изпълнена втората предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - не се доказва вреда именно от двете заповеди.

Смята, че събраните доказателства изключват причинно - следствена връзка между твърдяното увреждане и здравословното състояние на лицето.

Алтернативно се иска да се намали размера на присъденото обезщетение.

Ответникът - Р. Н. в подадения чрез адвокат Е. И. от САК писмен отговор от 29.06.2023 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решение за законосъобразно постановено, без допуснати нарушения на процесуалните правила и принципи, като е постановено в съответствие с духа на закона и принципа на справедливост, поради което следва да се правилно по основание и размер.

Ответникът - Р. Н. в открито съдебно заседание, чрез адвокат Иванова смята, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил доказателствата, като не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения

Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди решението на АССГ. Претендира разноски за касационното производство по представения списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото било валидно, допустимо и правилно и като такова следвало да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производство е образувано въз основа на Решение № 2469/ 16.03.2022 г. постановено по адм. дело № 2353/2021 г. от тричленен състав на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 5667/ 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4377/ 2018 г. на Административен съд София град в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Н. срещу НОИ искове, както следва:

1. за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена с влязло в сила решение на Административен съд - София град заповед № 1015-21-12/ 31.08.2015 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ за налагане на дисциплинарно наказание порицание, за периода от 31.08.2015 г. до 11.07.2017 г. и

2. за сумата от 22 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена с влязло в сила решение на Административен съд София град заповед № 2009/28.12.2015 г. на управителя на НОИ за прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 5.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба 23.04.2018 г., ведно с законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

С отменителното решение на Върховния административен съд делото е ВЪРНАТО за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд.

В резултат делото е разгледано повторно по реда на чл. 203 чл.207 от АПК, във връзка с чл. 1 ЗОДОВ.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 3078/ 09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4377/ 2018 г. на Административен съд - София - град Национален осигурителен институт е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н., сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.08.2015 г. до 11.07.2017 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 1015-21-12/31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, ведно със законната лихва от датата на причиняването им до датата на окончателното им изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за горницата над 10 000 лева до пълния предявен размер на иска.

По втория иск Национален осигурителен институт е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 5.01.2016 г. до 23.04.2018 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 2009/28.12.2015 г., издадена от управителя на НОИ 1015-21-12/31.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на причиняването им до датата на окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за горницата над 12 000 лева до пълния предявен размер на иска.

Национален осигурителен институт е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н. сумата от 400 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

Решението в неговите отхвърлителни части НЕ Е ОБЖАЛВАНО от лицето и като влязло в сила не е предмет на настоящото касационно производство.

Решаващият съд, за да достигне до този резултат е приел, че по делото не се спори между страните, а и от влязло в сила на 11.07.2017 г. решение, постановено по административно дело № 9348/ 2015 г. на Административен съд - София град се установява, че Заповед №1015-21-12/ 31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, с която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание порицание е отменена, като незаконосъобразна.

На следващо място е приел, че от влязло в сила на 10.04.2017 г. решение, постановено по административно дело № 756/ 2016 г. на Административен съд - София град се установява, че заповед № 2009/ 28.12.2015 г. на управителя на НОИ, с която е прекратено служебното правоотношение с ищцата е отменена, като незаконосъобразна.

Обсъдил е данните от ЕР № 0660/ 07.03.2016 г. на ТЕЛК, с което ищцата е била освидетелствана, като й е била определена 50% ТНР за заболяване с диагноза [диагноза], с противопоказания за труд [заличен текст], издадените болнични листи, решение на лекарската консултативна комисия (ЛКК) и поставените от лекарите диагнози.

Разгледал и обсъдил ангажираните от страна ищеца свидетелски показания и приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза.

От правна страна съдът намерил за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН предявения иск в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменената Заповед №1015-21-12/ 31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, с която е наложено дисциплинарно наказание порицание.

В тази връзка осъщественото вследствие на незаконосъобразната заповед за налагане на наказание порицание засягане на личния, професионалния и социален живот се подкрепяло от показанията на свидетелите Б. и М., които свидетелстват за претърпените от ищцата негативни и емоционални психически изживявания изпитвано унижение, чувството за безнадеждност, затваряне в себе си, загуба на съня и физиологичните реакции вследствие на това.

Съобразно критерият за справедливост и икономическите условия на живот в периода, в който се претендират неимуществените вреди, и предвид установеното депресивно - тревожно разстройство на ищцата довело за определен период до намалена трудоспособност на 50 процента съдът посочил, че следва да й бъде присъдена сумата в размер на 10 000 лева.

Съдът намерил за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН и предявения иск в размер на 22 000 лева за претърпени неимуществени вреди за периода 05.01.2016 г. до 23.04.2018 г. от отменен индивидуален административен акт заповед № 2009/28.12.2015 г. на управителя на НОИ, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата.

Посочил, че при условията на пълно и главно доказване, ищцата доказа по делото претърпените от нея болки и страдания, изразяващи се в чувството на страх, безпокойство, тревога и безнадеждност за бъдещата си реализация в края на трудовата си кариера.

Съдът преценил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определят в размер на 12 000 лева, като се вземе предвид периода от 2 години и влошеното здравословно състояние на ищцата довело до 50 процента ТНР.

Касационната жалба на директора на НОИ е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Касационната жалба е основателна по отношение решението в частта, с която е ОСЪДЕН НОИ да заплати на Р. Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2000 лева по първия иск и в размер над 6000 лева по втория иск.

В случая са предявени искове по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменени като незаконосъобразни административни актове. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По двата иска безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. Налице са и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в страх, безпокойство, тревоги и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразни административни актове, свързани с развитието и прекратяването на служебното правоотношение.

От друга страна касационната жалба на НОИ е частично основателна по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя неговото намаляване до размер от 2000 лева по първия иск и в размер на 6000 лева по втория иск.

В конкретния случай, при приложението на чл.52 от ЗЗД, във вр. с 1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да се отчете, увреждането, вкл. и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и процесния период. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че относно първият иск наложеното наказание порицание е леко и има единствено морална оценка. Визираните в исковата молба вреди имат засилен резонанс от междуличностните отношения и създаденото емоционално нагнетяване и в по - малка степен произтичат от формалната процедура по Закона за държавния служител.

Силните психически смушения не се дължат само на формалните административни процедури, а и на влошаването на личните отношения и ескалацията им от двете страни.

Освен това двата периода на исковете съвпадат и при наличието на едно и също правоотношение не следва да се търси такъв отрицателен ефект за дисциплинарното наказание след прекратяване на служебното правоотношение.

Активното участие в изборите за местната власт през лятото на 2015 г. изключва твърдяното [заличен текст], отразило се до ежедневното общуване и социалните й контакти. Участието в избори е свързано с повишена социална активност, поредица контакти, които изискват адекватност, енергичност и отправяне на ясни послания.

Започването на работа в МИ на 20.01. 2016 г., три седмици след прекратяване на служебното правоотношение с НОИ сочи, че не е налице остра стресова ситуация от оставянето без работа и безпътица в кариерното развитие.

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение по първия иск следва да бъде намален от 10 000 лв. на 2000 лв. За разликата над 2000 лв. до 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Размерът на определеното обезщетение по втория иск следва да бъде намален от 12 000 лв. на 6000 лв. За разликата над 6000 лв. до 12 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

В останалата обжалвана част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, дължимата лихва по първия иск е от момента на влизането в сила на решението на АССГ, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - порицание- 11.07.2017 г. По вторият иск, поради обявената нищожност на заповедта за съкращаване на длъжността, началния срок на дължимата лихва е от момента на нейното издаване- 28.12.2015г.

При този изход на спора на Национален осигурителен институт се дължат разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 70 лева заплатена държавна такса или общо в размер на 170 лева.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3078/ 09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4377/2018 г. на Административен съд - София град в частта, с която Национален осигурителен институт е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н., сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.08.2015 г. до 11.07.2017 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 1015-21-12/31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, ведно със законната лихва до датата на окончателното им изплащане, за разликата над 2000 (две хиляди) лева до 10 000 (десет хиляди) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2017 г., до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Н., против Национален осигурителен институт, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 31.08.2015 г. до 11.07.2017 г., причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 1015-21-12/ 31.08.2015 г. на директора на ТП НОИ, за разликата над 2000 (две хиляди) лева до 10 000 (десет хиляди) лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 3078/ 09.05.2023 г., постановено по административно дело № 4377 /2018 г. на Административен съд - София - град в частта, с която Национален осигурителен институт е ОСЪДЕН да заплати на Р. Н. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 5.01.2016 г. до 23.04.2018 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт заповед № 2009/ 28.12.2015 г., издадена от управителя на НОИ, за разликата над 6000 (шест хиляди) лева до 12000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Н. против Национален осигурителен институт, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода от 5.01.2016 г. до 23.04.2018 г., в резултат на незаконосъобразен административен акт - заповед № 2009/ 28.12.2015 г., издадена от управителя на НОИ, за разликата над 6000 (шест хиляди) лева до 12000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 28.12.2015 г., до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Р. Н. ДА ЗАПЛАТИ на Национален осигурителен институт сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляваща разноски в производството пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ