О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 29.01.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1546 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. П. срещу определение от з. з. от 14.09.2022 г. по гр. д. № 1851/2021 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 250 ГПК определение № 264100 от 15.06.2022 г. по същото дело, като частният жалбоподател е осъден да заплати на К. А. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 180 лв. по подадената частна въззивна жалба срещу допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК от 17.08.2020 г. по ч. гр. д. № 28752/2020 г. на СРС.
Жалбоподателят П. поддържа, че частната жалба е допустима, доколкото Софийски градски съд за първи път се е произнесъл по разноските, сторени в частното въззивно производство. Твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, при което е следвало да бъде присъден минималният размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 576. 66 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен до размера на присъдения адвокатски хонорар над сумата 576. 66 лв..
Ответникът по частната жалба - К. А. М. не депозира отговор на същата.
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана...