Р Е Ш Е Н И Е

№ 60247

гр.София 29.11.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х. при секретаря Р. П. като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 3137/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Л. И. В., чрез адвокат Ю. Д., срещу въззивно решение № 1975/11.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 3673/2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: при какви предпоставки и на какво правно основание може да бъде ангажирана отговорността на привиден (мним) кредитор за вредите, причинени на длъжника по изпълнителното производство от предприето материално незаконосъобразно принудително изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 и сл. от ГПК, когато съдът в исковото производство е установил, че материалното право (вземането) по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение не съществува, поради което изпълнителното производство е било прекратено и трябва ли ищецът да установи недобросъвестно (с намерение да се вреди) упражняване на процесуални права от страна на взискателя по материално незаконосъобразното принудително изпълнение по предявен иск за обезщетение за вреди, причинени от това принудително изпълнение на длъжника по него.

Касационно обжалване е допуснато и за служебна проверка допустимостта на въззивното решение и исковото производство.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ – съдът, който е постановил решението издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, освен ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. Събирането на суми след издадена заповед за незабавно изпълнение е вид предварително изпълнение, преди установяване на вземането със сила на присъдено нещо. Отхвърлянето на иска за установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и предприетото принудителното изпълнение е неоснователно.

В мотиви към ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, т. 6, е изяснено, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движима вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижим имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание.

Възможно е от неоснователното принудително изпълнение да бъдат причинени вреди и пострадалият има право да ги претендира. Именно възможността за обезщетение от вреди е обусловила и правото на съда да изисква от ищеца (претендиращия кредитор) да внесе обезпечение, за да се признае правото на предварително изпълнение. Обезпечението служи именно за удовлетворяване на евентуално настъпили вреди от неоснователното принудително изпълнение, а то е такова винаги, щом със сила на присъдено нещо е отречено, че не съществува. Правото да се търси обезщетение е различно от правото да се иска връщане на даденото/платеното по неоснователното предварително изпълнение.

Обезщетението за вредите, причинени от незаконното принудително изпълнение лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна. Ищецът не може да се освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска/вземането. Той отговаря за вредите, причинени от предварителното принудително изпълнение на иска, който бъде отхвърлен, като носи риска от несбъдване на очакването, че той ще бъде уважен. Справедливо е той да понесе този риск, защото той търси и получава облагата, в която се състои предварителното принудително изпълнение. Понеже е невиновна, отговорността се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл. За всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Така длъжникът трябва да води иск само за останалите настъпили вреди, които трябва да докаже. Такива вреди са напр. обезценяването на запорираната или възбранената вещ през време от извършване до отмяна на изпълнението, както и настъпилата през този период преоценка на лева при даден паричен залог; дадената между платената по ползвани банкови заеми лихва и пр. Тези вреди подлежат на обезщетение чрез предявяване на деликтен иск – чл. 45/49 ЗЗД.

В т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело. д. № 4/2017 г., е разяснено, че събраната от съдебния изпълнител окончателна такса е също причинена имуществена вреда на длъжника. Тя е била платена за „удовлетворение“ на взискателя в предизвикания от него материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи обратно, тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя. Посочената сума подлежи на възстановяване обаче не чрез исково производство, а направо с издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. Изложени са съображения, че защитата на длъжника не следва да се осъществява в отделно производство, защото това противоречи на идеята на разпоредбата на чл. 245, ал.3, изр. второ ГПК, а именно, че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по-неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му се полагат, именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било постановено предварително изпълнение. Това е обосновано и от общия правен принцип за обезщетяване на причинените вреди, каквито в случая се явяват ненужно направените разноски в материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес. Вземането за законната лихва върху дължимата за възстановяване от взискателя сума до окончателното й заплащане е също безспорно като основание и размер, и също не се налага установяване в отделно производство - аргумент от чл. 499 от ГПК (чл. 397 от ГПК,отм.). По отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана също константна практика на ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 221/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 471/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 520/2009 г., определение № 473/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 304/2011 г., определение № 698/26.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 г., трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3863/2013 г., определение № 466/06.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2015 г., определение № 56/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 3103/2017 г., определение № 11/14.11.2020 г., постановено по т. д. № 1824/2018 г., четирите на ВКС, ТК, І т. о., а също така определение № 314/30.12.2011 г., постановено по т. д. № 450/2010 г. и определение № 1061/30.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 575/2011 г., двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес и по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Така и определение № 441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о., ГК

От това следва, че длъжниковият интерес да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Липсва правен интерес от нарочно исково производство, а ако иск е предявен, то той се явява недопустим, както и решението постановено по недопустимия иск. Съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл. 245, ал. 3 от ГПК, по молба на длъжника, съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били изменени. С обратен изпълнителен лист се присъждат и другите безспорни вземания - сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, както и законната лихва върху събраната от длъжника сума до окончателното й възстановяване. Без значение е дали събраното от длъжника в изпълнението подлежи на възстановяване чрез обратен изпълнителен лист (събраните по изпълнението суми не са били предадени на взискателя, а са били по сметка на съдия-изпълнителя). И в този случай липсва правен интерес от нарочно исково производство за получените от съдия изпълнителя такси и платените нему разноски в изпълнението, както и за законната лихва върху събраните от длъжника суми, обратен изпълнителен лист може да бъде поискан и само за посочените вземания. От казаното следва, че ако иск, въпреки това, е предявен, то той се явява недопустим, както и решението, постановено по него.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за недопустимост – произнасяне на съдилищата по непредявен иск за вреди от злоупотреба с право. Развива и евентуални съображения за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна П. С. Б., чрез адвокат М. Р., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Развива допълнителни съображения в писмена защита, докладвана в открито съдебно заседание. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В. С. градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска, предявен от Л. И. В. против П. С. Б. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 9537,41 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законна лихва върху неоснователно удържани от Л. В. суми от трудово възнаграждение в общ размер на 24344,13 лв., за периода 12.12.2012 г. – 24.07.2017 г. по изп. дело № 20128410415167, образувано по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. д. № 44940/2012 г. на СРС. Ищецът Л. В. е осъден да заплати на ответника по иска П. Б. съдебноделоводните разноски по делото, сторени в двете инстанции.

В. С. градски съд потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че по издаден от Л. В. и Е. В. запис на заповед от 06.06.2008 г. лицата са се задължили безусловно да заплатят на “Фриком“ ООД сумата от 11320 евро. С джиро от 24.09.2012 г. “Фриком“ ООД е прехвърлил всички свои права по записа на заповед на П. Б.. На 27.09.2012 г. в полза на кредитора Б. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. 44940/2012 г. на Софийски районен съд за сумата от 22140 лв. Въз основа на заповедта, на 22.11.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128410415167 на ЧСИ Н. М. за събиране на сумите по издадения изпълнителен лист. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на Л. В., запор върху банкови сметки, както и възбрана върху недвижим имот. По изпълнителното дело за периода 20.12.2012 г. – 30.06.2014 г. е събрана сума в размер на 24 344,13 лв. Тя не е предадена на взискателя, а е била по сметка на съдия-изпълнителя. На 09.08.2016 г. с влязло в сила решение е установено, че вземането по записа на заповед не съществува, поради нищожност на последния, като издаден с два различни падежа. На 25.07.2017 г. удържаната по изпълнителното дело сума е възстановена на Л. В. от съдия-изпълнителя.

От правна страна съдът приел, че в случая не е налице неправомерно поведение на кредитора Б., а упражняване на субективни права, насочени към удовлетворяване на вземане – подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, искова молба по чл. 422 ГПК, молба за образуване на изпълнително дело. Приел още, че не е налице и злоупотреба с право от страна на кредитора, доколкото в случая не е доказано последният да е действал с ясно съзнание, че изложените обстоятелства са неверни, представените документи са неистински, негодни и депозирането им е с цел да се увредят чужди интереси, вкл. и обществен такъв. Когато правата се упражняват с ясно съзнание, че съществуват, независимо от това дали предприетата защита е адекватна, злоупотреба с право не е налице. Приел още, че кредиторът не разполага със специални знания и умения, за да прецени сам дали записът на заповед е нищожен, същият е бил приет като действителен както от заповедния, така и от първоинстанционния съд в развилото се производство по чл. 422 ГПК, като нищожността е установена едва във въззивното производство.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разяснение от състава на Върховния касационен съд. В случая отговорността на взискателя по изпълнението – ответник по настоящия иск, е обективна. Влязлото в сила решение е отрекло материалното право на Б., за което е издадена заповедта за незабавно неизпълнение, което прави и материалнонезаконосъобразно проведеното принудително изпълнение. За времето от събиране на сумите по изпълнението от длъжника, до възстановяването, нему е причинена вреда в размер на законната лихва върху събраните суми. Вземането е безспорно и следва да бъде удовлетворено направо по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК - чрез издаване на обратен изпълнителен лист от съда по молба на Л. В.. Както стана ясно, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото, както и за безспорните, ненуждаещи се от установяване в отделно производство суми – платени такси и разноски, още и законната лихва върху събраните в изпълнението суми, до възстановяването им. От това следва, че длъжниковият интерес да получи законната лихва върху събраните суми, е защитен по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК. Вярно е, че в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на Л. В. по сметка на частния съдебен изпълнител са постъпили общо 24 344,13 лв. Те не са предадени на взискателя, а на 24.07.2017 г. направо са възстановени на В. с превод от ЧСИ, т. е. няма основание да се иска връщането им чрез обратен изпълнителен лист. Това обаче няма за последица, че и за другите безспорни суми, подлежащи на възстановяване чрез издаване на обратен изпълнителен лист, вкл. законната лихва върху сумата от 24 344,13 лв., считано от събирането до датата на възстановяването, редът по чл. 245, ал. 3 ГПК е изключен.

От разясненията, дадени по реда на чл. 290 ГПК следва, че разгледаният иск е недопустим и такова се явява и въззивното решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

По съдебноделоводните разноски:

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът по иска има право на съдебноделоводните разноски, сторени по делото. Те са му присъдени от първостепенния и въззивния съд. В тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Л. В. следва да заплати на П. Б. сторените от последния съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд – 500 лв. платен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие от 29.09.2020 г. и съдържащото се в него изявление за получаване на сумата.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1975/11.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд, по въззивно гр. д. № 3673/2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на Л. И. В. против П. С. Б., за заплащане на сумата от 9537,41 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законна лихва върху неоснователно удържани от Л. В. суми от трудово възнаграждение в общ размер на 24344,13 лв., за периода 12.12.2012 г. – 24.07.2017 г., по изп. дело № 20128410415167, образувано по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. д. № 44940/2012 г. на СРС, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 15.11.2015 г. до окончателното издължаване.

ПРЕКРАТЯВА производството по касационно гр. д. № 3137/2020 г. на ВКС, IV г. о., по въззивно гр. д. № 3673/2019 г. на СГС и по гр. д. № 81622/2017 на СРС в частта по исковете на Л. И. В. против П. С. Б., за заплащане на сумата от 9537,41 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законна лихва върху неоснователно удържани от Л. В. суми от трудово възнаграждение в общ размер на 24344,13 лв., за периода 12.12.2012 г. – 24.07.2017 г., по изп. дело № 20128410415167, образувано по заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. д. № 44940/2012 г. на СРС, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 15.11.2015 г. до окончателното издължаване

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1975/11.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд, по въззивно гр. д. № 3673/2019 г. в частта относно съдебноделоводните разноски за първа и въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Л. И. В. да заплати на П. С. Б. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: