Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6469/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. З., против Решение № 402/29.05.2023 г. по адм. дело № 242/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. Наведени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – Х. Шевкед от [населено място], общ. Стамболово, чрез адв. В. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С Решение № 402/29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 242/2023 г., Административен съд – Хасково е отменил решение № 1012-26-28-1/14.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-1220/21.12.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – Хасково и е изпратил преписката за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-26-1488/23.08.2022 г. от Х. Шевкет съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби – основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че Шевкет e подала до директора на ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 2113-26-1488/23.08.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. С разпореждане [номер]-2140-26-1220/21.12.2022 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Недоволна от постановеното разпореждане, жалбоподателката е подала жалба до горестоящия административен орган /директорът на ТП на НОИ – Хасково/, който с решение № 1012-26-28-1/14.02.2023 г. е отхвърлил жалбата. В мотивите си е посочил, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО, тъй като имала навършена възраст 61 г. 10 м., но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца, а само 19 г. 01 м. и 18 дни. Посочено е също, че не били налице и условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като тя имала навършена възраст от 67 г. 07 м. и 29 дни, но нямала изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а имала 13 г. 10 м. 23 дни. В решението е прието, че стаж за времето като неработеща майка от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. с продължителност 01 г. и от 07.04.1974 г. до 07.06.1974 г. с продължителност 00 г. 02 м не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж по смисъла на 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Разпоредбата на 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО в относимата редакция дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година.

Според 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през периода от 08.08.1989 г. до 08.08.1992 г. , поради което на основание 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите от 14.03.1973 г. до 14.03.1974 г. и от 07.04.1974 г. до 07.06.1974 г. с обща продължителност 01 г. 02 м като действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Р. Б.

Правилно административният съд е приел, че за Х. Шевкед са налице и двете материалноправни основания за възникване правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал.3 от КСО и като е отменил актовете на пенсионните органи поради неточно прилагане на материалноправните разпоредби е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева следва да бъде уважено, предвид своевременното му заявяване и представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 – во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 402/29.05.2023 г., постановено по адм. дело № 242/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Х. Шевкед, [ЕГН] от [населено място], общ. Стамболово сумата от 600,00 /шестстотин/ лева разноски по делото за касационната инстанция, под формата на адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ