О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60419

гр. София, 26.11.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1622 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Агенция по вписванията срещу определение №181 от 30.03.2021г. по ч. т.д. №284/2021г. по описа на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане жалбата на агенцията срещу решение №260171/28.01.2021г. по т. д.№1915/2020г. по описа на Софийски градски съд, VІ-15 състав.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона и претендира неговата отмяна. Поддържа тезата, че с измененията на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр.105/2020г./ на Агенцията по вписванията е призната процесуална легитимация като страна в съдебното производство по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрация, вкл. право на жалба срещу решението на окръжния съд. Позовава се на регламентацията, предвиждаща че при постъпване на жалба агенцията може да изрази становище по нея, че решението на окръжния съд се съобщава на жалбоподателя и на агенцията и от този момент тече 7-дневен срок за обжалване на решението пред апелативния съд, че агенцията като страна в съдебното производство има право на разноски. Счита, че спецификите на регистърното производство нямат отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните, а за агенцията е налице правен интерес от обжалване.

Ответникът „Кифато МК Балкани“ ООД оспорва жалбата, като излага доводи за правилността на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по т. д. №1915/2020г. на Софийски градски съд е образувано по жалба с правно основание чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от „Кифато МК Балкани“ ООД срещу отказ №20200923203739/23.09.2020г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ. С решение №260171/28.01.2021г. съдът отменя обжалвания отказ и указва на основание чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ на АВ да извърши исканото по процесното заявление вписване по партида на сдружението. С жалба вх. №274138/04.02.2021г. Агенция по вписванията обжалва решението пред Апелативен съд - София.

С атакуваното определение Апелативен съд - София оставя без разглеждане жалбата като недопустима. Въззивният съд излага подробни съображения, че измененията в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр.105/2020г./ не водят до промяна на характера на производството по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и не предоставят на органа, постановил отказа правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд. Приема, че производството запазва правната си характеристика на охранително производство, а на обжалване подлежи само отказът за вписване по смисъла чл.538 вр. чл.278 ГПК, като право на жалба има само заявителят по чл.15, ал.1 и ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Навежда доводи, че издаваните в регистърното производство актове не представляват индивидуални административни актове и дейността по вписване и обявяване в регистъра не е административна. Решаващият съдебен състав намира, че за агенцията липсва правен интерес да обжалва актовете на съда, с които последният се произнася по законосъобразността на нейните откази.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна.

Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ има белезите на охранително производство по смисъла на чл.530 и сл. ГПК. Възлагането на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията не променя съществените му характеристики на охранително производство. Целта на регистърното производство е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на превидени от закона права. Чрез вписването на обстоятелства /чл.4 ЗТРРЮЛНЦ/, обявяване на актове /чл.5 от закона/ или заличаване на вписване по партидата на съответния субект се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл.7,8 и 9 от закона/, т. е. постигат се изгодни за него правни последици. Регистърното производство е безспорно и едностранно, а дейността на длъжностното лице по регистрацията е да провери дали са спазени изискванията на закона /чл.21/, като дължи указания на заявителя за представяне на необходимите документи /чл.22, ал.5 от закона/. Поради това на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация /чл.25, ал.1 от закона/. Ако вписването/заличаването накърнява права на трето лице, е налице спор, който може да бъде разрешен само по реда на спорното исково производство с участието и на двете страни.

Следва да се отбележи, че регистърното производство може да бъде спряно само от съда при условията на чл.536, ал.3 ГПК, вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Цитираната разпоредба от ГПК /обн. в ДВ, бр.38/2019г., т. е. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г./ изрично определя регистърното производство като охранително. Трайна е и практиката на ВКС във връзка с приложението на чл.536, ал.3 ГПК, в която е прието, че регистърното производство е вид охранително производство /определение №310/ 30.09.2020г. по ч. т.д. №1500/2020г., I т. о., определение №292/27.07.2020г. по ч. т.д. №777/2020г., II т. о., определение №108/27.02.2020г. по ч. т.д. №335/ 2020г., II т. о. и др./.

Няма спор, че обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд е по реда на гражданския процес – чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.274-279 ГПК, подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията. Производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително /чл.577, вр. чл.569, т.5 ГПК/, като съдията по вписванията няма качеството страна в производството пред окръжния съд. Подобно на всички охранителни актове крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление /чл.26 ЗТРРЮЛНЦ/.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че регистърното производство не разкрива характеристики на административно производство, в което като страна в съдебната контролна фаза на административния процес би следвало да участва длъжностното лице по регистрация, постановило отказа, а не Агенция по вписванията /ТР №2/24.03.2021г. по тълк. д.10/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС/. В този смисъл процесните изменения на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр.105/2020г./ могат да се обяснят като опит на законодателя да се реши въпросът за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията.

С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и няма право на жалба срещу решението на окръжния съд по чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане жалбата от Агенция по вписванията, е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №181 от 30.03.2021г. по ч. т.д. №284/2021г. по описа на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.