О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3564

София, 16.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и деветнадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №1423/2023г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на О. А. чрез пълномощник адв Ж.Б. срещу решение №. 260254 от 25.11.2022г по в. гр. д № 217/2021г на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2020г по гр. д № 550/2020г. на Районен съд – Айтос, постановено по трудов спор.Отменено е дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразно наложено на Д. Д. Н. със заповед 25.06.2020г на Кмета на общината, като ищцата е възстановена на работа за заеманата преди уволението длъжност старши експерт в отдел ГРАО, Дирекция АПИО при О. А. .Ответникът е осъден да заплати незаконосъобразно удържана като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ сума от 1132,20лв.

Въззивният съд е приел за установено, че от 18.12.2015г страните са в трудово правоотношение, като ищцата е заемала различни експертни длъжности в Дирекция АПИО при О. А. като последният безсрочен трудов договор/трети по ред/, е бил сключен на 17.09.2018г за длъжността страши експерт.Работодателят не е представил длъжностна характеристика, връчена при възлагане на работата. Представено е поименно щатно разписание към 01.01.2020г, според което наред с длъжността старши експерт, тогава е съществувала е и длъжност главен специалист ГРАО. Изяснено е, че същана е заемана от служителката В.,която от 1983г е работела като длъжностно лице по гражданското състояние, съставяла е съответните актове за общината, отговаряла е и за гробищния парк, но през 2020г се пенсионирала. Назначените на експерти длъжности служители в отдела, включително ищцата не са извършвали тези дейности. След като на 24.02.2020г е приета нова структура на общинската администрация, в която длъжността „главен специалист” е премахната, а в отдела са предвидени 6 бр. длъжности „старши експерт”, кметът на О. А. е утвърдил ново поименно длъжностно разписание.Издал е Заповед РД-08-260/04.05.2020г, с която определил ищцата Д. Н. за длъжностно лице по Наредба №2/2011г за здравните изисквания към гробищните паркове, като й е възложил да поддържа база - данните безсрочно, като в срок до 31.05.2020г провери и актуализира съществуващия регистър .Тя е възразила, че възложените задължения не са част от трудовите й задължения съгласно подписания трудов договор и длъжностна характеристика.Изговената нова длъжностна характеристика, която за разлика от изготвентите еднотипни длъжностни характеристики на останалите експерти, в раздел основни задължения е включвала задължения да се води регистъра на гробищен парк, да организира и провежда граждански ритуали по сключване на брак като длъжностно лице, ищцата не е подписала при връчването(на 08.04.2020г) и е изложила същите възражения, добавила е и лични . Изтъкнала е, че работата обхваща предимно почивни и празнични дни, през които тя има неотложни лични и семейни ангажименти. Същевременно, при сключването на последния трудов договор с ищцата на 17.09.2018г е била издадена Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на О. А. на основание чл.44,ал.1 ЗМСМА, с която ищцата е определена като длъжностно лице за издаване удостоверения въз основа на регистъра на населението и актове за гражданско състояние. Ищцата е обжалвала Заповед РД-08-260/04.05.2020г и този трудов спор (чл.358,ал.1 т.2 КТ) е приключил в хода на настоящето производство с постановяването на окончателно решение от 08.10.2021г по гр. д №442/2020г на Бургаски ОС, с което е отхвърлено искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Тъй като междувременно работодателят е отпочнал дисциплинарни производства срещу ищцата за неизпълнение на конкретни трудови задължения в рамките на длъжността, влязло е в сила и решение от 16.04.2021г по в. гр. д.№267/2021г на Бургаски ОС, с което е отменено наложеното на ищцата със заповед от 07.05.2020г наказание „предупреждение за уволнение”. И двете влезли в сила решения са обсъдени от въззивната инстанция, като преюдициални за настоящето дело спорове .Обсъдени са и мотивите на съдилищата довели до постановяването им, като е анализиран статутът и задълженията на длъжностното лице по гражданското състояние /ДЛГС/ чл.35, ал.1 и3 ЗГР и чл. 44,ал.1 т.14 ЗМСМА / при възлагането с писмена заповед, които задължения могат да се включат като функции на определена длъжност по щат.Докато съдът, отменил наложеното дисциплинарно назание е приел, че тези функции се различават съществено от функциите на служител, който издава удостоверения и преписи от актовете, каквито по - конкретно са били тези на старши-експерт, констатиран е различния извод, направен от състава на окръжния съд, отхвърлил иска на служителката за отмяна на Заповед РД-08-260/04.05.2020г. Мотивите на съда по това влязлото в сила решение са, че при ищцата не се променя мястото и характера на работата, поради това искът е неоснователен . По настоящето дело въззивният съд е изтъкнал, че работодателят не е установил при сключването на последния трудов договор с ищцата през 2018г в длъжността й да са били включени задължения на ДЛГС.Те са били съдържание на друга длъжност и част от тях са съществено различни – воденено на ритуалите, а освен това работното време .Дори съответната трудова функция да е била възложена на Д. Н. на основание чл.44,ал.1 ЗМСМА с издадената заповед Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на О. А. ищцата не е давала съгласие за това. Възразила е когато същите са били включени в длъжностната й характеристика от 01.04.2020г.Тъй като в настоящия случай най - тежкото дисциплинарно нарушение е наложено от работодателя за три нарушения по чл.187, ал.1 т.3, т.7 и т.10 КТ, описани като неотзоваване на служебния телефон за уточняване на гроб и отказ да се сключи разпределено за съответна дата бракосъчетание, като и трите случая са все през почивни дни, въззивният съд е изтъкнал, че трудовия договор с ищцата не отговаря на задълженията за работа в почивни дни, каквито налага дейността едностранно наложена с двете заповеди, но без съгласие на ищцата и в нарушение на чл.118 КТ. Поради това не са налице нарушения на трудовата дисциплина и уволнението е незаконосъобразно.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, незаконосъобразност и необоснованост .В изложение се доразвиват съображенията за недопустимост на въззивното решение и се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ТР №1/2017г по тълк д №1/2017г ОСГТК Несъобразяването със силата на пресъдено нещо по преюдициален въпрос, според защитата на касатора е в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства.С общи съображения за значимостта на решение по случая се иска допускане до обжалване съгласно чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК .

В отговор Д. Д. Н., чрез пълномощник адв .З.М. изтъква липса на основания по чл.280 ГПК .Твърденията на касатора, обосновали въпросите и оплакванията, не отговарят на процесуалните действия на съда.Възложени са били едностранно нови задължения, каквито ищцата не изпълнявала до този момент Липсва заповед ищцата да е на раположение в почивни дни и установено съдържание на трудовия договор в тази насока Петендират се разноски .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по критерия, изискващ проверка на неговата допустимост, не е налице и противоречие на решението с разясненията в т.1 от ТР № №1/2017г по тълк. д №1/2017г ОСГТК и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С определение №260978 от 24.08.2020г въззивният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по гр. д.№217/2021г на ОС Бургас и след постановяване на решение по този трудов спор, е възобновил същото за постановяване на решение.При постановяване на крайния си акт е обсъдил влязлото в сила решение по отхвърления иск за отмяна на заповед Заповед РД-08-260/04.05.2020г, обсъдил е и Заповед РД-08-627/17.09.2018г на Кмета на О. А. като не е бил обвързан от мотивите на така представеното решение. Съдебният контрол в трудовия спор за законосъобразност на уволнение е по-широк и обхватен от предмета на трудовия спор, разгледан при условията на чл.357, предл. трето и чл.358,ал.1 т.2, предл. второ КТ. Последният има за цел да обвърже страните с решение на съд докато са в трудово правоотношение, като разреши спорът им относно съдържанието на правата и задълженията/в частност, правото на работодателя да издаде заповед като оспорваната/ , докато при прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно уволнение работодателя следва да установи всички законови предпоставки за упражненото потестативно право. Правото на дисциплинарно уволнение е регламентирано с повелителни правни разпоредби, включва в тежест на работодателя установяване на вмененото дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина и съдебният контрол е част от закрилата на труда при разрешаване на трудово-правни спорове(чл.1,ал.3 КТ).В очертаните предели на съдебна проверка при уволнение се проявява закрилата на конституционно защитеното право на на труд, чрез санкцията за неговото нарушаване. Принципно приложение намира посочено в ТР № 3/2011г.,ОСГК, че съдебната защита на правото да се оспори законността на уволнението се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, при важното уточнение, че пределът на търсената защита от съда и тук е в границите на наведените от ищеца факти които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право. Съобразно гореизложеното, по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно съдът е основал решението си на установените в това производство релевантни факти, обсъждайки всички събрани по делото доказателства, включително тези от значение за работното време като съдържание на трудовото правоотношение. Правоустановителното действие на влязлото в сила решение по трудовия спор с предмет законосъобразна ли е била оспорваната заповед РД-08-260/04.05.2020г на Кмета на О. А. не изключва упражненият от въззивната инстанция съдебен контрол за законосъобразност на последвалата заповед за уволение, така както е обективиран в решението на Окръжен съд - Бургас. Несъстоятелно е да се сочи противоречие по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на всички доказателствата като ги обсъди, след като именно касаторът настоява, че за част от предмета на делото, в т. ч. и като предмет на доказване, съдът по обжалваното решение трябвало да се счита обвързан по инцидентен въпрос не от доказателствата, а от приетото в друго съдебно решение, влязло в сила .

Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата, установени в размер на 1200 лева за адвокатска защита.

Ето защо , Върховният касационен съд, ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №. 260254 от 25.11.2022г по в. гр. д № 217/2021г на Бургаски окръжен съд

О. О. А. да заплати на Д. Д. Н. от [населено място] сумата 1200 лева разноски в настоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .