Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: ВЕСЕЛА А. Й. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 3594/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Х. К., подадена чрез пълномощника адвокат С. Р., срещу Решение № 415 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 470/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, да се произнесе по заявлението му от 13.11.2023 г. за прекратяване регистрацията на лек автомобил „М. Б. с peг. № [рег. номер].
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд и правните му изводи. Позовава се на представения по делото договор за покупко-продажба на автомобила от 04.02.2019 г., който не е оспорен от административния орган, както на обстоятелството, че двата запора са наложени след това - на 14.02.2019 г. и 08.08.2022 г. С изложеното се обосновава извод, че административният орган е бил надлежно сезиран с искане за прекратяване регистрацията на автомобила по чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.). Касационният жалбоподател цитира разпоредбата на чл. 143, ал. 13 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като посочва, че в случая превозното средство (ПС) е било продадено преди датата на налагането на запорите и не се иска промяна в регистрацията, а прекратяване, за което счита, че липсва законова пречка. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на органа с указание за прекратяване регистрацията на автомобила. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по касация - началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен, изпраща писмено становище, с което оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да отхвърли жалбата, Административен съд Сливен е установил от фактическа страна, че С. К. е подал на 13.11.2023 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, заявление до Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен, за прекратяване регистрацията лек автомобил „М. Б. с рама WDB2110221A888513, тъй като е регистриран, считано от 22.03.2019 г. в Германия. Към заявлението е приложено копие от свидетелство за регистрация част I, № F-S-0-081/19- 00323, издадено от Федерална република Германия, от което е видно, че автомобил с марка „М. Б. , модел Е 320 CDI, номер на идентификация - WDB2110221A888513, е регистриран на 22.03.2019 г. с регистрационен номер F-GA 993. Приложен е превод на документа на български език.
Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен не се е произнесъл по заявлението в рамките на 14-дневения срок, поради което С. К. подал сезиращата Административен съд Сливен жалба срещу мълчалив отказ. С писмо от 18.01.2024 г., началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен уведомил съда, че се касае за промяна в регистрацията на моторно-превозно средство (МПС) с peг. № [рег. номер], по отношение на което са наложени два запора, представляващи пречка за пререгистрация съгласно чл. 8 ал. З от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Към преписката е приложена справка по историята на ПС с peг. № [рег. номер], съгласно която то е с първоначална регистрация - 29.12.2017 г., като на 14.02.2019 г. е наложен запор от НАП (Национална агенция за приходите), а на 08.08.2022 г. е наложен запор от ЧСИ (частен съдебен изпълнител).
Жалбоподателят е представил договор от 04.02.2019 г. за покупко-продажба на автомобила с марка „М. Б. , модел Е 320 CDI, номер на рама WDB2110221A888513 на немски език, с превод на български език. В него не е посочено място на продажбата, записан е купувач - Д. Б. Г. гр. Франкфурт на Майн, а като продавач посочен С. Х. К..
От правна страна съдът е приел на първо място, че заявителят е сезирал валидно органа, който не се произнесъл в срока по чл. 57, ал. 1 АПК и е формирал мълчалив отказ да издаде искания акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Към заявлението обаче, не е било приложено изискуемото по чл. 18а, ал. 2, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. писмено уведомление от собственика за износ на ПС от страната. Не са били представени на основание чл. 19, ал. 1 от същата наредба и табелите с регистрационния номер на автомобила.
Заради неизпълнението на тези две нормативни изисквания съдът е преценил, че органът не е имал основание да издаде позитивен акт и правилно е бил формиран мълчалив отказ. Освен това съдът се е позовал на чл. 143, ал. 13 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., според които не се допуска промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение, а такава може да се извърши след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Посочил е, че органът е обвързан от наложените запори и докато те не бъдат вдигнати, не може да осъществи поисканата промяна в регистрацията. ЗДвП като специален закон, придава значение на наложените ограничения в правото на собственост. Те са абсолютна отрицателна предпоставка за промяна в регистрацията на превозното средство. Административният орган не е компетентен да извърши преценка дали наложените ограничения продължават своето действие или са погасени. До заличаването им, те представляват юридическия факт, препятстващ промяната на регистрацията.
Съдът е изложил също, че за жалбоподателя съществува правен ред за защита на твърдяното нарушено право, но не чрез прекратяване регистрацията на автомобила, а чрез отмяна на запора за обезпечение или чрез обжалване отказа на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в случаите на запор по принудително изпълнение. Отчел е, че двата запора са наложени след датата, посочена в договора за продажба на автомобила, но първият от тях е преди регистрацията му в Германия. Преценил е, че тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора, а имат значение за законосъобразността на запорите. Тъй като органът е бил уведомен за запорите към момента на изтичане на срока за произнасяне - 27.11.2023 г., правилно не е извършил исканата промяна в регистрацията на автомобила.
Съдът се е позовал на чл. 143, ал. 9 ЗДвП, предвиждащ служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), при уведомление от компетентен орган на друга държава за неговата регистрация там. Посочил е, че ако автомобилът е регистриран в Германия, компетентните органи на тази страна следва да уведомят тези в България, каквито данни по делото няма.
На последно място съдът е преценил, че приложение намира съществувалата норма на чл. 145, ал. 1 ЗДвП, отм. в ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г., според която при промяна собствеността на регистрирано ППС праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне с данните на приобретателя. Преценил е, че тази норма е била в сила към датата, посочена в договора за покупко-продажбата на процесното МПС, а по делото няма доказателства и не се твърди жалбоподателят да е изпълнил това задължение.
При така изложените мотиви първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение с което е отхвърлил жалбата.
Решението е правилно като резултат, макар всички правни изводи на първоинстанционния съд да не съответстват на приложимите материално-правни разпоредби и на установените по делото факти.
Необосновано съдът е приел, че към датата посочена в договора за покупко-продажбата на процесното МПС - 04.02.2019 г. е действала разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗДвП, тъй като същата е била отменена считано от 27.12.2017 г.
Останалите правни изводи на административния съд съответстват на трайната съдебна практика (вж. решение № 16248/27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2018 г., II о.; решение № 16615/05.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 231/2019 г., VII о.; решение № 6548/20.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 82/2023 г., VII о. и др.) съгласно която релевантните разпоредби на чл. 143, ал. 13 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г. допускат промяна в регистрацията на МПС с наложен запор или друго законово ограничение, но само след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението или на друг компетентен орган.
Касационният жалбоподател не е използвал предвидения ред за правна защита - отмяна на запора или съответно писмено разрешение, поради което нито административният орган, нито съдът в настоящото производство, може да проверява правилността на действията на публичния изпълнител или частния съдебен изпълнител. Предмет на проверка са само наличието на определените в цитираните императивни норми предпоставки, при които административният орган може да извърши промяна в регистрацията. Обстоятелството, че наложените запори са след датата посочена в договора за продажба на процесното МПС е неотносимо към предмета на спора, а следва да бъде релевирано пред съответния публичен или частен съдебен изпълнител.
Правилно съдът се е позовал и на чл. 143, ал. 9 ЗДвП, тъй като ако е налице надлежна регистрация на автомобила в Германия, то органите на тази страна следваше да уведомят тези в България, което няма данни да се е случило.
Също съгласно чл. 18 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., регистрацията на ПС се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно, като чл. 18б, ал. 1, т. 1 и 2 предвижда, че прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва: 1. след уведомление от компетентен орган за регистрацията на ПС в държава - членка на ЕС, ЕИП, или К. Ш. 2. след уведомление от компетентен орган в държава извън ЕС, ЕИП или К. Ш. за регистрацията на ПС в съответната държава и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Посочените разпоредби са в съответствие с чл. 5, 2 от Директива 1999/37/EO на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства, подробно обсъден от първоинстанционния съд. Следователно заради липсата на уведомление от компетентните органи на Германия или друга страна за регистрация на процесния автомобил, не са налице основанията и за служебно прекратяване на регистрацията му.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е искал промяна в регистрацията, а прекратяването й, тъй като исканото прекратяване фактически представлява промяна по смисъла чл. 143, ал. 13 ЗДвП и чл. 8, ал. 3 от Наредба № І-45/24.03.2000 г., каквато е недопустимо да бъде извършвана без отмяна на обезпечението и запора или съответно писмено разрешение.
В контекста на изложеното настоящият касационен състав намери, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
При този резултат на делото, право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 415 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 470/2023 г. по описа на Административен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ В. А. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ