Р Е Ш Е Н И Е

№60204

ГР. София,25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 29.09.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3376/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на „Том Кларк” ЕООД, гр. София срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр. д. №642/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по четири поставени от касатора въпроса от предмета на спора, поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС – р. по гр. д. №1206/10 г. на четвърто г. о. и р. по гр. д. №5252/14 г. на четвърто г. о. Въпросите, по които е допуснато обжалването са: 1. Необходима ли е самостоятелна преценка на свидетелските показания относно тяхната допустимост по чл.164 ГПК и значение на доказателство при разглеждане и обсъждане основателността на всяко едно от направените възражения на ответника? 2.Допустим ли е избор от страна на съда в поредността на разглеждане на възраженията на ответника и то така, че да елиминира спрямо всички възражения допустимостта на свидетелските показания по чл.164, ал.1 ГПК?3. По какъв начин следва да се борави с доказателствата и тяхната допустимост при разглеждане на „следващо твърдение”, след като вътрешнопроцесуалният ефект от последователността на разглеждане на възраженията на ответника определя материалноправния ефект на съдебното решение? 4. Аналогичността на правните изводи на съда може ли да следва от недопустимост в аналогията на допустимостта на доказателствата при доказване? Допустима ли е всъщност аналогия при разглеждане на доказателства и извеждане на правни изводи, ако едно и също доказателство – св. показания, е допустимо при един вид възражение и недопустимо...