Решение №1125/31.01.2024 по адм. д. №6766/2023 на ВАС, I о., докладвано от председателя Йордан Константинов

РЕШЕНИЕ № 1125 София, 31.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 6766/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 3162 от 12.05.2023 г., постановено по адм. дело № 106/2023 г. Административен съд София – град (АССГ) е отменил по жалба на „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С1826-0128200/05.12.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ („ФК“) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант „Лампатъ“, находящ се в гр. София, ул. „Н. Р. № 49, стопанисван от „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт К. Н.. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответното по касационната жалба дружество – „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж. к. И. В. бул./ул. Я. З. № 1, ет. 1, ап. 2, чрез процесуалния му представител адв. К. П., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се сторените разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С1826-0128200/05.12.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на „Х. Ф. 1975“ ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – ресторант „Лампатъ“, находящ се в гр. София, ул. „Н. Р. № 49, стопанисван от „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС безспорно е установено, като на 20.10.2022 г. в 13:32 ч., при извършена контролна покупка – направена след преглед на меню от фейсбук страница „Лампата“ поръчка по телефона на 1 бр. рибена супа и 1 бр. качамак на обща стойност 17,60 лева, доставена на адрес гр. София, ул. „Х. А. № 51 от доставчик в „Х. Ф. 1975“ ООД, заплатена при доставката, не е издаден фискален касов бон (ФКБ) от наличното и работещото в обекта фискално устройство (ФУ) – модел модел „TREMOL“ с ИН на ФУ ZK135160 и ИН на ФП № 50172346, регистрирано в НАП с потвърждение № 4366839/10.10.2022 г., а е издаден нефискален бон от нефискално устройство. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е изведен дневен „Х“ отчет № 058530/20.10.2022 г., копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 20.10.2022 г. и нефискален бон. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) cep. АА № 0128200/20.10.2022 г., Протокол № 1716195/20.10.2022 г., както и в акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F682314/24.10.2022 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Според административния съд, обаче, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са абстрактни, общо формулирани, формални изявления, нямащи характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново. Решаващият съд е приел, че липсва яснота как е бил определен срокът, обстоятелствата, които имат значение в конкретния случай, по какъв начин продължителността на мярката постига целите на превенцията както и каква е очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта. 3. Приел също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси и не е взел предвид обстоятелството, че липсват утежняващи обстоятелства - например неединично нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане, както и данни за установена разлика между наличните в касата парични средства и отчетените продажби от ФУ. Според съда запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга правната сфера на адресата на ПАМ в степен по-голяма от необходимото за целта на закона, поради което налагането на мярката не би могло да се определи като съразмерно.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на Административен съд София – град е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради допуснати нарушения на материални и процесуалния закон и необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като срокът за налагането й е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност, описващи осъществяването, но неотчитането на продажбата по съответния ред. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел - за преустановяване на лошите практики в обекта както и при преценка на необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 20.10.2022 г. в 13:32 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Лампатъ“, находящ се в гр. София, ул. „Н. Р. № 49, стопанисван от „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], се констатира, че за извършена контролна покупка – поръчка по телефона на 1 бр. рибена супа и 1 бр. качамак на обща стойност 17,60 лева, доставена на адрес гр. София, ул. „Х. А. № 51 от доставчик в „Х. Ф. 1975“ ООД, заплатена при доставката, не е издаден ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ – модел модел „TREMOL“ с ИН на ФУ ZK135160 и ИН на ФП № 50172346, регистрирано в НАП с потвърждение № 4366839/10.10.2022 г., нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., а е издаден нефискален бон от нефискално устройство, съдържащ данни за вида, количеството и стойността на поръчката, както и дата и час на документа. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП cep. АА № 0128200/20.10.2022 г., подписан без възражения от присъствалия на проверката управител на дружеството, Протокол № 1716195/20.10.2022 г., както и в АУАН № F682314/24.10.2022 г., като нарушението се установява от разпечатани дневен „Х“ отчет № 058530/20.10.2022 г. и КЛЕН за дата 20.10.2022 г.

С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14–дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени бланкетни мотиви, като от съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 14-дневен срок за налагане на ПАМ. Няма данни за оборотите и печалбата на магазина, които да бъдат съотнесени към местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки, а от друга - съпоставени със засегнатите обществени отношения. Предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било конкретни мотиви, свързани с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. В случая бланкетно е посочено, че са съобразени вида на осъществяваната в обекта дейност, работното му време, неговото местонахождение и клиентопоток, но същите, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.

На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството - ответник разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200,00 лева, определени съгласно представени доказателства за тяхното извършване, а именно: приложени на л. 28 от настоящото дело списък с разноски, преводно нареждане на л. 30, както и договор за правна защита и съдействие № 666929 от 16.01.2024 г. на л. 29 (гръб). Доколкото възнаграждението се отклонява в незначителен размер от нормативно определения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за неговата прекомерност.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3162 от 12.05.2023 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 106/2023 г.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите – гр. София да заплати на „Х. Ф. 1975“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж. к. И. В. бул./ул. Я. З. № 1, ет. 1, ап. 2, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Дело
  • Йордан Константинов - председател и докладчик
  • Лозан Панов - член
  • Петя Желева - член
Дело: 6766/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...