Р Е Ш Е Н И Е

№ 250

Гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в публичното заседание на 27.03.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Ц. Н.

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1531/23 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на М. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д.№1416/22 г. в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен над уважения размер от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът на М. П. срещу ЗК „Лев инс“ АД по чл.432 КЗ – за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата със смъртта на брат й Ц. П. при ПТП на 15.11.19 г., настъпило по вина на застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ водач на лек автомобил. Обжалването на въззивното решение е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения от касатора - ищец правен въпрос за обстоятелствата, които трябва да бъдат ценени от съда при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от причинена с деликт смърт на близък, поради твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му в частта, с която искът е отхвърлен над присъдената сума от 15 000 лв. до 70 000 лв. и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен за тази разлика от 55 000 лв. Касаторката се позовава и на изразеното от един от членовете на въззивния състав особено мнение, че установената емоционална връзка между ищцата и починалия неин брат обосновава размер на обезщетението от 50 000 лв.

Ответникът по жалба „ЗК Лев инс“ АД, гр. София я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната от касатора задължителна практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и трайна практика на ВКС, намерила израз в р. по т. д. №1881/19 г. на второ т. о., е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване с указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Тези критерии са доразвити в трайната практика на ВКС – в нея е посочено, че целта на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е справедливото овъзмездяване на произтеклите от деликта вреди, като при определяне на размера на обезщетението за тях се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в нивата на застрахователно покритие.

По същество на жалбата:

По делото е установено, че ищцата е имало особено близка връзка с починалия неин брат и е претърпяла съществени неимуществени вреди от смъртта му, които следва да бъдат обезщетени. Ищцата и брат й поддържали отлични взаимоотношения на родство и близко приятелство, оказвали си взаимопомощ и подкрепа. Емоционалната им връзка била силна и трайна – поради малката разлика във възрастта им/ род. през 1999 г. и 2000 г./ двамата учили заедно от детската градина до завършване на средно образование. След като майка им ги напуснала, ищцата поела грижата за по-малкия си брат, заедно с баба им от бащина страна. След като започнала работа, му давала пари за негови нужди, били изключително близки и поддържали почти ежедневна връзка. Смъртта на брата на ищцата била внезапна и трудно преодолима за нея. Тя организирала погребението му и преживяла тежко и продължително загубата му. След тази загуба на много близък човек, животът й се променил, поведението и социалните й контакти били силно негативно повлияни.

При тези данни по делото, определеното от възивния съд обезщетение от 15 000 лв. не е съобразено със силата, интензитета и продължителността на преживяното от ищцата страдание и не постига целта за справедливото му овъзмездяване по чл.52 ЗЗД. За постигане на тази цел според ВКС на ищцата следва да се присъдят още 15 000 лв. или общо 30 000 лв. при отчитане на степента на родствена и житейска близост между нея и починалия и доказаното дълбоко страдание от загубата му.

Въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 до 30 000 лв. е неправилно / необосновано и незаконосъобразно/, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл.432, ал.1 КЗ да бъде уважен за тази разлика, ведно със законната лихва от 10.02.20 г. В останалата обжалвана отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №1416/22 г. от 6.12.22 г. в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до 30 000 лв. и вместо него в тази част постановява:

ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД да заплати на М. В. П. на осн. чл.432 КЗ сумата от още 15 000 / петнадесет хил./ лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат й Ц. В. П., настъпила при ПТП на 15.11.19 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.02.20 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №1416/22 г. от 6.12.22 г. в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: