Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6493/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – С. З. чрез адв. К. като процесуален представител, против решение № 90 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 812/2022 г. по описа на Административен съд - С. З. с което са отменени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О. С. З. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материлания закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - Р. Д., З. Ж., М. Д., Г. З., К. Г., В. П., А. Д., В. В., Л. М.-Бакалова и Н. М., чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Постъпила е и частна жалба, подадена от Р. Д., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу определение № 291 от 05.05.2023 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за присъдените в негова полза разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваните съдебни актове.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

1. Касационната жалба на Общински съвет – С. З. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 226 АПК, след отмяна с решение № 10852/29.11.2022 г. по адм. дело № 6167/2022 г. на Върховния административен съд на предходно постановения по спора съдебен акт, с което от касационната инстанция са дадени указания за произнасяне по съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон от по-висока степен. При новото разглеждане на делото са отменени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на О. С. З. (Наредбата), приета с решение на общинския съвет № 1196/25.10.2017 г., изменена (по отношение на първата разпоредба) с решение № 1303/30.09.2021 г.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорените текстове от Наредбата са приети от компетентен съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 62, ал. 10 ЗУТ орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но същите са незаконосъобразни, тъй като са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл. 8 ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативни актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗМСМА.

При тази законова уредба правилно и обосновано съдът приема, че оспорените разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата са приети в противоречие с разпоредбите на чл. 48, ал. 12, чл. 55 и чл. 62, ал. 7 ЗУТ.

Разпоредбата на чл.10, ал. 1 от Наредбата е със следното съдържание: "В съществуващи озеленени площи, паркове и градини или територии и имоти, предвидени с ОУП или ПУП за изграждане на озеленени площи, паркове и градини, се забранява изграждане или поставяне на огради и заграждения от всякакъв тип, освен когато това е разрешено по предвиден в нормативен акт ред."

Правилен е изводът на съда, че с нея се въвежда постоянна и обща забрана за изграждането или поставянето на огради и заграждения от всякакъв тип, освен когато това е разрешено по предвиден в нормативен акт ред, в имоти, предвидени за озеленени площи, паркове и градини, независимо от тяхната собственост. Тази забрана е в противоречие с предоставената на общинския съвет възможност да определя съгласно чл. 48, ал. 2 ЗУТ общите изисквания към оградите (вид, форма, височина, материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните особености, предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата и нормативите към действащите подробни устройствени планове. За него не е налице правомощие да постановява забрана за ограждане на имотите с отреждане за озеленени площи, паркове и градини, без ограничение във времето. Такава е предвидена единствено в хипотезата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ по отношение на имотите в територии, предвидени с общ или подробен устройствен план за изграждане на изброените обекти, сред които и тези на зелената система, но еднократно с продължителност не повече от три години.

Противно на възраженията в касационната жалба, цитираната законова разпоредба не въвежда разграничение между реализирани и нереализирани мероприятия, предвидени с устройствен план за обекти на зелената система. В случая е установено, че имотите, собственост на оспорващите (настоящи ответници) попадат в устройствена зона "Оз" - за озеленяване и парк по ОУП на гр. С. З. т. е. в територия, за която е допустимо общинският съвет по предложение на кмета на общината да наложи само еднократна временна забрана за ограждането им съгласно чл. 48, ал. 12 ЗУТ. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора относно реализирането на кв./парк "Бедечка" и предстоящото привеждане на действащите ПУП - ПРЗ за имотите - частна собственост, попадащи в него в съответствие с предвижданията на общия устройствен план.

Настоящият състав споделя заключението на съда за материална незаконосъобразност на чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

Разпоредбата е със следното съдържание: "В незастроените имоти, предвидени по ОУП или ПУП за озеленени площи за обществено ползване, които не са реализирани, не се допуска изграждането на временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията, и други подобни открити обекти."

Според чл. 55 ЗУТ до реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет. В случая с оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 1 от Наредбата се налага забрана именно за изграждането на такъв вид обекти, което се явява в противоречие с предвидената в законовата норма възможност при изпълнение на визираните в същата условия.

Възражението на касатора, че за него е налице правомощие да забрани поставянето на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ във вече съществуващ обект на зелената система, не намира опора в закона. Оспорената разпоредба не третира само преместваеми обекти, а всички, изброени в чл. 55 ЗУТ. По арг. от чл. 62, ал. 7 ЗУТ с ПУП за паркове и градини в озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им, общинският съвет може да предвиди само застрояване, необходимо за изброените в т. 1-т. 7 от разпоредбата обекти, като задължителен елемент на тези планове съгласно ал. 9 представлява план-схема за разполагане на преместваеми обекти и рекламни съоръжения, но това не означава, че е допустимо с подзаконов нормативен акт да въвежда забрана за поставяне на такъв вид обекти в имоти, предвидени по ОУП или ПУП за озеленени площи. Предвид изложеното е правилен изводът на съда за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Следва да се сподели и заключението, че въведените с двете оспорени норми забрани водят до неоправдано ограничаване на гарантираната съгласно чл. 17, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията на РБ защита за свободно упражняване на правото на собственост на оспорващите пред първата инстанция по отношение на техните имоти, извън изрично уредените в специалния ЗУТ ограничения.

Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

2. Частната жалба на Р. Д. срещу определение № 291 от 05.05.2023 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Джамбазов, с правно основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените му разноски.

Съдът приема, че същите са дължими при възприето за основателно възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника и определения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаглаждения.

Определението е правилно.

С решението в полза на Р. Д. са присъдени разноски, направени при първото разглеждане на делото и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Претендираната от него при новото разглеждане на делото и посочена в представения списък по чл. 80 ГПК сума за осъществено процесуално представителство от един адвокат в размер на 2000 лева е редуцирана съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.

Настоящият състав споделя извода на съда, че случаят попада именно в приложното поле на тази разпоредба. Неоснователно е възражението, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Делото е с предмет оспорване на отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт, поради което вида на производството не е обусловен от правното основание, на което същият е приет, а преценката на съда правилно е съобразена с относимата за случая разпоредба.

Съгласно чл. 78 , ал. 5 ГПК по възражение на противната страна при прекомерно възнаграждение за адвокат с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая от съда е взето предвид направеното възражение от процесуалния представител на ответната страна и адвокатското възнаграждение е намалено до нормативно предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. при отчитане на фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, като оставя без уважение искането на Джамбазов за изменение на решението в частта му за разноските, първоинстанционният съд постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответниците, заявили своевременно претенции за присъждане на разноски за настоящото производство и представили доказателства за извършването им, следва да бъдат присъдени такива за реално внесени адвокатски възнаграждения, както следва: на Р. Д. в размер на 1000 лева, на А. Д. в размер на 900 лева, на Л. М.-Бакалова в размер на 1000 лева, на Н. М. в размер на 500 лева и на З. Ж. в размер на 1250 лева, които следва да бъдат репарирани от община С. З. Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно, тъй като са под и в рамките на предвидения нормативен минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., а едно от тях - незначително над него, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото не следва да бъде редуцирано.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 812/2022 г. по описа на Административен съд - С. З.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 291 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 812/2022 г. по описа на Административен съд - С. З.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на Р. Д. направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на А. Д. направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на Л. М.-Бакалова направените по делото разноски в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на Н. М. направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА О. С. З. да заплати на З. Ж. направените по делото разноски в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ