О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60779
гр.София, 02.12.2021г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
Л. А.
изслуша докладвано от съдията В. Р. гр. дело №2750/ 2021г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.03.2021г. по гр. д.№392/2020г. на ОС Кюстендил, с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят – „Р. К. ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и че е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят - П. Д. С. чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „Р. К. ЕООД да заплати на П. Д. сума в размер на 18 000 лв. – обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпени от него неимуществени вреди за трудова злополука на 16.07.2018г. , като претенцията над тази сума до пълния размер от 80 000 лв. е отхвърлена. Със същото решение „Р. К. ЕООД е осъдено да плати на П. Д. сумата от 2287, 21 лв. определени при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия за претърпени от него имуществени вреди от същата трудова злополука, разликата до пълната претенция от 4574, 42 лв. е отхвърлена, като дружеството е осъдено да плати и законната лихва върху двете посочени суми – за имуществени и неимуществени вреди, считано от 16.07.2018г. за неимуществените вреди и от 27.06.2019г. – за имуществените вреди в размер на 152,12 лв. и законна лихва върху сумата от 2 135, 10 лв., считано от 16.07.2018г. С решението е оставена е без разглеждане претенцията да бъде осъдено дружеството за сумата от 261,33лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.07.2019г. до 01.08.2019г. като недопустимо и производството е прекратено в тази част.
На основание чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане дожено решението в частто му, с която е оставена без разглеждане претенцията да бъде осъдено дружеството за сумата от 261,33 лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.07.2019г. до 01.08.2019г. като недопустимо и производството е прекратено в тази част.
Установено е а и между страните не е спорно, че съгласно трудов договор №18/29.11.2013г. ищецът П. С. е бил назначен като общ работник в „Р. К. ЕООД. С допълнително споразумение към трудов договор от 29.11.2013г. ищецът е преназначен на длъжност „дървосекач“, а към 16.07.2018 г., когато е настъпила трудовата злополука с ищеца, той е продължавал да работи при същия работодател. Констатирано е от Протокол №10 от 22.10.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката същата станала на 16.07.2018г. около 15:30 ч., като работникът се намирал на дърводобивен обект местността „Трите буки“ на територията на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, отрязал е бор, който при паденето е ударил друго дърво и последното го ударило в областта на главата, като по време на удара ищецът не е носил предпазна каска.
Установено е, че след извършен преглед от екип на ЦСМП пострадалия е бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Н. В.“ АД, където бил осъществен КТ на главен мозък и след консултация с неврохирург бил насочен за оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. П.“ ЕАД, [населено място]. От приложените по делото епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н. П.“ ЕАД съдът е направил извод, че болничното лечение е извършено в периодите от 16.07.2018 г. до 01.08.2018 г. и от 13.11.2018 г. до 22.11.2018 г. е констатирано, че на пострадалия е била поставена диагноза „контузио церебри“; Хематома епидурале темпоропариеталис синистра; Хематома субдурале акутум минима синистра церебри; Фрактура полифрагментоза импресионата аперта пенетранс париетотемпоралис синистра крании; Вулнус лацеро-контузум регио париеталис синистра капитис.; Фрактура осис зигоматици синистра нондислоката. Контузио ет хематома субкутанеум периорбиталис синистра“, като с Разпореждане №23 от 31.01.2018г. на ТП на НОИ – Кюстендил инцидентът на 16.07.2018 г. е обявен за трудова злополука.
От приетата по делото съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в. л. неврохирург е установано, че П. С. на 16.07.2018г. е претърпял черепно-мозъчна травма, включваща мозъчна контузия и фрактура на черепа. Посочено е, че болката по време на инцидента се определя като силна, а в следоперативния период е била поносима и се е повлиявала от леки аналгетици, като е проведено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, както и последваща операция с цел възстановяване на костен дефект и предотвратяване на последващи травматични изменения. Констатироно е, че е извършена антиконвулсивна терапия с медикамент „Невротоп“, ищецът е бил в стабилизирано състояние и считано от 27.04.2020г., и след 3-6 месеца щял да бъде клинично здрав.
Съдът, като се е позвол на Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, където е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, е приел, че такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Прието е, че в конкретния случай за пълното изличаване на последиците от черепно-мозъчната травма са преодолени за период не по-голям от две години и четири месеца /от 16.07.2018 г. до 11.2020г./, че интензитетът на болката към момента на удара е бил висок, а след първата оперативна намеса, извършена през ноември 2011 г. се е повлиявала от леки аналгетици, т. е. не е била толкова силно изразена. Взет е предвид факта, че втората операция е имал козметична насоченост, както и, че за определен период от време ещецът е бил освидетелстван от експертна лекарска комисия, която е определила 93% т. н.р. без чужда помощ. Съдът е отчел и факта, че не е установено пряка опасност за живота на ищеца, което е изтъкнато от вещото лице в съдебно заседание, като от значение е изцяло положителната прогноза за цялостно възстановяване.
В конкретния случай съдът е преценил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди изтърпяни от работника в следствие на трудовата злополука, при така установените обстоятелства е приел, че сумата в размер на 36 000 лв е справедливо обезщетение, като същото следва да бъде редуцирано оглед проявената груба небрежност от работника с 50%.
Съдът е приел за установено, че ръботникът е бил инструктиран за опасностите при работа и за необходимостта от носене на предпазни средства . Установено е от т. 3, раздел IV от длъжностната характеристика, че същият е бил задължен в работата си да ползва работно облекло и предпазни средства, включително каска и предпазни средства са му предоставени на 01.03.2017 г., в това число и каска.
Съдът като е взел предвид и събраните по делото гласни доказателства е приел, че е налице груба небрежност в поведението на работника, проявила се в неносене на предпазна каска, тъй като както се каска му е била предоставена, а чрез началния и периодичните инструктажи му е вменено задължението да я носи, докато осъществява трудовата си дейност. Съдът се е позовал на практика на ВКС, застъпена в решение от 18.12.2009 г. постановено по гр. д. №4001/2008 г. ІV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В конкретния случай спецификата на работата, която осъществява ищецът крие рискове, именно поради което е бил инструктиран, било му е предадено защитно облекло, включително каска и е бил длъжен да ги носи. Прието е, че задължението за носене на предпазни средства, включително каска, е от естество да бъде съобразено от всеки човек, без да е налице необходимост от задълбочени и специфични познания в определена област на науката и работникът е пренебрегнал основни правила за безопасност на труда.
Съдът е приел, че ишецът е предявил и иск за бъдещи имуществени вреди за периода 20.07.2019г. до 20.07.2020 г. в размер на 2983, 88 лв. , но не с исковата молба с вх.№15059/27.06.2019 г., а с молба вх. №488/09.01.2020г., след като Районен съд – Кюстендил неколкократно е давал указания на ищеца за отстраняване на нередовности, поради което същата съставлява предявяване на нов иск, а не както е твърдял ищецът, че се касае до изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, тъй като изменението представлява при запазване на искането да се промени основанието на претенцията или при запазване на основанието да измени размера на претенцията. Прието е, че в случая е целено последващо обективно съединяване към първоначалните искове на още един, тъй като за бъдещите вреди, макар правопораждащият факт да е един и същ – настъпилата трудова злополука на 16.07.2018г., то основанието и периодът не са идентични на първите два иска – за имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че е недопустимо едновременното изменение на обстоятелствената част и петитума на иска, тъй като това би представлявало предявяване на нов иск, който няма нищо общо с първоначалния и в този смисъл е приет за неоснователен доводът, че се касае до изменение на иска, а не до предявен нов иск. Констатирано е от диспозитива на първоинстанционното решение, че липсва отхвърляне на предявената претенция, тоест този иск не е приет за разглеждане, а предявяването му в отделно производство не е преклудирано. Съдът е счел, че въззивната инстанция не дължи произнасяне по основателността на иск, който не е приет за съвместно разглеждане от първоинстанционният съд.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят „Р. К. ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпрси от значение за спора: за справедливия размер на обезщетението за вреди от трудова злополука при допусната груба небрежност , като се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК за допускане на касационно обжалване –очевидна неправилност.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателя П. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора: следва ли съдът да разгледа неиндивидуализиран в исковата молба, а с отделна молба предявен иск за бъдещи вреди преди първото по делото заседание, с един и същ правопораждащ факт - трудова злополука от 16.07.2018 г., в съответствие с чл. 2 и чл. 6 ГПК, следва ли въззивният съд да назначи нова експертиза при визирани във въззивната жалба оплаквания, когато за доказването на определен факт(от значение на поставената каска) са необходими специални знания, тъй като за страните ще са налице предпоставките на чл. 266, ал.2, т.2 ГПК , до кой момент страната може да предтавя релевантни доказателства за здравословното си състояние и следва ли въззивният съд да допусне, представено в първото по делото заседание, като нововъзникнало доказателство, експертно заключение влазло в закнна сила след постановяване на първоинстанционното решение и след депозирането на въззивната жалба в деловодството на въззивния съд, допустимо ли е да се намали обезщетението при трудова злополука поради „груба небрежност“ от страна на работника, при условие, че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд, какви са критериите за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди от трудова злополука Пъддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав нами ра, че не е налице поддържаното от „Р. К. ЕООД основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението. Не се посочват такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице.
По жалбата на П. С. настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: до кой момент страната може да представя релевантни доказателства за здравословното си състояние, който е от значение за изхода на спора, тъй като е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изискваща съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които са отзначение за спорнато право.
Останалите поставени от този жалбоподател въпроси, както и по отношение на въпроса, поставен от дружеството и относим към критериите при определяне на справедливо обезщетение за вреди от трудова злопорука, настъпила при допусната от пострадалия груба небражност, отговор следва да се даде при разглеждане на спора по същество, тъй като разрешаването на въпроса, по който следва да се допусне касационно обжалване, обуславя разрешаването на последните. Настъпилите в хода на процеса факти имат значение за спорното вземане за обезщетение, когато обуславят неговото придобиване, изискуемост или погасяването му, като правно значение имат и настъпилите в хода на процеса факти, които обуславят неговия размер .
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260041 от 08.03.2021 г. по в. гр. д. № 392/2020 г. на ОС – Кюстендил.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: