О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60601гр. София, 25.11.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.

Е. С.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 116/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на О. С. - чрез адв. Н. Д. от АК Пловдив, и Сдружение „Общество за организационно съвършенство - чрез адв. С. В. от САК, срещу решение № 11762 от 04.08.2020 г. по т. д. №1958/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 2204 от 05.12.2019 г. по т. д. № 5291/2015 г. на Софийски градски съд, е постановено да се издаде дубликат от изгубен изпълнителен лист, издаден на 09.11.2016 г. въз основа на влязло в сила решение по т. д. № 5921/2015 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба на О. С. се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по недопустима молба с правно основание чл.409, ал.1 ГПК, подадена от страна без необходимата процесуална легитимация. Излагат се и доводи за отсъствие на предпоставките по чл.409, ал.1 ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист поради „невалидност на принудителната цесия“, с която молителят в производството по чл.409 ГПК е обосновал активната си легитимация в процеса.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката в решение № 297/19.12.2019 г. по гр. д. № 3813/2019 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 273/08.04.2019 г. по гр. д. № 1640/2018 г. на ВКС, ІV г. о., по следните „определящи за изхода на правния спор“ въпроси : „Допустимо ли е изпълнително производство, по което не е представен изпълнителен лист за изпълняемото право или друг подлежащ на изпълнение акт, съгласно разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК; Допустимо ли е участие като страна в производството по чл.409, ал.1 ГПК от лице, което не е било страна в производството, по което е постановено изпълнителното основание и което не е действителен правоприемник на страна в процеса“.

Касационната жалба на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му по жалба на лице, различно от страната, подала молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист и несъществуващо в правния мир. Недопустимостта на въззивното решение се сочи и като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, наред с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, заявено по отношение на въпросите : „Когато страната не е представила документ на чужд език, а само превод, може ли съдът да го приеме като доказателство и да се позове на него; Когато към жалбата не е представено доказателство за актуалното състояние на дружеството - жалбоподател към дата (или близка дата) на подаване на жалбата на дружеството - жалбоподател и не може да се установи правосубектността поради разлика в изписването на наименованието на дружеството, правноорганизационната форма и ЕИК от самия жалбоподател в жалбата и в документите, на които основава претенциите си, длъжен ли е въззивният съд да прекрати делото“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Г. Г. С. И. Е. ЕООД - дружество, регистрирано съгласно законодателството на Р. С. представлявано по пълномощие от адв. Н. П. от САК. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационните жалби.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК и са насочени срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че е сезиран с допустима молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист и че в хода на производството за разглеждане на молбата са доказани всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.409, ал.1 ГПК като основание за издаване на поискания дубликат.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че в изпълнение на разпореждане от 09.11.2016 г. по т. д. № 3814/2016 г. на Апелативен съд - София е издаден изпълнителен лист в полза на „Е. Х. АД срещу О. С. за сумата 100 000 лв., дължима на основание чл.240, ал.1 ЗЗД по договор за заем от 14.09.2011 г., ведно със законната лихва от 07.08.2015 г. до окончателното плащане, и за сумата 10 000 лв. - част от дължима възнаградителна лихва по чл.8 от договора. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по т. д. № 5291/2015 г. на Софийски градски съд, с което по предявени на основание чл.134, ал.1 ЗЗД от Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ осъдителни искове О. С. е осъдена да заплати на „Е. Х. ЕООД посочените суми. Във връзка с изпълнителния лист, по повод молба на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“, действащо като процесуален субституент на кредитора „Е. Х. ЕООД, е образувано изп. дело № 20179200400752 по описа на ЧСИ Й. М.. С постановление от 01.12.2017 г. по изп. дело № 20178380408583 на ЧСИ М. Б. вземанията на „Е. Х. ЕООД, предмет на изпълнителния лист, са възложени вместо плащане съгласно чл.510 ГПК на молителя в производството по чл.409 ГПК - „Г. Г. С. И. Е. ЕООД. С приемо - предавателен протокол от 12.12.2017 г., съставен по изп. дело № 20179200400752, ЧСИ Й. М. е предала на адв. С. В. в качеството й на пълномощник на Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ оригинала на изпълнителния лист. Въпреки отправените от дружеството - молител покани, адв. В. е отказала да предаде изпълнителния лист на новия кредитор. Обстоятелството, че и към момента на приключване на устните състезания оригиналът на изпълнителния лист не се намира в държане на „Г. Г. С. И. Е. ЕООД, е счетено за безспорно от въззивния съд.

В хода на производството по чл.409 ГПК ответникът Сдружение „Общество за организационно съвършенство“ е поддържал възражение, че молителят не е процесуално правосубектен и не може да участва като страна по делото. Въззивният съд е преценил възражението като неоснователно, съобразявайки приложеното към първоинстанционното дело извлечение от търговския регистър на Р. С. Извлечението е представено в превод на български език, чиято верност е удостоверена от преводач с потвърждение от Консулския отдел на МВнР. От съдържанието на документа въззивният съд е установил, че молителят е регистриран като търговско дружество по законодателството на Р. С. и че вписаният в удостоверението за актуално състояние негов идентификационен номер съответства на номера, посочен в молбата по чл.409 ГПК. Твърдението на ответника за различие в данните относно данъчния номер на дружеството - молител е счетено от въззивния съд за ирелевантно с аргумент, че от значение за възникването и за съществуването на процесуална правосубектност е вписването на дружеството като юридическо лице в търговския регистър на държавата по произход, а не регистрацията пред органите на данъчната администрация.

Като неоснователно въззивният съд е преценил и възражението на ответника за отсъствие на активна легитимация - процесуалноправна и материалноправна, на дружеството - молител за участие в производството по чл.409 ГПК. Позовавайки се на практиката в решение № 56/10.09.2014 г. по т. д. № 3057/2013 г. на ВКС, І т. о., според която възлагането вместо плащане по чл.510 ГПК, като способ за принудително удовлетворяване на взискателя, представлява своеобразна принудителна цесия и поражда присъщите на цесията правни последици - превръща взискателя в титуляр на самото вземане и му дава възможност да се разпорежда с него, т. е. да го упражнява в качеството на негов носител, въззивният съд е направил извод, че ответникът е легитимиран да иска заместване на първоначалния взискател в образуваното във връзка с първоначалния изпълнителен лист производство за принудително изпълнение, съответно - да иска издаване на дубликат от изпълнителния лист при наличие на предпоставките по чл.409 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че като правоприемник на първоначалния взискател по силата на постановлението от 01.12.2017 г., с което вземането на „Е. Г. ЕООД му е възложено вместо плащане, молителят притежава изискуемата от закона легитимация за иницииране и провеждане на производство за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

След съобразяване на фактите по делото въззивният съд е достигнал до извод, че предаването на оригинала на изпълнителния лист от съдебния изпълнител на пълномощника на ответника адв. С. В. и отказът на адв. В. да го върне на молителя, въпреки многократно отправяните за това покани, осъществяват хипотезата на изгубен изпълнителен лист по смисъла на чл.409, ал.1 ГПК. Лишаването на молителя от държането на оригинала на изпълнителния лист е преценено като достатъчно за издаване на поискания с молбата по чл.409 ГПК дубликат с оглед разрешението, възприето в решение № 71/04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 627/2012 г. на ВКС, І г. о. Предвид липсата на поддържани от ответника твърдения за наличие на правопогасяващи вземането факти, настъпили след издаване на изпълнителния лист, въззивният съд е приел, че не са налице пречки от кръга на тези по чл.409, ал.3 ГПК за отхвърляне на молбата по чл.409 ГПК. Поради това, след като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил да се издаде дубликат от изгубения изпълнителен лист в полза на дружеството - молител, легитимиращо се като носител на неупражнените и непогасени права по първоначалния изпълнителен лист.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора О. С. :

В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване вероятна недопустимост на въззивното решение и противоречие на решението с практиката на ВКС. Вероятността въззивното решение да е недопустимо е аргументирана с твърдения, че изпълнителното производство, в рамките на което е издадено постановлението по чл.510 ГПК за възлагане на обективираното в изпълнителния лист вземане вместо плащане на молителя „Г. Г. С. И. Е. ЕООД, е образувано без представен изпълнителен лист и/или друго изпълнително основание и че възлагането по чл.510 ГПК е лишено от транслативен ефект, поради което не легитимира молителя като страна по изпълнителния лист. Посочените твърдения се съдържат и във въпросите, формулирани във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение, а зададените от касатора въпроси не кореспондират с мотивите към решението. Пред първоинстанционния съд, а и с отговора на въззивната жалба, О. С. не е оспорвала нито законосъобразното образуване на изпълнителното дело, в рамките на което е издадено постановлението по чл.510 ГПК за възлагане вместо плащане на вземането, присъдено с влязлото в сила решение в полза на „Е. Х. АД, на „Г. С. И. Европа“ ЕООД, нито валидността на самото възлагане като условие за пораждане на присъщия му транслативен ефект. Спорът е бил концентриран върху съществуването на изпълнителния лист, по повод на който е образувано изпълнителното производство за принудително удовлетворяване на вземането и чието изгубване - според твърденията на молителя, е станало причина за иницииране на производството по чл.409 ГПК. В очертаните с въззивната жалба и с отговора предели на проверка по чл.269 ГПК въззивният съд е изследвал предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителен лист, като при преценката за основателност на молбата се е произнесъл и по възражението на О. С. за отсъствие на правна възможност овластеният по реда на чл.510 ГПК кредитор да се ползва от правата на първоначалния кредитор, в т. ч. и от правото по чл.409 ГПК, респ. по възраженията на другия ответник за отсъствие на активна легитимация на молителя. Поради липса на надлежно заявени възражения, насочени към оспорване на законосъобразното образуване на изпълнителното дело, в хода на което е издадено постановлението по чл.510 ГПК, и на валидността на извършеното възлагане въззивният съд не е имал задължение да изследва релевантните в тази насока факти и не се е произнасял по въпросите, с което касаторът О. С. обосновава недопустимостта на въззивното решение. За да уважи молбата по чл.409 ГПК, въззивният съд е приел, че макар да не е участвал като страна в производството, в което е издаден първоначалният изпълнителен лист, молителят се легитимира като частен правоприемник на първоначалния кредитор /взискател/ с влязло в сила постановление по чл.510 ГПК и че са налице всички положителни процесуални предпоставки по чл.409, ал.1 ГП за издаване на поискания дубликат, респ. не се твърдят и не са доказани отрицателните предпоставки по чл.409, ал.3 ГПК, препятстващи издаването на дубликата. Произнасянето на въззивния съд е съобразено с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.510 ГПК - в хипотезата на възлагане на вземане вместо плащане /различаваща се съществено от хипотезата на възлагане на вземането за събиране/, според която възлагането вместо плащане по чл.510 ГПК представлява своеобразна принудителна цесия и взискателят става титуляр на вземането с право да се разпорежда с него; Ако длъжникът има изпълнителен лист, взискателят може да събира вземането от свое име; Ако длъжникът има изпълнително основание без изпълнителен лист - взискателят може да се снабди с изпълнителен лист в своя полза; Ако длъжникът няма изпълнително основание - взискателят трябва да води исков процес като главна страна, за да получи изпълнително основание за възложеното по реда на чл.510 ГПК вземане вместо плащане /в този смисъл решение № 145/28.06.2018 г. по т. д. № 2180/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 56/10.09.2014 г. по т. д. № 3057/2013 г. на ВКС, І т. о., и др./. Предвид изложените от въззивния съд мотиви няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване за проверка на допустимостта по реда на чл.290 ГПК и за разглеждане на касационната жалба по същество във връзка с посочените в изложението на О. С. въпроси.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора Сдружение „Общество за организационно съвършенство :

Въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК, са изведени от тезата, че въззивният съд се е произнесъл по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подадена от лице, чиято процесуална правосубектност не е установена в производството по чл.409 ГПК и не притежава необходимата за иницииране на производството легитимация. Поддържаната теза не се подкрепя от данните по делото и развитите във връзка с нея съображения нямат връзка с мотивите към обжалваното решение, както и с извършените от въззивния съд процесуални действия при разглеждане на молбата по чл.409 ГПК и изследване на процесуалната правосубектност на молителя, инициирал производството по чл.409 ГПК.

Въззивният съд е формирал извода си за доказана правосубектност на дружеството - молител след преценка на представеното по делото удостоверение за регистрация на дружеството съгласно законодателството на Р. С. в търговския регистър на която същото е вписано като юридическо лице /търговец/. От съдържанието на удостоверението съдът е констатирал пълна идентичност между вписания в регистъра правен субект и дружеството, легитимиращо се като носител на вземането по издадения срещу „Е. Х. ЕООД изпълнителен лист с постановление за възлагане по чл.510 ГПК и подало молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист с твърдения за наличие на предпоставките по чл.409, ал.1 ГПК. Представянето на удостоверението в превод на български език е съобразено с правилото на чл.185 ГПК и доколкото верността на превода е декларирана от лицето, което го е извършило, за въззивния съд не е съществувало основание да изисква преведения документ и да подлага на съмнение отразените в удостоверението обстоятелства за регистрация на „Г. Г. С. И. Е. ЕООД според законодателството на държавата по произхода му. Позоваването от страна на касатора на практиката в решение № 185/10.05.2016 г. по т. д. № 2028/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., е абсолютно неуместно, тъй като с това решение е даден отговор на въпроса за доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език и е приет като доказателство по делото от първоинстанционния съд, без да бъдат дадени указания на страната да го представи в заверен превод и без да е назначено вещо лице за неговата проверка. Предвид категоричния извод на въззивния съд за доказана процесуална правосубектност на молителя и за идентичност между дружеството, на което е възложено вземането по изпълнителния лист с постановлението по чл.510 ГПК, и дружеството, от което изхожда молбата по чл.409 ГПК, няма причина да се предполага, че въззивното решение е недопустимо и да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставеният от сдружението - касатор въпрос дали въззивният съд е длъжен да прекрати производството по делото, ако не е представено доказателство за актуално състояние на дружеството - жалбоподател и не може да се установи неговата правосубектност, правноорганизационна форма и ЕИК, е нелогичен с оглед представените по делото доказателства за правосубектност на молителя в производството по чл.409 ГПК и подробно изложените от въззивния съд мотиви в тази насока. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Посочената в изложението задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1/2001 по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 2/2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 8/2013 по тълк. д. № 8/2013 г./ и казуална практика на ВКС /решение по гр. д. № 4743/2016 г. на ІV г. о., решение по гр. д. № 3736/2015 г. на ІV г. о., решение по т. д. № 2992/2013 г. на ІІ т. о. и решение по т. д. № 527/2012 г. на ІІ т. о./ е неотносима и не доказва поддържаната във връзка с въпроса допълнителна предпоставка по т.1 на чл280, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1958/2020 г. на Апелативен съд - София.

Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11762 от 04.08.2020 г., постановено по т. д. № 1958/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :