О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60836

ГР. София, 25 ноември, 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.10.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2110/21 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №16516/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.1 ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от задържането на ищеца за 24 часа и за 48 часа, както и за взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража” по посоченото досъдебно производство. Отхвърлен е за размера над присъдените 3 000 лв. до претендираните 10 000 лв. и искът на същия ищец срещу същия ответник по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.343б, ал.3 НК, повдигнато на ищеца на 18.04.17 г., по което е оправдан с вл. в сила на 16.11.18 г. присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280,ал.1,т.1 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на Постановление №4/68 г.,т.ІІ по въпроса за адекватното съобразяване на относимите доказателства / обстоятелства/ - главно тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража в конкретния случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се още на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и на неправилността му. Във връзка с последната касаторът цитира р. по гр. д. №612/99 г. на ВКС, пето гр. отд., според което необсъждането на релевантни за делото факти и доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и сочи за наличие на касационен повод за отмяна на решението.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.1 ЗОДОВ, че за да се претендира самостоятелно обезщетение за взета мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да се установи, че мярката е отменена като незаконна, а не изменена поради обективни обстоятелства, както е в случая / безукорно поведение на обвиняемия и изтичане на определения от закона – чл.63, ал.4 НПК, срок за налагането й/. По иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е приел, че следва да присъди на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. Ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което не е тежко и наказателното производство е продължило сравнително кратко време – година и седем месеца. Установено е, че в резултат на обвинението ищецът изпитвал негативни емоции, затворил се в себе си, не допускал контакти с хора. Пострадала и професионалната му реализация – той упражнявал свободна професия и повдигнатото му обвинение довело до отлив на клиенти. Взетата срещу него мярка за неотклонение „задържане под стража”, вредите от която следва да се обезщетят като част от тези по иска с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – ТР №3/2005 г. ОСГК, ограничила свободата и придвижването му за около 2 месеца. От друга страна, според въззивния съд, ищецът е осъждан за четири предишни престъпления с налагане на наказание „лишаване от свобода”. Затова не е изпитал от процесното обвинение моралното страдание на неосъждан човек, нито е уронен престижът му в обществото; не се установява да се е влошило в причинна връзка с обвинението и здравословното му състояние.

ВКС при данните по делото намира, че няма вероятност въззивното решение да е нищожно / постановено е от законен състав на съда в рамките на правораздавателната му компетентност/ или недопустимо/ съдът се е произнесъл по предявените искове и срещу посочения надлежен ответник/. Затова не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.2 ГПК.

Обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за който се отнасят поставеният в изложението въпрос и цитираната в жалбата практика на ВКС и съдилищата, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС – ППВС№4/68 г. и р. по гр. д. №1456/13 г. на ВКС, трето г. о.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 16516/19 г. от 11.03.21 г. в частта по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.

Указва на касатора В. С. в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 5 лв. и да представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о. з. или прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: