Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3364

София, 06.11. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.10.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1407/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) срещу въззивно решение № 3908/20.12.2022 г. по в. гр. д. № 8653/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Д. В. К. срещу МРРБ искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ответникът по касационната жалба Д. В. К. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

Ищецът е работил в МРРБ на длъжността „главен специалист в отдел Стопански дейности“ в дирекция „Финансово-стопански дейности“ в МРРБ с главно задължение управление на лек автомобил, с който обслужва съответния член на политическия кабинет на министъра като персонален шофьор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

На ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение за следните действия и бездействия 1) нарушаване на правила за домуване на служебния автомобил на 30.07.2021 г., за която дата е установено, че е бил в законово разрешен отпуск и със заповед е определен да го замества колега; Неподаване на 2 месечни сведения за изразходване на гориво за м.5 и м.6 2021 г. в срок до 5 число на следващ месец, за които моменти е установено, че ищецът е бил в законово разрешен отпуск. Въззивният съд е приел, че двете сведения съдържат всички необходими подписи - на директора на автопарка, на прекия ръководител (началника на отдела) и одобрения от съответния член на политическия кабинет, а ищецът е подписал първото сведение след завръщането му от отпуск. Разпитан като свидетел, директорът на автопарка е заявил пред съда, че поради ползваните отпуски от К., той лично е изготвил месечните сведения, за да се спази изискуемия по Вътрешните правила срок.

Въззивният съд е приел извода, че при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства не се установява от ищеца да са осъществени сочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.

Въззивният съд е приел, че независимо от това следва да извърши проверка за правилността на приложението на чл.189, ал.1 КТ, като е приел следното: Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай съобразно конкретните установени по делото обстоятелства, като се вземат предвид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед на трудовата функция на работника /служителя, обемът на неизпълнение, съобразяват се и последиците на допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или са могли да повлияят на дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в предприятието, възприетите норми на очаквано поведение, отражението върху останалите работници и служители и при оценка на поведението на работника /служителя се взема предвид формата на вината, осъзнава ли неправомерността на извършеното и неговите последици. За посочените критерии въззивният съд се е позовал на решения на ВКС.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай липсва значимост на неизпълнението, работодателят не твърди настъпване на неблагоприятни последици от неизпълнението на отделните задължения. Противно на твърденията на жалбоподателя МРРБ не се установява от ищеца да са допускани системни нарушения на основните задължения, а от представените атестационни формуляри се установява обратното, че служителят е изпълнявал съвестно задълженията си. Липсват доказателства за налагани дисциплинарни наказания.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение: че въззивният съд се е позовал на посочените писмени доказателства без да обсъди тяхното значение, че не е изложил мотиви защо приема за недоказано дисциплинарното нарушение, че СГС е следвало да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи, но не е и че въззивният съд е формирал неправилен извод за липса на съответствие на наложеното наказание с извършеното нарушение съгласно правилото на чл.189, ал.1 КТ.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:

Процесуалноправен: Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по същество на разглеждания правен спор, включително – да обсъди събраните по делото доказателства и установените с тях обстоятелства?

Материалноправен: Какви критерии трябва да вземе предвид съдът, когато преценява дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното нарушение на трудовата дисциплина съгласно правилото на чл.189, ал.1 КТ?

Жалбоподателят твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС.

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, след което е изложил самостоятелни мотиви по доводите на жалбоподателя и по съществото на спора.

Вторият въпрос е обуславящ, доколкото въззивният съд се е произнесъл по съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, макар да е приел, че такива нарушения не са извършени.

Изводите на въззивния съд, че ищецът не е извършил нарушенията, за които му е наложено дисциплинарно наказание, са били достатъчни, за да формира извод за основателност на разгледаните искове, съответно за неоснователност на въззивната жалба (казано другояче: не може да се установява съответствие на наложено дисциплинарно наказание с нарушения, които не са извършени). Но доколкото въззивният съд е разгледал въпроса, то изложените от него мотиви са евентуални, а изводите му, видно от изложеното за неговите мотиви, не са в противоречие, а в съответствие с установената практика.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 936 лева за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представена фактура и банков документ за движение по сметка.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 3908/20.12.2022 г. по в. гр. д. № 8653/2022 г. на Софийския градски съд.

О. М. на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Д. В. К. сумата 936 (деветстотин тридесет и шест) лева, представляваща разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.