О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 298

София,12.02.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 630 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. (ответник в производството пред първоинстанционния съд) срещу решение № 158 от 08.11.2022г. по възз. гр. д.№ 148/2022г. на АС – В. Т. С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено решение № 4 от 06.01.2022г. по гр. д. № 465/2021г. на ОС - Плевен в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК иск, че В. П.П. дължи на „Ю. Б. АД по договор за кредит № FL955435/30.11.2018г. сумата от 38 107.42лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 18.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 4052/2020г. на РС - Плевен, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба преди всичко е въведено основанието за касационно обжалване по чл. 281, т.2 ГПК - недопустимост.То е обосновано с доводи, че, признавайки за установено вземане за чистата главница по договора, на основание чл. 23 от ЗПК, съдът се е произнесъл по непредявен иск - на извъндогодворно основание, какъвто не е предявен.В тази връзка касаторът поддържа, че недействителният по чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК договор за кредит не е нищожен, а е унищожаем. Евентуално, касаторът поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са формулирани следните въпроси:

1.Длъжен ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото? По него общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с оплакване, че не са обсъдени правните доводи на касатора, изложени в молбата пред въззивния съд от 05.07.2022г.Това според касатора е довело до неправилния извод по предявения иск на договорно основание да бъде присъдена чистата стойност на кредита.По този въпрос е въведено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решения, постановени по чл.290 ГПК.

2.Допустимо ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на осн. чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по см. на чл.22 ГПК?По този въпрос е поддържано допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за противоречива съдебна практика по чл.290 ГПК/ решение № 176/13.06.2012г. по т. д.№ 847/2009г., I т. о., и решение № 50174/26.10.2022г. по гр. д.№ 3855/2021г., IV г. о.

3.Когато съдът признае договор за потребителски кредит за недействителен по чл.22 ЗПК и присъди чистата стойност на главницата, следва ли съдът да присъди и обезщетение по чл.86 ЗЗД върху тази главница, когато сумата, която кредиторът би получил, на осн. чл.86 ЗЗД, е сравнима и не значително по-малка от размера на изгубените на осн. чл.23 ЗПК лихви? По този въпрос е въведено допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.Касаторът намира, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решението на СЕС по дело С-565/12.

4.Когато съдът признае договор за потребителски кредит за недействителен по чл.22 ЗПК и присъди чистата стойност на главницата, следва ли съдът да приспадне от чистата стойност на главницата всички други плащания по кредита?По този въпрос е въведено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.То е обосновано с доводи за липса на съдебна практика на ВКС по въпроса и неяснота на правната норма на чл.23 ЗПК.

С писмен отговор ответникът по касация „Ю. Б. АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., след като прецени наведените от страните доводи и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил, че договорът, от който произтича оспореното вземане в заповедното производство, е недействителен на осн. чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, предвид посочването на годишния процент на разходите като процент, без отразяване на основните данни, послужили за неговото изчисляване, което нарушение е счел, че е съществено.Като последица от констатираната недействителност на договора за потребителски кредит, въззивният съд е приел, че ответникът-потребител не дължи възнаградителни и мораторни лихви и такси, а дължи само чистата стойност на кредита, но ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК и разноските по делото по съразмерност.

Формираната константна практика на ВКС /решение № 50174 от 26.10.2022г. по гр. д. № 3855/2021г., IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022г. по т. д. № 1023/2020г., I т. о., решение № 50259 от 12.01.2023г. по гр. д. № 3620/2021г., III г. о./, която се споделя напълно от настоящия състав приема, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и от задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.

Предвид цитираната по-горе съдебна практика по приложение на нормата на чл.23 от специалния ЗПК, настоящият състав не намира да е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.

До въпроса дали е допустимо, при констатирана в производството по чл.422, ал.1 ГПК недействителност на договора за потребителски кредит съдът да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит се свежда и формулираният от касатора въпрос № 2.Приложното поле на въведеното по него допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.3 е изключено, предвид формираната по него константна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по формулирания от касатора процесуалноправен въпрос № 1. Въпросът е обуславящ за изхода на спора, но по него касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения процесуалноправен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително сочените от касатора. Възприето е, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и да обсъди събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Дейността на въззивния съд при преценката правилността на обжалвания съдебен акт е ограничена, предвид нормата на чл. 269 ГПК, до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с цитираната практика на ВКС.Изпълнени са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба и в писмения отговор, извършил е самостоятелна преценка на всички релевантни факти и доказателства и е изложил конкретни и ясни мотиви защо, при констатираната недействителност на договора за потребителски кредит в производството по чл.422, ал.1 ГПК, следва да се присъди само чистата стойност на кредита. Макар и в мотивите на обжалваното решение да не е специално обсъдено, въззивният съд не е споделил довода в молбата на процесуалния представител на ответника адв.Б.Л. от 05.07.2022г., че не следва да се присъжда чистата стойност на кредита, а предявеният иск следва да се отхвърли изцяло.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в неговата цялост на въведеното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото по въпроса разрешение е в съответствие с посоченото от касатора решение на СЕС по дело С-565/12.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

На касатора следва да се дадат указания за внасяне на таксата по чл.18, ал. 2 , т.2, във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, която се определя в размер на 25лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е ЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 158 от 08.11.2022г. по възз. гр. д.№ 148/2022г. на АС - В. Т.

Указва на касатора да представи в едноседмичен срок от съобщаването на платежен документ за внесена ДТ по сметката на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв., като го предупреждава, че при неизпълнение на указанията в срок делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанията – на състава за прекратяване.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: