Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. дело № 1397/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 990070 от 28.02.2023 г. на Ц. Н. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 120 от 27.09.2022 г. по в. гр. д. № 298/2022 г. на Варненския апелативен съд.

Молителят счита, че са налице писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора – комисионен договор от 22.07.2013 г., сключен между „АГРОАКТИВ“ ЕООД и Д. В. Д., приемо-предавателен протокол от 11.11.2013 г. и РКО № 796 от 11.11.2013 г., с които не е могъл да се снабди при решаването му. С оглед на това иска отмяната на постановеното решение.

Ответникът по молбата за отмяна С. С. Д. изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С посоченото решение е потвърдено решение № 260005 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 229/2018 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която Ц. Н. С. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на земеделски производител С. С. Д. сумата 33 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършено престъпно деяние, за което молителят С. е признат за виновен с влязла в сила присъда № 17 от 11.09.2019 г. по н. о. х. д. № 238/2018 г. на Районен съд – Исперих, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2015 г., както и в частта за разноските и държавната такса.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 75 от 13.08.2021 г., постановено по в. н. о. х. д. № 101/2001 г. след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, е потвърдена присъда № 17 от 11.09.2019 г. по н. о. х. д. № 238/2018 г. на Районен съд – Исперих в частта, с която Ц. Н. С. е признат за виновен в това, че от м. юли до средата на м. септември 2013 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Д. В. Д., че като посредник на сделка за покупко-продажба на 100 т пшеница реколта 2013 г. между ЗП С. С. Д., в качеството й на собственик и продавач, и „Хранекспорт БГ” ООД, [населено място], в качеството му на купувач, ще организира пшеницата до място, указано от купувача – Пристанище В., наредил извозването на зърното, но не го закарал до Пристанище В., с което причинил имотна на ЗП С. С. Д. в размер на 33 600 лв., като имотната вреда е в големи размери, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 , вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което с въззивното решение му е наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК. Относно размера на вредата в мотивите към присъдата е посочено, че С. С. Д. е възстановила на посоченото дружество заплатената й по фактура № 50/26.07.2013 г. сума от 33 600 лв. за недоставените му 100 т пшеница. При тези фактически данни и съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на посочената сума е доказан по основание и размер, респ. основателен.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т. е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити ли новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, тоест те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.

В случая представените с молбата за отмяна писмени доказателства - комисионен договор от 22.07.2013 г., сключен между „АГРОАКТИВ“ ЕООД /комитент/ и Д. В. Д., в качеството си на пълномощник на ЗП С. С. Д. /комисионер/, с който комисионерът се задължава да сключи от свое име и за сметка на комитента договор за покупко-продажба на 100 т пшеница „Хранекспорт БГ” ООД, в качеството на купувач, и ЗП С. С. Д. –продавач; приемо-предавателен протокол от 11.11.2013 г. по договор за покупко-продажба между „Хранекспорт БГ” ООД и ЗП С. С. Д., с който продавачът е предал чрез Г. С. Н. 100 т пшеница на купувача чрез Д. В. Д. и РКО № 796 от 11.11.2013 г. за сумата 26 000 лв., платена на Д. В. Д., представител на ЗП С. Д., не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Тези документи, дори да се приеме, че са новооткрити, ако бяха представени по време на висящността на спора, с нищо не биха променили крайните изводи на съда за основателност на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, предвид липсата на твърдения и данни влязлата в сила присъда да е била отменена и цитираната разпоредба на чл. 300 ГПК, още повече че протоколът и ордерът са съставени след периода на продължаваното престъпление, за извършването на което молителят е признат за виновен. С тези доказателства той всъщност се стреми да докаже, че с действията си не е осъществил квалифицирания състав на престъплението, което е недопустимо.

С оглед изложеното молбата за отмяна следва се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителят следва да заплати на ответницата по молбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Ц. Н. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 120 от 27.09.2022 г. по в. гр. д. № 298/2022 г. на Варненския апелативен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

О с ъ ж д а Ц. Н. С. от [населено място] да заплати на С. С. Д. от [населено място] сумата 1500 лв./хиляда и петстотин лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: