О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 807

Гр. София, 23.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 1401 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 551 от 08.02.2023 г., подадена от „Арес-2006” ЕООД чрез адвокат Е. Р. от АК - Смолян, срещу въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в. гр. д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян.

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 194 от 26.07.2022 г. по гр. д.№ 998/2021 г. на Районен съд - Смолян, с което са отхвърлени предявените от „Арес-2006” ЕООД срещу Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование Туристическо дружество „Карлък” и „Маргит - Смолян” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 440 ГПК за признаване за установено, че ответното сдружение не е собственик на следните недвижими имоти: 1) Самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.1.6 по КККР на гр. Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрени със Заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 61,20 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, к. к. Пампорово, к. я. Студенец, ет. 3, ап. А-102, съответстващ на апартамент А-2 от сграда № 1, построена в ПИ с идентификатор 67653.11.1 по КККР на гр. Смолян, ведно с 2,051 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата; 2) Самостоятелен обект с идентификатор 67653.11.1.1.15 по КККР на гр. Смолян, представляващ Ателие № А-202, съответсващ на апартамент А-11, със застроена площ от 63 кв. м., с предназначение: жилище, апартамент, находящ се на административен адрес: гр. Смолян, к. к. Пампорово, к. я. Студенец, ет. 4, ап. Ателие № А-202 от сграда № 1 в ПИ № 67653.11.1, ведно с 2,112 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху описания поземлен имот, в който е построена сградата; както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 31, том І, нот. д.№ 30/2019 г. на нотариус А. Ш. с рег.№ 613 на Нотариалната камара.

Касаторът подържа, че по отношение на обжалваното решение са налице всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли същото да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноските за трите инстанции.

Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование Туристическо дружество „Карлък” е подал отговор чрез адвокат Д. К. от АК – Смолян. Счита, че отсъстват релевираните от касатора предпоставки за допускане на обжалването. Извън съображенията за неоснователност на жалбата, поддържа възраженията си срещу допустимостта на исковете, заявени с отговора на исковата молба. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответникът по касация „Маргит - Смолян” ЕООД е подал отговор чрез адвокат Р. И. от АК - Пловдив. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално – въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.

По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че с договор, оформен с нотариален акт № 24 от 02.04.2008 г., ответникът ТД „Карлък” отстъпил на „БАЗА-СС” ЕООД право на строеж върху недвижим имот с идентификатор 67653.11.1 по КККР на гр. Смолян, находящ се в местността „хижа Студенец“, к. к. Пампорово за построяване и извършване на преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващата триетажна сграда на хижа „Студенец“ и обектите в нея, съгласно одобрен инвестиционен проект, в срок до 20.12.2008 г. С нотариален акт № 66/2008 г. срокът на договора е продължен до 08.12.2009 г.

С нотариален акт № 98 от 04.12.2008 г. ищецът „Арес-2006” ЕООД е придобил по силата на извършена продажба правото на строеж за процесните по настоящото дело апартаменти. Като черпещ правата си от договор, вписан преди вписването на исковата молба по гр. д.№ 190/2011 г. по описа на ОС – Смолян и неучастващ в този процес, на „Арес-2006” ЕООД е непротивопоставимо влязлото в сила на 19.11.2013 г. решение, с което договорът за учредяване на право на строеж, оформен с н. а.№ 24 от 02.04.2008 г., е развален.

След развалянето на договора от 02.04.2008 г., строителството, довело до възникване на процесните апартаменти, е осъществено по възлагане от страна на ТД „Карлък”. Издаден е констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ № 663 от 02.11.2018 г., както и е извършено нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67653.11.1.1. Съгласно заключение на СТЕ описаните в н. а.№ 98 от 04.12.2008 г. обекти (апартамент № А-2 с площ от 61,20 кв. м. и апартамент № А-11 с площ от 63 кв. м.) са идентични с процесните апартаменти.

Като основен за спора по настоящото дело е изведен въпросът своевременно ли е направеното от ответниците с отговорите на исковата молба възражение, че правото на строеж не е реализирано и е погасено по давност, респ. - основателно ли е това възражение. Въззивният съд е приел, че срокът по чл. 67 ЗС е давностен, поради което и при погасяване на правото на строеж върху чужда земя се прилагат общите правила на ЗЗД за погасителната давност, в това число и правилото на чл. 120 ЗЗД, че давността не се прилага служебно. Прието е, че възражението за погасяване по давност на правото на строеж е своевременно, защото е заявено и от двамата ответници с първоначалните отговори на исковата молба пред районния съд. Съгласно ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. д.№ 1/2011 г. на ВКС, ОСГК, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права. Дефиниция на понятието „груб строеж” (карабина) е посочено в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. В случая, на 04.12.2008 г. в полза на „Арес-2006” ЕООД е учредено право на строеж, което включва правото да се построят и процесните апартаменти. Договорът за суперфиция е породил действие от момента на сключването му, поради което 5-годишният давностен срок е изтекъл на 04.12.2013 г. Видно от приложения по делото констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ с № 663 от 02.11.2018 г., сградата е била завършена в груб строеж едва през 2018 г. След като правото на строеж не е било реализирано в срока по чл. 67, ал. 1 ЗС, то е погасено по давност в полза на собственика на земята – ТД „Карлък”. Липсват писмени доказателства по делото, от които би могло да се установи реализирането на правото на строеж в рамките на законния петгодишен давностен срок. Представеният по делото акт образец 14, с който ищцовото дружество иска да докаже, че към 28.11.2008 г. конструкцията на сградата е била изградена, не представлява писмено доказателство за установяване на упражнено право на строеж (чл. 181, ал. 2 ЗУТ), тъй като не е съставено от компетентния орган. С прехвърлянето на правото на строеж на нов правен субект от този на когото е учредено, не започва да тече нова петгодишна давност. Прехвърлянето на правото на строеж не е от обстоятелствата които визират чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността.

Така формираната правораздавателна воля налага извод, че поставените в изложението към касационната жалба питания „Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? Може ли да се приеме за погасено по давност право на строеж след реализиране на сградата?“ имат обуславящо значение за изхода на спора. Преди да се пристъпи към обсъждане дали по отношение на тях е осъществен и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с релевираната от касатора практика на ВКС, а именно: Решение № 107 от 29.10.2018 г. по гр. д.№ 3628/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 476 от 27.07.2010 г. по гр. д.№ 198/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 576 от 27.11.2009 г. по гр. д.№ 2137/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 86 от 11.08.2010 г. по гр. д.№ 3576/2008 г. на ВКС, ІV г. о.), по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК касационният съд следва да прецени дали е налице основание за допускане на обжалването (включително служебно – предвид разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГК) в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, в която връзка намира следното:

Данните по делото не дават основание да се постави под съмнение валидността на въззивното решение.

Срещу допустимостта на процеса са заявени възражения с отговорите на исковата молба, които са преценени като неоснователни с първоинстанционното и въззивното решения.

Данните по делото обаче сочат, че разгледаният иск е предявен като такъв по чл. 440, ал. 1 ГПК – с оглед провежданото принудително изпълнение по изп. д.№ 52/2018 г. по описа на ЧСИ З. Т., длъжник по което е ТД „Карлък”, взискател е „Маргит - Смолян” ЕООД, а обект на изпълнението са двата процесни апартамента. Исковата молба е предявена на 23.09.2021 г. и е вписана на 24.09.2021 г., към който момент в течение е била публична продан, приключила на 27.09.2021 г., в резултат от която е съставено Постановление за възлагане от 12.10.2021 г. по отношение на СОС № 67653.11.1.1.6 в полза на купувач Б. Ц. Ц.. Това постановление е влязло в сила на 26.10.2021 г. и е вписано на 09.11.2021 г. При отсъствие на наложена обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК (не се спори, че не е издавана обезпечителна заповед при условията, постановени с Определение № 225 от 18.06.2021 г. по ч. гр. д.№ 200/2021 г. на ОС – Смолян), изпълнението е продължило по отношение на СОС № 67653.11.1.1.15, за който по делото е представено съобщение за изготвено Постановление за възлагане от 28.02.2022 г., без данни дали последното е влязло в сила.

Така констатираните обстоятелства поставят под съмнение допустимостта на разгледания специален отрицателен установителен иск към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица; той е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес; целта е при уважаването му изпълнението да бъде преустановено, поради което изискване за допустимостта му е принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. Във връзка с предпоставките, при съобразяване на които се извършва преценката за допустимостта на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, задължителната практика не отдава значение на обстоятелството вписана ли е исковата молба по чл. 440, ал. 1 ГПК или не. За допустимостта на установителния иск съдът следи служебно в течение на целия процес (така: т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК) и когато констатира, че ищецът няма правен интерес или същият е отпаднал в течение на процеса, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.

Въззивното решение не обективира обсъждане на въпроса за допустимостта на процеса от гледна точка на специалните процесуални предпоставки за разглеждането на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.

Изложеното, отнесено към направените по-горе констатации, налагат касационното обжалване да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – за да се провери неговата допустимост. При евентуален положителен извод по този въпрос ВКС ще следва да подложи на обсъждане направените в касационната жалба оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 286,07 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 331 от 23.12.2022 г. по в. гр. д.№ 327/2022 г. на Окръжен съд – Смолян.

На касатора „Арес-2006” ЕООД, чрез адвокат Е. Р. от АК – Смолян, ДА СЕ СЪОБЩИ задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 286,07 (двеста осемдесет и шест лева и седем стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение на горното задължение, както следва: при изпълнение – на председателя на Второ г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на съдията-докладчик за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: