Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 6828 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Пловдив против решение № 818 от 03.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2196/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Строителна къща Диамант“ ООД, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Бар“ ЕООД, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив прогласява нищожността на заповед № ДК-02-Пд-02/13.07.2022 г., издадена от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с правомощията по чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено на „Строителна къща „Диамант“ ООД – собственик на обекта и на „Бар“ ЕООД – наемател да премахнат незаконен строеж – „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ – самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1119.1.21, находящ се в сграда с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр.Пловдив, с административен адрес: [улица]“. С решението Дирекция за национален и строителен контрол е осъдена да заплати направените по делото разноски.

За да постанови този резултат съдът излага съображения, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при съставяне на констативен акт № 4/27.04.2022 г., послужил като основание за издаване на оспорения акт, всички елементи на констатирания незаконен строеж са посочени като „строежи“ по смисъла на 5 т. 38 ДР ЗУТ, но от доказателствата по делото е установено, че е налице преместваем обект по смисъла на 5 т. 80. Съдът констатира, че заповедта е издадена на основание чл. 225 ал. 1 ЗУТ, която норма регламентира, правомощията на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория или на части от тях, но приема, че същият не е компетентен да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти. Посочва, че заповедта е издадена и при друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - смесване на две административни производства като с обжалваната заповед са разпоредени действия по премахване на преместваем обект по чл. 58а от ЗУТ и премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ. По тези съображения съдът прогласява нищожността на обжалвания административен акт.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

В оспорената в първоинстанционното производство заповед на началника на РДНСК гр. Пловдив е посочено, че незаконният строеж представлява: „Реконструкция и ремонт на ресторант“ (самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.1119.1.21 по КК на гр. Пловдив), заемащ части от сутерен (подземен етаж), част от първи и част от втори етаж на сградата с идентификатор 56784.506.1119.1 по КК на гр. Пловдив като за реконструкцията и ремонта са извършени следните СМР:

- пристрояване на първи (кота 0.00) етаж и втори (кота +3,20) етаж в югозападния ъгъл на сградата, като съществуващата колона се вкарва в обема на заведението. В частта на пристрояването фасадата е остъклена.

- изпълнена пристройка (метална конструкция) към входа на заведението, частично навлизаща в съседния ПИ с идентификатор 56784.506.1118 по КК на гр.Пловдив – общинска собственост, през който е и входът на заведението.

- изпълнено затваряне на атриумното пространство между първи и втори етаж на заведението, чрез удължаване на междинната плоча между първи и втори етаж в рамките на УПИ-то, с което се увеличава застроената площ на първия и втория етаж на заведението;

- в сутеренния и втория етаж са съборени преградни зидове и са изградени нови, с които са оформени нови помещения – санитарни възли, битови помещения, складове, хладилни камери и др.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ ЗУТ като изпълнената реконструкция и ремонт на обект с идентификатор 56784.506.1119.1.21 по КК на гр. Пловдив към момента на съставяне на констативен акт № 4/27.04.2022 г., с който е образувано административното производство по реда на чл. 225, ал.1 ЗУТ, е без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж от главния архитект на О. П. във връзка с влязло в сила решение № 4698/14.04.2021 г. по адм. д. № 125/2021 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 1675 от 01.10.2020 г., постановено по адм. д. № 2294/2019 г. на Административен съд гр.Пловдив.

Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че разпоредената за премахване „метална конструкция“ – суши бар е преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 ДР ЗУТ. За да направи този извод съдът се позовава единствено на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, без да обсъди конструктивните елементи на пристройката и начина им на свързване, без да установи по несъмнен начин дали същата е част от обема на сградата. Въпросът дали металната конструкция е преместваем обект или строеж е правен и следва да се реши от съда, а не от вещо лице, което в случая не е направено. В тази връзка е незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд за нищожност на обжалваната заповед, поради смесване на производствата по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и заповед за премахване на преместваем обект. Констатираните от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила не обосновават нищожност на оспорената заповед.

По делото липсват фактически установявания и правни изводи по отношение на останалите части на незаконния строеж, описани подробно в обстоятелствената част на заповедта, като за тези части не са обсъдени събраните по делото доказателства в т. ч. и заключенията на приетите по делото експертизи. В нарушение на чл. 168, ал. 1 съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, като липсват мотиви за материалната законосъобразност на обжалваната заповед.

Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С оглед изхода на спора, разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 818 от 03.05.2023 г., постановено по адм. д. № 2196/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ РАДОСТИН РАДКОВ