Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по административно дело № 6413/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. /в жалбата и в решението грешно посочено като подадена от К. К./, чрез процесуален представител адв. В. Т., против решение № 1645/14 март 2023 г., постановено по адм. дело № 6261/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. К., срещу заповед № 18-4684/09 май 2022 г. на началника на СГКК гр. София, с която е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, [ЕКАТТЕ], общ. Столична, одобрена със заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК за поземлени имоти с идентификатори 68134.507.1037 и 18134.507.1036, с адрес: гр. София, [улица], район [район], поискано със заявление рег. № 01-131039 от 09 март 2022 г. със заявител К. К.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя.

Съдът е приел, че е налице спор за материално право, разрешим по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР от граждански съд и административният орган правилно е отказал да допусне исканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което жалбата срещу решението, обективиращо отказа, е била отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в 1, т. 16 от ДР ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Правилен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден в съответствие с чл. 54 ал. 2 ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 70 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Съгласно 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт, спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересувани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В случая правилно е установено от първоинстанционния съд, че К. К. се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том ІІ, peг. № 11793, дело № 341 от 2016 г, като собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.507.1036 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ по скица на АГКК от 387 кв. м. Заинтересуваната страна К. К. противопоставя право на собственост върху процесната част от имот с идентификатор 68134.507.1037, произтичащо от нотариален акт № 7, том І, peг. № 321, дело № 4/2013 г., с който се легитимира като собственик на 4/6 ид. ч. от поземлен имот, с идентификатор 68134.507.1037 по КККР на гр. София и площ 442 кв. м. Позовал се е и на придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността.

Нещо повече, в производството пред административния орган, чрез депозирано възражение с рег. № 02-398 от 04 април 2022 г. от заинтересуваната страна К. К., е изразено изрично несъгласие за процедиране на това изменение. Налице е липса на съгласие между страните относно правото им на собственост върху процесните имоти, предмет на процесния отказ, за допускане на исканото изменение на КККР, който спор има характер на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Логичен и правилен е изводът на Административен съд София град за наличие на спор за материално право. Безспорно е, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес, но и когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Извън компетентността на административния орган и на административния съд е проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересуваните страни. Спорът за материално право не може да бъде разрешен в процесното производство, а по гражданскоправен ред. Съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър гр. София правилно, с обжалваната заповед, е отказал изменението на кадастралната карта и регистри.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника К. К. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 17 януари 2024 г.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1645/14 март 2023 г., постановено по адм. дело № 6261/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА К. К., с [ЕГН], да заплати на К. К., с адрес: гр. София, [жк], [адрес], направените по делото разноски в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА