Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

София 20.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1372 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 3061 от 17.10.2023г. по касационната жалба на М. С. Е. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 3942 от 21.12.2020г. по в. гр. д. № 1711 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 28338 от 31.01.2019г. по гр. д.№ 64828/2016г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго, с която е отхвърлен иска му срещу А. М. Е. и И. П. З., с правно основание чл.128 СК, за определяне на мерки за лични отношения с детето Е. И. З., [дата на раждане] и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по следните два въпроса: Контактите на дете с неговия дядо следва ли да бъдат прекъснати само, ако дядото въздейства на детето по опасен за здравето, психическото и физическото му развитие начин? и Следва ли съдът при наличие на данни, че емоционалната връзка между дядото и детето е прекъсната или до момента не е изграждана, да регламентира контактите между тях, включително и чрез защитни мерки по начин, че изграждането на такава връзка да става поетапно или такава регламентация не е в интерес на детето? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр. д.№ 914/2010г. на ІV г. о.и гр. д.№ 187/2018г. на ІV г. о.

В проведеното съдебно заседание, касаторът се явява лично. Той и неговият процесуален представител желаят обжалвания въззивен акт да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който да се определи режим на лични отношения. Претендира направените по делото разноски.

От ответната страна е постъпило писмено становище, чрез процесуалния представител адвокат К., за неоснователност на подадената касационна жалба. Считат, че след като е установено /с експертиза/, че детето не познава своя дядо, не е привързано към него и че касаторът не е полагал грижи за собствените деца, то не е в интерес на малолетната да осъществява контакт със своя дядо. В становището се поддържа тезата, че липсват основания да се приеме, че контактът би бил полезен за детето, като е по-вероятно той да предизвика в него смущение и объркване.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя установената практика, съгласно която регламентираното от разпоредбата на чл.128, ал.1 СК право на лицата, които са баба или дядо на лични контакти с техните внуци, винаги следва да бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е водещ. С нормата на чл.128 КТ законодателят е признал на бабата и дядото самостоятелно право на личен контакт с детето. Принципът е, че в интерес на детето е да расте в нормална семейна среда, контактувайки с всеки един от близките си роднини и поддържайки близки човешки отношения. /Никое дете не може да има интерес се отчужди от близките си/. Обичайно, между дядото/бабата и техните внуци, се изгражда специална връзка. По принцип бабата и дядото притежават опит и знания, разполагат със свободно време и когато имат и желание да използват част от това време за да го прекарват със своите внуци, полагайки грижи за тях, това е в интерес и за двете страни – за дядото и бабата това е извор на радост, а внуците получават повече внимание, добро отношение и обич, които те ценят. Създаването на добри отношения чрез осъществяването на личен контакт между внуците и техните баба и дядо, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите и техния приятелски кръг, от роднините и институциите. /вж. решение по гр. д.№ 4889/21г. на ІV г. о./ Изпълнявайки задължението си да следи за интереса на детето, ако съдът установи наличието на проблем във взаимоотношенията между дядо/баба и внук/внучка, той е длъжен да предприеме подходящи мерки, включително и като ограничи периодът, в който се осъществява контакта или като постанови той да се осъществява в присъствието на представител на Д. С. подпомагане, която институция се утвърди, като гарант за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата. Контактите на дете с неговите дядо и баба следва да бъдат прекъснати само, ако по надлежния ред бъде установено, че с поведението си дядото/бабата/ въздействат на детето по опасен за неговото здраве или за психическото и физическото му развитие начин. Когато се установи, че емоционалната връзка между дядото /бабата/ и детето е прекъсната или до момента такава не е изграждана, съдът следва да положи усилия за създаването й, регламентирайки контактите между тях по адекватен начин, включително и чрез защитни мерки, за да е възможно изграждането на връзката да става поетапно и постепенно. Наличието на влошени отношения между дядото/бабата и родителите на детето не е критерий, възпрепятстващ установяването на връзка с детето. Когато за дядото/бабата е установено поведение, което накърнява интересите на родителите, но не е установено, подобно поведение спрямо детето, не е в интерес на последното, то да бъде лишено от възможност за лични отношения със своите дядо и баба /вж. решение по гр. д.№914/2010г. на ІV г. о./ Настоящият съдебен състав споделя установената практика с решения по гр. д.№ 4353/2018г. на ІV г. о. и по гр. д.№ 799/2018г. на ІV г. о., съгласно които възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни от определящите фактори дали и с какво продължителност следва да бъдат определени мерките по чл.128 КТ. В хипотеза, когато продължително време не са осъществявани контакти между дядо/баба и внуче, за да не възникне неоправдан риск, съдът – когато прецени, че въпреки прекъсването, контактите са в интерес на детето – следва да определи защитни мерки, които да са в присъствието на определено лице или на определено място.

В случая фактите са следните:

Настоящият иск е предявен на 14.11.2016г. Ищецът е дядо на малолетната Е., [дата на раждане] , която е дете на неговата дъщеря А. Е.-З.. Понастоящем той е на 79г.,а детето на 7г. Ищецът е пенсионер. Живее сам, в собствено жилище /апартамент/, находящ се в [населено място]. Безспорно е, че отношенията между него и неговата дъщеря А. са изключително влошени и те не желаят да поддържат контакт./Той има и друга дъщеря, от друг брак, която има двама сина, като той не поддържа връзки и с тях/. А. е била отгледана само от майка си, с която ищецът се е развел още през 1989г., когато дъщеря му е била на 4 години. Ищецът не се е интересувал от нея, не е плащал издръжка, не са поддържали връзка /видно от показанията на свидетелката С., която е сестра на бившата му съпруга/, а според обясненията на А. Е., когато тя е направила опит да възобнови контактите с баща си, той й е наговорил само обидни думи. Според свидетелката С. – ищецът е „много агресивен и опасен човек“, „злобен“, особено след употреба на алкохол. Според свидетелката, на ищеца е предоставен шанс да види внучката си, когато тя е била бебе, но тогава той е започнал да отправя обиди към майката на детето.

Детето Е., се отглежда от майката си /дъщеря на ищеца/, подпомагана от нейния съжител. Майката и бащата на Е. са разведени. Детето Е. контактува с баба си, но не и с дядо си по майчина линия. Родителите на Е. не са съгласни детето да контактува с дядо си, защото считат, че той няма необходимия капацитет за това и би оказал негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето. Свидетелката С. /приятелка на А. Е./ установява, че бащата винаги е бил агресивен към дъщеря си и винаги й е причинявал страдание. Именно заради лошото отношение към нея, тя не желае детето Е. да има връзка с дядо си.

Според свидетелите К. и Н. – ищецът има голямо желание да вижда внучката си Е.. Според свидетеля К., той лесно контактува с деца /вж. стр.42 от гр. д.№ 64828/16г. на СРС/, а според свидетелката Н. винаги е говорил с гордост за децата си. Двамата са единни, че страда от невъзможността да поддържа лични отношения с Е..

По делото е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза /вж. стр.47 от гр. д.№ 9366/19г. на СГС/, съгласно което „детето няма формирано отношение към дядо си, нито позитивно, нито негативно“. Според експерта - успехът на евентуален бъдещ контакт зависи изцяло от „подкрепата на родителите и непосредственото държание на дядото спрямо тях и детето“. Той посочва и че „от психологическа гледна точка детето би имало полза от това да познава разширения си роднински кръг и да получава допълнителна обич, за да се чувства ценено и поощрявано, а не ограничавано в контактите със своите родственици“. Относно способността на дядото да се грижи за детето в същото заключение е посочено, че той като психологически типаж може да бъде отнесем към т. нар.“акцентуирани личности /граничен вариант на нормата, включващ по - изразени особености на характера и нагласите, недостигащи обаче до степен на личностно разстройство или други психопатологични състояния/, като не са налице основания от психологическа гледна точка, той да бъде лишен от право да контактува със своята внучка“. Независимо от това, следва да се имат пред вид и някой неизбежни възрастови фактори: начални когнитивни изменения, изразяващи се в повишена изтощаемост и забавеност на психичното темпо, паметови и репродуктивни затруднения, обстоятелственост на мисленето, по-бавно съобразяване и реагиране в нови и необичайни ситуации“. Според експерта „евентуалните бъдещи контакти с детето следва да бъдат провеждани в присъствието на друго лице“.

Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 60270 от 21.01.2022г. по гр. д.№660/2021г., състав на ІV г. о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания „за изготвяне на нов социален доклад, който след посещение в дома на ищеца да даде заключение за условията му на живот и възможностите му да общува с детето“ и за назначаване на комплексна психиатрична и психологическа експертиза относно личностната, характеровата и психическата годност на ищеца да общува с детето и да се установи дали той страда от психично заболяване.

След връщане на делото са постъпили два нови социални доклада. Съгласно първия /изх.№ ПР/Д-С-СК/92-001 от 20.05.2022г. на АСП/ – жилището на ищеца е със занижени хигиенно-битови условия, като не са създадени условия за пребиваване на дете. Според същия – е в интерес на детето Е. да общува с дядо си по майчина линия, но в присъствие на значим възрастен за нея. Според втория /изх.№ ПР/Д-С-М/110-001 от 1.06.2022г. на АСП/ - при Е. и майка й не са настъпили нови актуални обстоятелства от предходното социално проучване.

Прието е и заключение на комплексна психиатрична и психологическа експертиза, в което относно ищеца е посочено следното: Той не е практикувал ролята на дядо и на грижещ се за дете възрастен в живота си, т. е. той няма опит. „Притежава слаб личностен ресурс да отчита чувствата, преживяванията и гледната точка на друг човек“. Не страда от психично заболяване в тесен смисъл. Установяват се когнитивни промени, изразени в лека степен. Според експертите „М. Е. не притежава нужните умения да полага грижи за детето Е., нито може да се допусне, че има добър ресурс да развие такива“. Освен това, според тях, съществува риск евентуалният контакт между дядото и детето да „донесе смущение и объркване у детето, доколкото е твърде вероятно дядото да не успява да се въздържа от негативни коментари по отношение на бабата на детето“.

При тези доказателства, въззивният съд е приел, че не е в интерес на детето да има лични отношения с дядото, защото той не е полагал грижи за нито едно от децата си и не поддържа връзка с членовете на разширеното си семейство, обичайно използва нецензурни изрази по отношение на бившите си съпруги и вероятно ще е в невъзможност да се въздържа от отрицателни коментари, с което би бил неподходящ пример за подрастващо дете. Държал се е агресивно към своите деца, не е практикувал ролята на грижещ се възрастен за дете и не разполага с добър ресурс за развитие на подобни умения, според заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Не разполага с подходящи жилищни условия за пребиваване на детето в дома му, където хигиенно-битовите условия са занижени /според проведеното от АСП,Д „СП“Сердика социално проучване/. Родителите на детето се страхуват да му разрешат да се вижда с него, заради психологическите травми, които той е нанесъл на майката на детето /неговата дъщеря/ и разочарованието, което е предизвикал у нея с поведението си. Детето не познава дядо си и между тях няма изградена емоционална връзка. Според въззивния съд, определянето на мерки за лични отношения към настоящия момент би поставило в неопределен риск детето Е. от емоционално травмиране, смущаване и объркване.

Настоящият съдебен състав не споделя значителна част от изводите на въззивния съд. Имайки пред вид посоченото в дадения отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, в интерес на всяко дете е да поддържа контакт с близките си роднини. В случая, е безспорно желанието на ищеца да вижда своята внучка. Видно от дадените от него обяснения, за него е достатъчно да се срещат понякога, за да могат общуват. Единственото ограничение на установеното с чл.128, ал.1 СК право на лицата, които са баба или дядо на личен контакт с техните внуци, е преценката за засягане на интереса на детето. По делото не е налице нито едно доказателство, въз основа на което да е възможно да се приеме, че ищецът е демонстрирал спрямо детето поведение, с което да е застрашил неговите интереси. Напротив, една година след раждането на детето /през 2016г./ той е предявил настоящият иск, с който постоянно /вече седма година/ изразява желанието си да му бъде предоставена възможност да реализира правото си на личен контакт. Обстоятелствата, на които акцентира въззивния съд – че ищецът не е полагал грижи за нито едно от децата си, че се е държал агресивно с тях, че не поддържа връзка с членовете на разширеното си семейство, че е в конфликт с родителите на детето, доколкото не са свързани с преките отношения дядо-внуче, не могат да се използват като основания, възпрепятстващи установяването на всякакви връзки с детето. В този смисъл настоящият съдебен състав възприема заключението на първата психологическа експертиза, в която е посочено, че с годините е обичайно да настъпят промени в поведението на ищеца – чрез смекчаване на поведенческите му особености, което е свързано с намаляване на жизнената енергия, преосмисляне на ценностите и нагласите, осъзнаването на важните неща и промяна в потребностите. Нормално е, детето да има полза от това да познава разширения си роднински кръг и да получава допълнителна обич, за да се чувства ценено и поощрявано, а не ограничавано в контактите със своите родственици. Не може да бъде споделена тезата, изразена в приетата комплексна психиатрична и психологическа експертиза за съществуващ риск евентуалният контакт между дядото и детето да „донесе смущение и объркване у детето, доколкото е твърде вероятно дядото да не успява да се въздържа от негативни коментари по отношение на бабата на детето“. Така очертаният риск е предполагаем и не почива на конкретни факти. Според настоящият съдебен състав - успехът на бъдещият контакт зависи изцяло от поведението на участниците в него и разбира се, от подкрепата на родителите, които следва да положат усилия за насърчаване на страните. След като няма основания, въз основа на които съдът да приеме, че интересът на детето е застрашен, направеното искане за определяне на режим на лични отношения следва да бъде уважено. При конкретизацията на същия, следва да се вземе пред вид, че детето не познава дядо си, няма формирано отношение към него и родителите – на този етап, не са съгласни детето да контактува с дядо си. С оглед тези обстоятелства и за да се изключи всякакво съмнение за евентуален риск, следва личните отношения между ищеца и детето Е. да се осъществяват еднократно, в последния петък от месеца – от 10.00ч. до 11.00часа или от 14.00ч. до 15.00ч., в обратната смяна на тази, в която учи детето, в Д. С. подпомагане по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената Дирекция. Целта е – да се осигури сигурна и защитена среда за детето /доколкото е установено, че жилището на ищеца е със занижени хигиенно-битови условия/ и срещата да се извърши в присъствието на специалист, който с експертните си знания и умения да подпомогне страните в спокойното и поетапно осъществяване на личния контакт.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 3942 от 21.12.2020г. по в. гр. д. № 1711 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 28338 от 31.01.2019г. по гр. д.№ 64828/2016г. на Районен съд София и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между дядото М. С. Е., ЕГН [ЕГН] с детето Е. И. З., ЕГН [ЕГН] в последния петък от месеца – от 10.00ч. до 11.00часа или от 14.00ч. до 15.00ч., в обратната смяна на тази, в която учи детето, в Д. С. подпомагане по местоживеенето на детето, в присъствие на служител от посочената Дирекция.

ПРЕПИС от решението да изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“Младост.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :