№ 60187 София, 30.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3154/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от «Златна круша - Поприкилов» ЕООД гр. Г. О. срещу решение № 44/05.04.2021 г. по в. гр. д. № 329/2020 г. на Великотърновския апелативен съд с искане то да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Преди произнасяне по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

С решение № 410/07.08.2020 г. по гр. д. № 561/2019 г. на Великотърновския окръжен съд «Златна круша - Попкирилов» ЕООД гр. Г. О. е осъдено да заплати на М. Г. Д. сумата 70 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинена от Т. Й. К. като водач на МПС, работещ в ответното дружество, при възложена му работа, смърт на М. Н. П. - баба на ищеца, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 22.03.2017 г. до окончателното изплащане, както и 3 000 лева - направени по делото разноски; в диспозитива на първоинстанционното решение е записано, че същото е постановено при участието на Гаранционен фонд гр. София като трето лице - помагач на страната на ответника.

Въззивна жалба срещу така постановеното решение е подадена от ответника по иска «Златна круша - Попкирилов» ЕООД.

С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е приел, че елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата са доказани.

В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на Гаранционен фонд гр. София като трето лице - помагач на страната на ответника и определението на първоинстанционния съд за привличането му е счетено за неправилно. Посочено е, че това определение не подлежи на самостоятелно обжалване и проверката за неговата правилност следва да се извърши в производството по обжалване на постановеното по делото решение. Предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД, с оглед на което ответното дружество-възложител на работата има интерес от привличане само на деликвента заради регресните си права, спрямо него съгласно чл. 54 ЗЗД. Липсата на предпоставките за привличане на Гаранционен фонд като помагач на ответното дружество обаче не води до неправилност на обжалваното решение. В този случай за третото лице не са настъпили последиците по чл. 223 ГПК и то не е обвързано спрямо ищеца от силата на пресъдено нещо и от задължителната сила на мотивите спрямо ответника.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба касаторът е поставил следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася с решението си по въпрос, който не е поставен в жалбата и не се отнася към нищожността и недопустимостта на решението - по този въпрос се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 255/11.07.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г., решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г., решение № 227/20.04.2010 г. по гр. д. № 917/2009 г., решение № 361/26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г., решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. и решение № 960/07.01.2010 г. по гр. д. № 4551/2008 г., всичките на ВКС, IV-то г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване; поддържат се и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК;

2. Задължително ли е произнасянето на въззивната инстанция с диспозитива на съдебното решение, когато в мотивите на същия съд е констатирано неправилно приложение на чл. 219, ал. 1 ГПК, налагащо отменяване на първоинстанционното решение в същата част;

3. Допустимо ли е установените със закон задължения на застрахователя да не се изпълняват, включително и със санкцията на съда, въпреки наличието на законовите предпоставки на КЗ за тяхното изпълнение; в същата връзка допустим ли е основателен и законен отказ на застрахователя от изпълнение на законоустановените му задължения, без да е предвидена такава възможност /на същите основания/ в КЗ.

Касаторът поддържа, че въпроси №№ 2 и 3 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При поставяне на първия въпрос касаторът сочи, че, макар да не се формира сила на пресъдено нещо само от мотивите към съдебния акт, то с решението на въззивната инстанция се отнема задължителната сила на мотивите във вътрешните взаимоотношения между ответника и третото лице-помагач; по този начин обективно се влошава положението на ответника, а производството пред въззивната инстанция е образувано единствено по негова жалба; най-заинтересованото лице от изключване на приложението на чл. 219, ал. 1 ГПК - Гаранционен фонд София, не е подало въззивна жалба. Касаторът сочи още, че ако въззивната инстанция е считала, че първоинстанционното решение е неправилно в частта по приложението на чл. 219, ал. 1 ГПК, то наложително е било произнасяне по този въпрос и в диспозитива на въззивното решение; липсата на такова произнасяне прави невъзможно обжалването на въззивното решение само относно мотивите по чл. 219, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното от касатора и предвид данните по делото настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че делото следва да се върне на въззивния съд, който да извърши преценка налице ли е очевидна фактическа грешка, след като в мотивите към въззивното решение са изложени съображения по конституирането на Гаранционен фонд гр. София като трето лице - помагач на ответника по иска и същото е прието за неправилно, но липсва диспозитив, касаещ участието в производството на подпомагаща страна, като се вземе предвид и липсата на подадена от третото лице-помагач въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

След приключване на производството пред въззивния съд делото следва да се върне на Върховния касационен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА делото на Великотърновския апелативен съд за преценка по чл. 247 ГПК, след което делото да се върне на Върховния касационен съд на РБ за продължаване на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: