О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3573

Гр. София,16.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1531/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на М. П. и на ЗК „Лев инс“ АД, [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д.1416/22 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен за сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва от 10.02.20 г. и отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът на М. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл.432 КЗ – за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата със смъртта на брат й Ц. П. при ПТП на 15.11.19 г., настъпило по вина на застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил. Един от членовете на въззивния състав е останал на особено мнение, в което сочи, че установената по делото емоционална връзка между ищцата и брат й обосновава определяне на завишен спрямо присъдения размер на обезщетението от 50 000 лв.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторката - ищца М. П. обжалва въззивното решение в частта, с която искът й е отхвърлен. За допускане на обжалването се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. , р. по т. д. №1881/19 г. на второ т. о. и др., по правния въпрос: Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при разрешаване...