Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 6473/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК – Бургас срещу Решение №414 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело №135/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, само в ЧАСТТА, с която е отменена негова Заповед за налагане на санкции №РД-25-20 от 04.01.2023г., с която на „УМБАЛ - Бургас“АД със седалище в гр.Бургас са били наложени санкции – „финансова неустойка“ в размер от по 200 лева по пунктове 2.2, 2.3 и 2.5. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „УМБАЛ - Бургас“АД със седалище в гр. Бургас срещу цитираната заповед и в тази и част. Претендира разноски.

Ответникът – „УМБАЛ - Бургас“АД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции за посочените три пункта, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон – нормата на §1 т.4.2, б. „б“ от ДР на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.(отм.).

Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

Не е спорно, че между „УМБАЛ - Бургас“АД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК № 020607/18.02.2020 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение № 17 "Клинични пътеки" на НРДМД за 2020-2022 г.

С. З. № РД-25-1394/04.10.2022 г. на Директора на РЗОК - Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на тематична проверка на „УМБАЛ - Бургас“АД с пет конкретно посочени задачи. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол №1134/15.11.2022г., съдържащ фактическите констатации на контрольорите, като в тт.2.2, 2.3 и 2.5 от същия са констатирани три еднотипни нарушения, описани във връзка с работата с първичен болничен медицински документ – „История на заболяването“(ИЗ) относно приети ЗОЛ Н. Ариф, ЗОЛ В. В. и ЗОЛ И. Т., като в трите ИЗ на титулната им страница е маркиран спешен прием от 6-24 часа от начало на заболяването, докато в други първични медицински документи – Епикриза и Направление за хоспитализация е посочено, че приемът в болничното заведение е извършен след 24 часа от началото на заболяването.

В тази връзка и след като не е била формирана в законовия срок А. К. Директорът на РЗОК – Бургас е приел, че е нарушена нормата на чл.55 ал.2,т.5 ЗЗО във вр. с чл.380 от приложимия НРД за медицинските дейности.

Преди всичко следва да се посочи, че в новелата на чл. 380 ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г., на която органът се е позовал, за да санкционира изпълнителя, е уредено, че документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 294, първични медицински документи по приложение № 2б и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството.

От своя страна разпоредбата на чл.55 ал.2,т.5 ЗЗО визира, че самите НРД съдържат „документацията и документооборота“.

Т.е. цитираните правила имат едно по-общо съдържание, поради което следва да се прецени как се отнася то към трите констатирани идентични случая по вмененото несъобразяване с нормативно дължимото.

Всъщност с акта на касационния жалбоподател е ясно посочено, че е налице разминаване между съставените ИЗ от една страна и НХ и Епикризата от друга за трите ЗОЛ в посочването в какъв период е извършен спешният им прием в болничното заведение от началото на заболяването.

В тази връзка следва да се прецени какво е посочено в самото относимо Приложение, касателно първичния медицински документ – история на заболяването.

Административният съдия е направил анализ на изискванията, визирани в Приложение №2б към отменения вече НРД за МД 2020-2022г., действало в относимия времеви момент, в който за ИЗ е отбелязано, че в блок “Изпратен по Спешност” се попълват всички полета. В случая това безспорно е било направено(ИЗ е попълнено електронно) чрез отметка(тикче) в квадратчето, указващо периода 6-24 часа.

За сравнение следва да се посочи, че в сега действащата уредба по НРД за МД 2023г. в блок „Постъпил в лечебното заведение“ на ИЗ изрично вече е посочено, че при спешен прием се посочва и броя на часовете, изминали от настъпване на спешността до приема в лечебното заведение. Т.е. от разликата в двете уредби(предходна и сега действаща) може да се обоснове извод, че в релевантния период и в интересуващия ни аспект въобще не е било посочено какви са полетата в този блок и задължителността на отразяването на изминалите часове от началото на заболяването. Т. е. уредбата е била доста по-обща, докато с новия НРД за МД от 2023г. те е по-детайлизирана.

Извън тази особеност, то следва да се посочи, че настоящият състав намира за правилни изводите на административния съдия, че трите идентични случая всъщност разкриват хипотези, за които приложение може да намери и института на „маловажния случай“ по см. на чл.408 ал.4 от същия НРД, за който е налице и дефинитивна норма – тази на § 1, т.4.2 от ДР на договора, според която „нумерос клаузус“ за болничната помощ са посочени хипотезите: липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата.

Разглежданите случаи са отнесени към допуснати технически грешки при електронното попълване на ИЗ(погрешно поставени отметки в съседно квадратче при отразяване на изминалия брой часове при случаи на спешност).

Самата норма не сочи какво следва да се разбира под теническа грешка, нито дава примери или дори насоки.

При това положение следва да се заключи, че установяването и приемането на наличие на техническа грешка следва да се преценя конкретно за всеки случай, като се оцени дали сгрешеното се отразява по някакъв начин на лечението на ЗОЛ и изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм по съответната клинична пътека, има ли значение за отчитане и заплащане на дейността, или най-малкото нарушава изрично предвидени в нормативен акт условия, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че документът е съставен в унисон с нормативно дължимото.

В настоящият случай е налице именно такава хипотеза и тя е такава, резултат от една страна на база твърде общата уредба, дадена с тогава действалия НРД, която се обсъди вече по-горе, а от друга доколкото няма спор, че от всички останали медицински документи, съдържащи се в същите тези три ИЗ-та, са ясни обстоятелствата за времето на постъпване на трите ЗОЛ от началото на техните заболявания. Това документиране не касае лечението на лицата, вкл. изпълнението и отразяването на ДЛА, нито се отнася до заплащането на съответната клинична пътека, а има информативно(статистическо) значение.

Именно и поради това с касационната си жалба, Директор РЗОК – Бургас излага аргументи, че всъщност в тези случаи са налице „неправилно попълнени документи“, като това не съдействало за подобряване на качеството на живота на българските граждани, вкл. и положителната промяна в отношението между лекар и пациент, а също така и за утвърждаване на механизмите на здравно осигуряване като ключ за постигане на радикални и устойчиви подобрения в здравните резултати и качеството на живот на хората.

Тези твърде абстрактни към казуса съждения обаче дават ясна представа, че дори органът сам не може да придаде друго съществено и най - вече конкретно значение на допуснатото очевидно погрешно отбелязване.

В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на „УМБАЛ - Бургас“АД , която обаче не е претендирала присъждане на такива пред тази инстанция в установения за това срок, а и липсват доказателства да понесени такива от нейна страна.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №414 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело №135/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, само в ЧАСТТА, с която е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-25-20 от 04.01.2023г. на Директор на РЗОК – Бургас, с която на „УМБАЛ - Бургас“АД със седалище в гр.Бургас са били наложени санкции – „финансова неустойка“ в размер от по 200 лева по пунктове 2.2, 2.3 и 2.5.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ