О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2583

гр. София, 28.05.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 1357 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба от М. И. Я., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. И., с искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване и изменение на определение № 162/15.01.2024 г. по настоящото дело, в частта за разноските.

Молителят излага доводи, че с оглед изхода на делото, по което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение както по неговата касационна жалба, така и по насрещната жалба на ответницата, направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на двете страни, така както са направени. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата – П. И. Ж., представлявана от адв. В. С., е представила отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е изразила становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима.

При произнасяне по молбата съдът съобрази следното.

Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба от М. И. Я. срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения него срещу П. И. Ж. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Г. М. Я. и е отменено в останалата му част, като вместо него е постановено ново по същество, с което е възстановена запазената част на ищеца от наследството на И. П. Я., като е намалено извършеното на 02.12.2016 г. /с нотариален акт № 134, том ІV, рег. № 10383, н. д. № 691/2016 г./ дарствено разпореждане в полза на ответницата с 1/2 (48 000/96 000 идеални части) от апартамент № 9 /придобит при условията на съпружеска имуществена общност/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 125,21 кв. м., заедно с прилежащите избено помещение № 10 с площ от 5,97 кв. м. и таванско помещение № 8 с площ от 6,04 кв. м., с припадащите се 4,565 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място, с размера от 5 216,38/96 000 идеални части /от целия имот/, необходим за допълване на запазената част на ищеца. Подадена е и насрещна касационна жалба от П. И. Ж. срещу въззивното решение, в частта, с която е постановено възстановяване на запазената част на М. И. Я. от наследството на И. П. Я..

Настоящият състав с определение № 162 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 1357/2023 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението по подадената от М. И. Я. касационна жалба, в резултат на което не е разгледал подадената от П. И. Ж. насрещна касационна жалба. Осъдил е молителя да заплати на П. И. Ж. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, в общ размер на 4 500 лв.

Предвид правилото по чл. 78, ал. 3 ГПК, неоснователни са доводите на молителя, че предвид изхода на спора – недопускането до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на двете страни, така както са направени. По подадената от М. И. Я. касационна жалба, П. И. Ж. е сторила разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и за насрещна касационна жалба общо в размер на сумата от 4 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. Насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане не като недопустима, а защото не е била налице специалната предпоставка, регламентирана с чл. 287, ал. 4 ГПК. Предвид това, че разглеждането на насрещна касационна жалба е функционално обусловено и зависи от разглеждането на първоначалната касационна жалба, съдът не се е произнесъл по същата.

По направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от П. И. Ж. разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 4 500 лв., съдът намира, че същото е допустимо, доколкото касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е именно по реда на чл. 248 ГПК под формата на искане за изменение на съдебния акт, в частта за разноските.

Настоящият състав на ВКС като съобрази предмета на спора – конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството, както и че в касационното производство дейността на адвоката на П. И. Ж., се е свела до изготвяне на отговор на касационната жалба и на насрещна касационна жалба, намира възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. От представения договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. се установява, че последната е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 500 лв. – за изготвянето на отговор на касационна жалба и за изготвяне на насрещна касационна жалба. В производството пред първоинстанционния съд предявеният иск е определен като неоценяем, като в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска не е бил повдиган, в резултат на което настоящият състав приема, че производството се провежда по неоценяем иск.

Предвид това и съобразявайки разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се приеме, че съответстващият на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС на П. И. Ж. възлиза на сумата в общ размер на 3 000 лв., която сума следва да бъде присъдена в нейна полза.

На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 162/15.01.2024 г. по гр. дело № 1357/2023 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, в частта за разноските, присъдени в полза на ответницата, както следва:

НАМАЛЯВА поради прекомерност размера на присъденото в полза П. И. Ж. от [населено място], [улица], вх. А, ап. № 110, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата от 3 000 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: