О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60776

София, 30.11.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1968 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. М. Д. и адв. П. Д. против решение № 127/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 224/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решение № 6827/22.12.2020 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 1746/2020 г., предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивния съд е приел, че ищцата не е оборила презумпцията на чл.8, ал.2 КТ, тъй като не е обсъдил всички нейни доводи и възражения, нито е преценил допустимите и относими факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Твърди се, че анализът на последователно осъществилите се факти налага извод, че ответникът не е упражнил работодателската си власт поради съображения, свързани с естеството на работата, а е целял единствено да уволни ищцата.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпросът длъжен ли е въззивният съд, при преценката относно наличие на злоупотреба с право от страна на...