Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 6770/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Е. А.-Константинова от гр. Шумен против решение № 84 от 08.06.2023 г., постановено по административно дело № 338/2022 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-27-191/14.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Шумен, с което са оставени в сила разпореждане № 3/прот. № 01238 от 24.06.2022 г. и разпореждане № 4/прот. № 01239 от 04.08.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Шумен.

По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ – Шумен и преписката се върне административния орган за ново разглеждане. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Шумен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Бичинова-Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С разпореждането от 24.06.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Шумен на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е изменил отпуснатата на Е. А.-Константинова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.05.2021 г., а с последващото разпореждане от 04.08.2022 г. на основание чл. 102 от КСО пенсията й е преизчислена служебно. Ключово за постановяването им е, че в резултат на проверка за 2012 г. и 2013 г. осигурителният стаж и доход на жалбоподателката е зачетен по осигурителна книжка (издадена й в качеството й на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 /сега т. 7/ от КСО) от „Експерт 2002“ ЕООД, на което дружество собственик е жалбоподателката, но не са зачетени сумите, които е получила от ЕТ „Бобос-Б. В.“, и осигурителните вноски, направени за Апостолова-Константинова от едноличния търговец, защото тя е нямала трудово правоотношение с него, макар да е осъществявала в негова полза дейност по граждански договори и по проект. С оплакване, че осигурителният й доход за 2012 и 2013 г. е неправилно определен, защото при определянето му не е взет предвид осигурителният й доход от осигурител ЕТ „Бобос-Б. В.“ за периода 11.05.2012 г. - 31.12.2013 г., Е. А.-Константинова е обжалвала разпорежданията пред ръководителя на ТП на НОИ. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил жалбата й срещу разпорежданията, като е приел, че правилно е определен осигурителният й доход за 2012 г. и 2013 г.

За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ е издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.

Решението на Административен съд – Шумен е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и относимата към казуса материалноправна уредба на КСО и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съдът обосновано и материално законосъобразно е възприел преценката на административните органи. След като жалбоподателката има качеството на лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, по отношение на нея са приложими разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от цитираната наредба и чл. 5, ал. 2 от КСО: за спорния период тя е следвало да внася осигурителни вноски за своя сметка за изплатените й възнаграждения за работа без трудово (по гражданско) правоотношение, защото е имала едновременно качеството осигурител и осигурен, а не ЕТ „Бобос–Б. В.“, което не е сторила, като това е предопределило незачитането на дохода й от едноличния търговец. Мотивите в тази насока на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което в това отношение по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

За пълнота следва да се отбележи основателността на касаторовото възражение, че издадените задължителни предписания на ЕТ „Бобос–Б. В.“ на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на данни не са противопоставими на жалбоподателката с оглед липсата на обезпечено право на участие в производството по издаването им и тяхното оспорване. Това обаче предвид гореизложеното не рефлектира по никакъв начин на изхода на спора.

По тези съображения и поради на липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила.

С оглед неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторени деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал такива.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 08.06.2023 г., постановено по административно дело № 338/2022 г. по описа на Административен съд – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА