Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 6761/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител юриск.А. Г.. Жалбата е против решение №3454 от 29.05.2023г., постановено по адм. дело №2280/2023г. по описа на Административен съд София град. С него по жалба на Х. Ахмад, гражданин на Сирия, е отменено решение №2543/06.02.2023г. на настоящия касатор, с което на Х. Ахмад е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и е върнато делото като преписка за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Турция не отговаря на определението за трета сигурна страна. Иска се отмяна на обжалвания съдебния акт.

Ответникът - Х. Ахмад, гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв.К. С., с представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че е неправилен основният извод на съда за отмяна на административния акт, а именно, че Турция не се явява трета сигурна страна по смисъла на ЗУБ. Излага доводи, че са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което предлага същото да се отмени.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Х. Ахмад, гражданин на Сирия, против решение №2543/06.02.2023г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано на Х. Ахмад предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното решението на първоинстанционния съд е отменено решение №2543/06.02.2023г. на заместник-председателя на ДАБ и е върнато делото като преписка за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и е мотивиран. Административен съд София - град не е установил и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че не са налице част от предпоставките от които може да се направи категоричен извод, че Р. Т. е трета сигурна страна, по отношение на сирийския гражданин Х. Ахмад. Съдът е счел, че е необоснован изводът на органа, че са изпълнени следните предпоставки от дефиницията на 1, т.9 от ДР на ЗУБ б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец и д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава.

В тази насока по първата от цитираните по-горе предпоставки първоинстанционният съд е приел, че информацията, съдържаща се в доклад на Х. Уоч от 2023г., касаещ спазването на човешките права в Р. Т. /публикуван на интернет страницата www.ecoi.net/ поставя най-малкото под съмнение направения в оспореното решение извод, че при евентуалното му връщане в Турция, Х. Ахмад няма да бъде върнат в Сирия.

По отношение на възможността на оспорващия да поиска предоставянето на международна закрила в Турция съдът е счел, че в случая Х. Ахмад няма възможност да поиска статут на бежанец по смисъла на Женевската конвенция и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Според съда безспорно обемът на предоставяната временна закрила, така както е определен в турското законодателство, не съвпада с обема на статута на бежанец и на хуманитарния статут, определени в Женевската конвенция и в Директива 2011/95/ЕС.

Относно последната предпоставка, визирана в 1, т.9 от ЗУБ, според съда, не може да се приеме, че Р. Т. е трета сигурна страна, по отношение на сирийския гражданин, тъй като в оспореното решение не са изложени никакви мотиви и изводи, направени на базата на обективни факти, от които да се направи заключение, че са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава, ако бъде върнат от Р. Б.

Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон.

Видно от представените по административната преписка доказателства касационният ответник Х. Ахмад е гражданин на Сирия, [етническа принадлежност], религиозна принадлежност - [вероизповедание], семейно положение женен, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. В интервюто, чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия нелегално през месец февруари 2022г. и в продължение на осем месеца до септември 2022г., е живял в град Адана, Р. Т. заедно с родителите си, съпругата и двете си деца, като през този период не работил, баща му давал пари. Заявил е, че не се е регистрирал в Турция и не е искал закрила там, защото искал да напусне страната и да стигне до Германия. Нямал роднини в Сирия. В Турция живеели малкият му брат и три от сестрите му, а в Швеция от една година била другата му сестра, която е в производство за закрила. Разказал и, че е живял и работил в Турция, в град Газиантеб, от 2014г. до края на 2015г., но живота бил труден, работата - недостатъчна, парите не достигали и той се завърнал в Сирия. Заявил е, че в страната си по произход не желае да се завърне заради войната, не искал да бъде мобилизиран в официалната армия, тъй като не бил отбил военната си служба, макар че никой не го е търсил, не бил получил повиквателна. Не желаел и да бъде принуден насилствено да се включи в кюрдските сили за защита ЙПГ и да участва във войната. Посочил е още, че не е имал проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, лично не е преживявал насилие, не е член на въоръжена групировка и не е арестуван.

При тези данни не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Х. Ахмад по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, се налага извод за липса на доказателства Х. Ахмад да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Х. Ахмад бежанска история и актуална информация относно Сирия и Турция с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административният орган правилно е приел за установено, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, което кореспондира с изтъкнатата от чужденеца причина да напусне страната си на произход.

По делото не се установява, че в Турция кандидатът има основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или че ще бъде изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание тоест безспорно не са налице предпоставките на 1, т.9, буква а и в от ДР на ЗУБ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Основателни са обаче възраженията на касационния жалбоподател, че са налице и останалите предпоставки на посочената норма, съобразявайки твърденията на Х. Ахмад в разказаната от него бежанска история, че не е предприел действия да получи закрила като бежанец от Сирия, каквато възможност му предоставя законодателството в Турция и обстоятелството, че съпругата, двете му деца и родителите му включително към момента безпроблемно живеят на територията на Турция. Обстоятелство с правно значение, релевантно към положението на сирийските граждани в Турция е, че кандидатът за международна закрила е пребивавал необезпокоявано в тази страна в продължение на осем месеца, след като е влязъл на територията ѝ нелегално през месец февруари 2022г. От значение е и, че живял и работил в Турция и в периода от 2014г. до края на 2015г. През тези периоди от време на пребиваване в Турция Х. Ахмад не твърди, че се е опасявал да бъде върнат в Сирия. Нито да се е опасявал за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

Административният съд неправилно е основал изводите си за сигурността и правата на сирийските бежанци в Р. Т. само на доклада на неправителствената организация Human Rights Watch /HRW/ за 2023г. и на Становището на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза.

Съдът не е обсъдил относимата информация в приложената по делото справка вх. №ЦУ-147/10.03.2023г., като в касационното производство е представена още една справка от 12.06.2023г. за Р. Т. установяващи положението на сирийските граждани в Турция. Справките установяват, че в Турция със Закона за чужденците и международната закрила и Регламента за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Установено е също, че Х. Ахмад е пребивавал в Турция както през 2014г. 2015г., така и осем месеца през 2022г. През времето на пребиваване в Турция Х. Ахмад не твърди, че се е опасявал да бъде върнат в Сирия. Още повече, че е установено, че през 2015г. сам се завърнал в Сирия, но по собствено желание и по причина, че животът му бил труден и не му достигали пари. Никъде не твърди, че е бил принуден да се завърне в страната си по произход. С оглед данните съдържащи се в справките, както и регламентацията в Закона за чужденците и международната закрила и Регламента за временна закрила следва да приеме, че причината Х. Ахмад да не е получил закрила от Р. Т. е единствено липсата на предприети от него действия да узакони престоя си на територията на тази държава, а не че не съществува такава възможност. Поради това не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че вероятно няма да бъде приет на нейната територия, ако бъде върнат там от българските власти.

Независимо от обсъдените от Административен съд София град доклад на HRW за 2023г. и Становище на Европейския икономически и социален комитет, че през 2023г. година правителството на Р. Т. възнамерява да връща сирийски граждани в страната им по произход, не се установява това връщане да е безусловно и да има за цел да ги лиши от вече предоставената им закрила. В подкрепа на този извод е посоченото в справка вх. №ЦУ-809/12.06.2023г., че на 14 февруари 2023г. турското правителство обявява, че възнамерява да позволи на пострадалите от земетресението в Турция сирийци да се върнат временно в Сирия, без да загубят своята закрила или статут на пребиваване в Турция.

Въз основа на горното може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Турция с оглед данните в изготвената справка и правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл.193, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК. В тази връзка доводът на съда, че по делото не е било доказано, че държавата Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ, не се споделя от настоящия състав. Административният орган няма задължение да събере всички възможни доказателства по преписката, а да събере достатъчно такива, които да мотивират издаденото волеизявление. От страна на оспорващия не са били представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза. В интервютата чужденецът е посочил, че е живял спокойно (и двата пъти на престой в Турция), работил е по време на първото си пребиваване е страната, а семейството му и към настоящия момент живее в Турция, следователно е изградил връзка с държавата, където е пребивавал. Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на 1, т.9 от ДР на ЗУБ.

Настоящата касационна инстанция счита, че при произнасянето си административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон.

От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в решението му, в което е отказан хуманитарен статут на Х. Ахмад. Поради това съдебното решение ще следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Х. Ахмад да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3454 от 29.05.2023г., постановено по адм. дело №2280/2023г. по описа на Административен съд София град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Ахмад, гражданин на Сирия, против решение №2543/06.02.2023г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА