Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: МАРИЯ Н. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6792/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 119/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 311/2022 г. по описа на Административен съд-Враца (АС-Враца).

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът И. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 119/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 311/2022 г. по описа на АС-Враца е отменено Уведомително писмо изх. № 02-060-6500/2665/05.04.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, определен е срок за изпълнение и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липсват фактически и правни основания за издаването му (мотиви). Решаващият съд е обосновал извод, че пълноценни мотиви за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него. Допълнително в съдебната фаза на производството са събрани писмени доказателства и заключение на съдебна експертиза за установяване на факти, които имат правно значение за правото на И. К. да получи финансово подпомагане, което му е отречено с оспорения административен акт.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.

Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, събрани в административното производство, допълнително събраните в съдебното производство писмени доказателства и заключението на съдебна експертиза, но не е установил всички относими към спора факти, а се е ограничил до констатацията, че оспореното пред него уведомително писмо не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Първоинстанционният съд е разгледал жалбата на И. К. като подадена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2018 г., изх. № 02-060-6500/2665 от 05.04.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в неговата цялост без да съобрази, че част от него се отнася за оторизирани и изплатени суми в общ размер 18 517,57 лв. по ЗДП, СПП, Мярка 12, Възстановяване на ФД. По отношение на тази част от административния акт липсва конкретизиране от страна на земеделския производител относно правния му интерес да я оспорва, в самата жалба липсват и оплаквания (фактически и правни доводи за твърдени нарушения), от които да е възможно да се възприеме надлежно упражняване на правото на жалба, но решаващият съд не е осъществил задължителната проверка относно допустимостта на оспорването от тази гледна точка. Това процесуално нарушени е довело до липса на яснота относно предмета на спора и отмяната на административния акт и в част, която удовлетворява заявлението на земеделския производител и би могла да се възприеме като благоприятна за него без допълнително изясняване на правния му интерес да я обжалва.

При разглеждане на спора АС-Враца е допуснал и други нарушения.

В противоречие с процесуалния закон съдът е приел, че е налице основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, но от изложените мотиви в съдебното решение се налага извод, че единственото констатирано нарушение е неспазването на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което обуславя приложение на чл. 146, т. 2 от АПК, а не по чл. 146, т. 3 от АПК. На практика административният съд не е установил допуснато нарушение на административно производствените правила, поради което и неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК, за да уважи жалбата на И. К.. Това нарушение се оказва съществено поради това, че изводът за неспазване на изискванията относно съдържанието на административния акт е необоснован. От съдържанието на атакуваното уведомително писмо е видно, че в него са посочени достатъчно ясно фактическите и правни основания за отказа да бъде предоставено подпомагане в пълния поискан от И. К. размер.

Административният съд въобще не е съобразил, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено в изпълнение на влязло в сила решение № 18/14.01.2022 г., постановено по адм. д. 293/2021 г. по описа на АС – Враца. При второто разглеждане на заявлението на И. К. административният орган е посочил правни основания, въз основан на които приема, че част от декларираните за подпомагане площи са „наддекларирани“ т. е. не подлежат на подпомагане. Видно е от изложеното в таблиците на уведомителното писмо и поясненията към тях, подпомагането е намалено или отказано поради това, че са налице площи, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Според съдържанието на Таблица 1, касаеща СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, в разясненията за колона 6 „Установена площ БЗС/парцел (ха)“, колона 7 „Разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) (ха)“, колона 8 „Установена площ БЗС/парцел Мярка 13(ха)“, колона 9 „Разлика между декларираната и установена площ на БЗС/парцел (наддекларирана площ) Мярка 13 (ха) и колона 10 „Причини за наддеклариране“ административният орган е приел за част от декларираните за подпомагане площи, че са заявени без правно основание за ползване на земеделски земи, респективно земеделският стопанин не е собственик или ползвател на тези площи, за които иска да бъде подпомаган. В Таблица 9 Натура 2000, група А (Постоянни пасища), колона 6 „Площ на парцела след извършени административни проверки (ха)“, и колона 10 „Причини за наддеклариране“ се установява, че площта на БЗС/парцела е посочено, че е извършвана проверка по чл. 41, ал. 7-9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и са установени заявените площи са без правно основание за ползване. В двете таблици изрично е посочено, че информация за площите без правно основание е предоставени на ДФЗ от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с писмо вх. № 07-0400/216 от 27.11.2018 г.. АС-Враца не е обсъдил данните от това писмо, което е определил като „общо“. Първоинстанционният съд също е констатирал, че в уведомителното писмо са посочени правни основания (преимуществено чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП, а по отношение на някои имоти и по т. 1 и т. 6 от същата разпоредба), но въпреки това необосновано е формирал правен извод за липса на правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК като елемент от съдържанието на административния акт.

Член 41, ал. 3 от ЗПЗП (в редакцията му към ДВ бр. 18 от 27.02.2018 г.) предвижда, че земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 36, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В чл. 41, ал. 4 -9 от ЗПЗП, (в редакцията им към ДВ бр. 18 от 27.02.2018 г.) е предвидено, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от МЗХГ. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Регистриране на правното основание не се извършва, когато ползвателят на земеделските земи има задължение по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от ЗСПЗЗ. МЗХГ извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. При подаване на заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) Разплащателната агенция извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис и/или печат на земеделския стопанин. След изтичането на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5, Разплащателната агенция извършва административна проверка на всички подадени заявления за подпомагане, за които системата е генерирала предупреждение за грешка. При проверката се съпоставят данните от заявленията за подпомагане с данните по ал. 5 за спазване на изискванията по ал. 3 и 4. Когато при проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване земеделски земи, Разплащателната агенция извършва географско определяне на площта и местоположението им. В този случай МЗХГ предоставя допълнителна информация на Разплащателната агенция. Когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3. В случая не е осъществена проверка дали е спазена процедурата предвидена в чл. 41, ал. 4-9 от ЗПЗП, което е от значение за наличието/липсата на основание за отказване на заявеното от И. К. подпомагане за кампания 2018 г. Съдът е следвало служебно (съгласно чл. 171, ал. 2 АПК) да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на тези обстоятелства или в изпълнение на 170, ал. 1 и 3 и чл. 171, ал. 5 АПК да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест и да посочи на ответника и жалбоподателя за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Следва да се отбележи, че задачите към поисканата от ответника и допусната от съда съдебно – техническа експертиза са именно за установяване на тези обстоятелства, но е очевидно от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че то не е разбрало поставените му задачи и не ги е изпълнило. Въпреки това и независимо от изричното противопоставяне от страната, която е ангажирала това доказателствено средство, АС-Враца е приел заключението на вещото лице, след което без да го обсъди внимателно е решил спора при неизяснена фактическа обстановка.

Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. ДФЗ е обвързан от данните получени от МЗХГ относно регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, но съдът е длъжен да осъществи какви са данните предоставени на ДФЗ относно регистрираните правни основания за всеки земеделски производител, съответно дали е спазена процедурата по чл. 41, ал. 4-9 от ЗПЗП. От останалите доводи на страните по делото е видно, че съществува спор относно правното положение на земеделския стопанин от гледна точка притежаван животновъден обект и броя/вида на регистрираните животни в него, но този въпрос въобще не е обсъждан и изследван от решаващият съд, не е отделено спорното от безспорното, липсват указания към страните с разпределение на доказателствената тежест за конкретни факти, поради което и те са останали напълно неустановени, а са от значение за правилното приложение на материалния закон. Съдът се е ограничил да приеме, че административният акт не е мотивиран и на практика не е формирал фактически и правни изводи, относими към материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо.

Аналогични нарушения са допуснати и по отношение двата парцела с обща площ от 0,81 ха площите, за които като основание да бъде отказано подпомагане е посочено, че са заявени от повече от един земеделски производител. Съдът е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства относно това с кой земеделски производител е констатирано застъпването, дали до него е изпратено уведомително писмо за констатираното застъпване и какъв е бил неговия отговор на същото писмо, както и да изиска в цялост изпратеното до И. К. писмо относно констатираното застъпване и неговия отговор. В изпращаните до земеделските производители писма относно констатираното застъпване, не се посочва с кой земеделски стопанин е застъпването, а се прилага таблица на имотите, за които е констатирано такова. Всеки от земеделските стопани има възможността да потвърди или откаже застъпен имот, като с оглед на данните от това, ДФЗ се произнася относно подпомагането по отношение на застъпените имоти, процедирайки по реда на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

По изложените съображения се налага извод, че обжалваното съдебно решение не отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, а поради неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза, са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Враца. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд е необходимо да определи правилно и недвусмислено предмета на спора, включително и чрез указания към жалбоподателя за конкретизиране на оспорения акт и относно правния му интерес да обжалва цялото уведомително писмо; да разпредели изрично доказателствената тежест, при което да съобрази мотивите на настоящото съдебно решение относно правилното приложение на материалния закон; допусне и събере всички ангажирани от страните доказателства като съобрази компетентността на вещото лице, на което да бъде предоставен достъп до необходимите му писмени доказателства, включително и чрез даване на указания до страните/трети лица за представянето им по делото.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 119/02.05.2023 г., постановено по адм. д. 311/2022 г. по описа на Административен съд-Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Враца при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ