Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3469

София, 10.11. 2023 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.10.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1557/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Б. А. срещу въззивно решение № 34/09.01.2023 по възз. гр. д. №1879/2022 на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 116/19.05.2022 по гр. д № 440/2021 на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на К. Г. Б. сумата 608 761.96 лева – главница, законна лихва и такси по ЗЧСИ по издаден по н. о.х. д. изпълнителен лист.

Ответникът по касационната жалба К. Г. Б. не е подала писмен отговор на касационната жалба.

Жалбата е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Въззивният съд е приел от правна страна следното:

Спорът е за това дали ищецът дължи на ответницата сумите по изпълнително дело поради изтекла погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД за периода от последното изпълнително действие на 01.06.2017 до 01.09.2021, когато ищецът е получил съобщение за образуване на ново изпълнително дело.

Като се е позовал на приетото с т.10 ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС и на разпоредбите на чл.116, б.“в“ ЗЗД и чл.117,ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че последното изпълнително действие спрямо длъжника е извършено на 01.07.2016 за налагане на запор върху възнаграждението му, което съставлява насочване на изпълнението върху определен имуществен обект на длъжника.

Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 до отмяната на извънредното...