О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60828
Гр.София, 25.11.2021г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2731 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска Апелативна прокуратура срещу решение №.390/16.04.21 по г. д.№.3863/20 на Софийски апелативен съд, ГО, 14с. - в частта, с която, след частична отмяна на решение №.8773/20.12.19 по г. д.№.14583/18 на СГС, І-13с., Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на С. П. Д. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 9732,24лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.11.17 до окончателното изплащане.
Ответната страна С. П. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй ищецът - заемал длъжност „заместник началник“ на Гранично полицейско управление Свиленград, е бил обвинен в извършване на престъпление /по чл.321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 НК - организиране на престъпна група/ и впоследствие производството по отношение на него е било прекратено /с влязло в сила на 29.11.17 постановление/ на основание 243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/. От фактическа...