Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 27.06.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1968 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 60776/30.11.2021 г. по касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. М. Д. и адв. П. Д., е допуснато касационно обжалване на решение № 127/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 224/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решение № 6827/22.12.2020 г. на Районен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 1746/2020 г., предявените от ищеца искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.

Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд е приел, че ищцата не е оборила презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ, тъй като не е обсъдил всички нейни доводи и възражения, нито е преценил допустимите и относими факти и доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Твърди се, че анализът на последователно осъществилите се факти налага извод, че ответникът не е упражнил работодателската си власт поради съображения, свързани с естеството на работата, а е целял единствено да уволни ищцата. Претендира разноски.

Ответникът – Бюджетно звено „Заведения за социални услуги“, при [община], чрез гл. юрисконсулт К., в отговора на жалбата поддържа неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, изложени в касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд, при преценка относно наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя, да обсъди в решението си всички доводи и възражения, както и да прецени в съвкупност, във взаимовръзка и в контекта на обстоятелствата на конкретния случай, доказателствата, на които страната се е позовала в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция.

По така повдигнатия въпрос настоящият състав на ВКС приема следното:

За въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор съществува задължение да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото /съблюдавайки ограниченията на чл.269 ГПК/, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно решение на правния спор, с който е сезиран. На следващо място, трайна и последователна е практиката на ВКС, че на съдебен контрол подлежи добросъвестността на работодателя в извършените действия по прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не отрича правната възможност тези действия да представляват злоупотреба с право, като с оглед установената презумпция за добросъвестност на работодателя, тежестта да докаже с всички доказателствени средства недобросъвестното поведение е върху работника или служителя. Когато последният въведе в предмета на спора довод за злоупотреба с право посредством конкретни факти, от които може да се направи такъв извод, съдът е длъжен да се произнесе доколко работодателят е действал добросъвестно. Въззивният съд следва да се произнесе по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на всички доводи, възражения и доказателства, въведени в преклузивните срокове по ГПК, като преценката за наличието на злоупотреба е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства, тъй като в зависимост от особеностите на конкретния случай, едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. В този смисъл е и посочената от касатора и цитирана в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав.

При така дадения отговор на правния въпрос и при преценка на касационните основания за неправилност на въззивното решение, наведени от касатора, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е основателна.

За да е налице незаконност на уволнението при наличие на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от доказателствата по делото, че промяната в изискванията за длъжността е извършена единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работник или служител. Целта на работодателя в този смисъл е обстоятелството, което подлежи на доказване, като с оглед презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотребатата с право, в случая – ищцата по делото.

За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че от посочените от ищцата конкретни факти, сочещи на злоупотреба с право, не може да се направи категоричен извод, че предприетите изменения с въвеждане в длъжностната характеристика на новото изискване за квалификация „социални дейности“ се цели единствено и само уволнението на ищцата, а не да се усъвършенства ръководенето на социалните услуги за стари хора. Приел е, че соченият от ищцата факт за неприключило дисциплинарно производство, по повод на което е дала обяснения не може да се тълкува еднозначно като подкрепящ единствено тезата й, тъй като работодателят може да поиска обяснения за всяко деяние от работника или служителя по повод и във връзка с изпълнение на трудовите му задължения и след събиране на съответните доказателства да прецени дали деянието, представлява нарушение и да го санкционира чрез дисциплинарно наказание или да предприеме други действия, от които не могат да се изключат и такива по оптимизиране на работата чрез промени в длъжностните характеристики. При тази съображения, съдът е приел, че промяната в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищцата, разгледана в контекста на данните за наличие на дисциплинарно производство не обосновават по несъмнен и категоричен начин извод за злоупотреба от работодателя с правото на уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ.

Видно от мотивите на решението, въззивният съд не е обсъдил останалите конкретно наведени в исковата молба факти и обстоятелства, обосноваващи твърденията на ищцата, че в конкретния случай е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на ответника, а именно: на 15.05.2020 г., т. е. само два месеца преди прекратяване на трудовото й правоотношение, кметът на [община], е утвърдил нова длъжностна характеристика, в която са заложени същите изисквания за заемане на длъжността, както при възникване на трудовото правоотношение през 2014 г.; едва след публикациите във вестник „С.“ за наличие на нередности в дома за стари хора „С. П.“, ответникът е променил длъжностната й характеристика именно с цел да приложи разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ; на ищцата не е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, въпреки че пред медиите е направено изявление за започнало дисциплинарно производство, тъй като при това основание се прилага закрилата на чл.333 КТ, а ищцата се е ползвала със закрилата на чл.333, ал.1, т.2 КТ, тъй като е била инвалидизирана поради общо заболяване със срок на трайно намалена работоспособност до 01.06.2023 г.

Като не е обсъдил всички наведените в исковата молба факти и обстоятелства, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е обусловило неправилност на крайния му извод, че уволнението е законно. Изложеното налага отмяна на решението на основание чл.293, ал.1 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от ВКС.

Както бе посочено в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, злоупотребата с право се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен случай при съобразяване на доказателствата, сочещи дали действията на работодателя са извършени единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с работника.

Анализът на последователно осъществилите се във времето факти, описани по-горе, които въззивният съд не е обсъдил в решението си, установяват тезата на касатора, че в случая изменението на изискването за образование чрез добавяне на изискване за конкретно професионално направление е в насока поставяне на изискване, на което касаторът обективно не отговаря и има за цел прекратяване на правоотношението именно с този служител на визираното основание. Това сочи на извод за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, тъй като последният е извършил действията по прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата единствено с тази цел, а не по обективни съображения.

На първо място, работодателят се позовава на изменение на изискването за образование на основание Постановление № 125 на Министерски съвет от 24.06.2002г. за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления и на това основание, на 10.07.2020г. е утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, според която изискуемото образование е определено като висше, образователно – квалификационна степен – магистър, област на висшето образование – Социални, стопански и правни науки, като за първи път в тази длъжностна характеристика е посочено, че образованието следва да е в професионалното направление – Социални дейности. Цитираното постановление обаче е било в сила и към датата на утвърждаване на длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 14.05.2020 г., т. е. само два месеца преди уволнението, в която изискванията за степен на образование и образователно-квалификационна степен не са променени. Едва след образуване на дисциплинарното производство срещу ищцата, при липса на нормативно основание за това, доколкото класификаторът, на който се позовава работодателят не създава императивни задължения за него в тази насока, работодателят е изменил изискването за образование, чрез добавяне на конкретно изискване за професионално направление. Следва да бъде отбелязано също така, че в хипотеза на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за разлика от дисциплинарното уволнение, ищцата не би се ползвала от закрилата по чл. 333 КТ, което е още една индиция за целта на предприетите от работодателя действия. Освен това по делото не се установява обективна нужда от промяна на професионалното направление два месеца след утвърждаване от същия работодател на длъжностна характеристика от 14.05.2020 г., нито че тази промяна е във връзка с характера на работата. Ето защо, заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

При това положение, основателен е и искът за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност – Ръководител на комплекс за социални услуги за стари хора в [община], Бюджетно звено заведения за социални услуги.

Основателен е и иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ, доколкото по делото е безспорно установено, че ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение. Размерът на полученото от нея БТВ за пълния отработен месец, предхождащ уволнението - м.04.2020г. е в размер от 1422,47 лв., поради което искът се явява основателен за пълния предявен размер от 8534,82 лв. и за периода от 11.07.2020г. до 10.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивната и в касационната инстанции, в общ размер на 1400,00. лв.

Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 280,70 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 127/06.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 224/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗЗД НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 345-ЧР - БЗ/10.07.2020г. на кмета на [община], в качеството му на представляващ Бюджетно звено Заведения за социални услуги, с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. И. Д..

ВЪЗСТАНОВЯВА М. И. Д., ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност – Ръководител на комплекс за социални услуги за стари хора в [община], Бюджетно звено заведения за социални услуги, Булстат 0000246950281.

ОСЪЖДА Бюджетно звено Заведения за социални услуги при [община], да заплати на М. И. Д., ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], ул.“...“ №...., ап.2, сумата от 8534,82 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 11.07.2020г. до 10.01.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 09.09.2020г. до изплащането на дължимото, а на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 1400,00 лв.-разноски за въззивната и касационната инстанции.

ОСЪЖДА Бюджетно звено Заведения за социални услуги, при [община], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер на 280,70 лв. по уважените искове.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: