Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 6884/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

С решение № 514 от 13.04.2023 г. по адм. д. № 2381/2022 г. Административен съд – Варна (АС-Варна) е отхвърлил жалбата на "БКС Д. Ч. ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Долни чифлик, [улица], представлявано от управителя С. Т., срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК №МД-АУ-4126-1/14.04.2022 г., издаден от орган по приходите гл. инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, в частта, с която е потвърден с Решение №МД-РШ-021 от 08.07.2022 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна.

Срещу съдебния акт е подадена касационната жалба от БКС Д. Ч. ЕООД, представлявано от управителя С. Т., чрез адв. П. Р. от АК-Варна, с доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на административния акт, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Местни данъци" при община Варна оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си гл. юрк. Х. по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да й се присъдят разноските по настоящото дело, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС – Варна е Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК №МД-АУ-4126-1/14.04.2022 г., издаден от орган по приходите гл. инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, в частта, с която е потвърден с Решение №МД-РШ-021 от 08.07.2022 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна. С акта на „БКС Д. Ч. ЕООД са установени задължения за: данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) само за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 2017 г. до 14.02.2022 г. (вкл.) в общ размер 6 277,72 лв., от които 4 645,53 лв. ДНИ и лихви за просрочие, както и 376,16 ТБО и лихви за просрочие и 96,56 лв. лихва за декларираните от него поземлени имоти. С Решение №МД-РШ-021 от 08.07.2022 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна е отменен Акт за установяване на задължение №МД-АУ-4126-1/14.04.2022 г., в частта относно установените задължения за процесните имоти за ТБО за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Административен съд – Варна е приел, че оспорването е допустимо, а оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно приложение на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.

Фактите, установени от първостепенния съд са следните:

Жалбоподателят „БКС Д. Ч. ЕООД е подал декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5305008395/23.02.2022 г., вх. № 5305008398/23.02.2022 г. и вх. № 53050083999/23.02.2022 г., според които притежава съоветно земя с площ 4 000, 00 кв. м., находящ се в м-т "Трошеви ниви" с идентификатор № 10135.4040,14, земя с площ 3999,00 кв. м., находящ се в м-т "Трошеви ниви" с идентификатор № 10135.4040,15 и земя с площ 4000,00 кв. м., находящ се в м-т "Трошеви ниви" с идентификатор № 10135.4040,16

С решение № 589-8 от Протокол № 17 на заседание на Общински съвет - Варна, проведено на 15.06.2021 г. е одобрен Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване за кв. 7, кв. 8, кв. 10, кв. 11 и кв. 12, местност " Трошеви ниви" и местност "Кюклюш", район "Вл.Варненчик", гр. Варна, в обхвата на който попадат и горепосочените недвижими имоти.

В скица на поземлен имот с № 15-527752/17.05.2022 г. на СГКК - Варна е отразено, че ПИ с идентификатор 10135.4040.30 /представляващ парцел в който са обединени и имоти с идентификатори 10135.4040.14; 10135.4040. 15 и 10135.4040. 16 е с начин на трайно ползване – нива и трайно предназначение на територията – земеделска. В Удостоверение за характеристика на поземлен имот в Земеделска територия изх. № 25-142295/17.05.2022 г. на СГКК - гр. Варна поземлен имот с идентификатор 10135.4040.30 е с начин на трайно ползване - нива и трайно предназначение на територията – земеделска.

Според приетата по делото съдебно – техническа експертиза (СТЕ) процесиите имоти с идентификатори с №№ l0135.4040. 14, l0135.4040.15 и l0135.4040.16 попадат по ОУП на гр. Варна в застроителните граници на града, като ОУП на гр. Варна е одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ. По приетия ПУП-ПРЗ за квартали 7.8.9. 10. 11 и 12, местност "Трошеви ниви" и местност "Коклюш" за процесните имоти е определен УПИ ІІ-14, 15, 16 "За административни, търговски, обслужващи, производствено-складови дейности", в кв. 7.

АС – Варна приема, че с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция (ДВ, бр. 39/2011 г.) са обособени две групи ПИ, които се облагат с ДНИ - ПИ в строителните граници на населените места и селищните образувания и ПИ извън тях. По отношение и на двете групи ПИ има изискване за наличието на релевантно за данъчното облагане предназначение – според подробен устройствен план (ПУП) те трябва да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да са с променено предназначение, когато това се изисква по реда на специален закон.

Въз основа фактическите установявания АС-Варна е приел, че за процесните имоти не са налице предпоставките, регламентирани в закона, при наличието на които собственикът им не дължи ДНИ, тъй като същите попадат в строителните граници на гр. Варна съгласно ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на министъра на МРРБ, като наред с това за тях има и влязъл в сила ПУП.

Решението е неправилно.

Между страните не се спори по фактите. Спорът между страните е за тълкуването и прилагането на чл. 10, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМДТ, ред. ДВ, бр. 39/2011 г.

Според чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Според ал. 3 на чл. 10 не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

От друга страна, както в ЗОЗЗ, така и в ЗГ е регламентиран ред за промяна на предназначението на земеделските земи и гори, когато това се налага за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) – чл. 17а, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ и 73, ал. 1, т. 3 ЗГ. Според чл. 20, ал. 1 ЗОЗЗ границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план, а според ал. 2 промяна на предназначението на земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината. Според чл. 73, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗГ промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила ОУП.

Изложеното сочи, че в специалните закони е регламентиран ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлени имоти в горски територии в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП. Предвиденото с ОУП разширение на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на плана. Промяната настъпва и данните за нея се нанасят в кадастралната карта и кадастралните регистри едва след влизане в сила на решенията на компетентните органи по чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 77, ал. 2 ЗГ.

Именно затова, когато изменя чл. 10, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 106/2004 г.) и въвежда облагаемост с ДНИ на поземлените имоти вместо на дворни места и парцели, законодателят въвежда изискването те да имат предназначение според подробен устройствен план по чл. 8, т. 1 ЗУТ, а чл. 8, т. 1 ЗУТ визира поземлени имоти в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях.

С допълнението (ДВ, бр. 98 от 2010 г.) законодателят въвежда и още един критерий за определяне на облагаемост на имотите - да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Акцентът върху промяната на предназначението на земята по реда, регламентиран в специалните закони (за земеделските земи и горите – по реда на ЗОЗЗ и ЗГ) сочи, че такава промяна следва да е налице по отношение на ПИ, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и по отношение на ПИ, които са извън тях.

Посоченото в образеца на данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ, представен от жалбоподателя, че с данък се облагат ПИ в строителните граници, не променя законовия текст на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а само обяснява подаването на такава декларация от собственика на процесните имоти.

От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния имот има влязъл в сила ПУП, но това е станало едва с решение № 589-8 от Протокол № 17 на заседание на Общински съвет - Варна, проведено на 15.06.2021 г.. Наред с това, освен влязъл в сила ПУП, с който да е определено предназначението на имота по чл. 8, т. 1 ЗУТ, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция, въвежда и допълнително изискване – да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по специален закон.

По тези мотиви настоящият касационен състав намира, че тълкуването на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, дадено от административния съд, е неправилно, несъответно и на множеството съдебни решения на ВАС – Решение на ВАС № 659/20.01.2015 г. по адм. д. № 8066/2014 г; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019 г. по адм. д. № 8302/2015 г; Решение на ВАС № 8918/26.06.2014 г. по адм. д. № 16828/2013 г; Решение № 5542/26.04.2018 г. по адм. д. № 13436/2016 г.; Решение на ВАС № 12.06.2019 г. по адм. д. № 2017 г.; Решение на ВАС № 13663/15.10.2019 г. по адм. д. № 14612/2017 г.; Решение № 14568/27.11.2018 г. по адм. д. № 8236/2018 г., Решение № 5218 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2022 г. и др. Като е обосновал извод за дължимост на ДНИ, а съгласно чл. 64 ЗМДТ и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУЗ, съдът е постановил несъответно на приложимия материален закон решение, което следва да бъде отменено, като вместо се постанови друго решение, с което да се отмени административния акт.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски съдебните производства пред АС-Варна и ВАС в общ размер на 1 361,44 лв, в който се включват заплатените ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 514 от 13.04.2023 г. по адм. д. № 2381/2022 г. на Административен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ,

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК №МД-АУ-4126-1/14.04.2022 г., издаден от орган по приходите гл. инспектор "Контролно-ревизионни дейности" при Дирекция "Местни данъци" към община Варна, в частта, с която е потвърден с Решение №МД-РШ-021 от 08.07.2022 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна.

ОСЪЖДА О. В. да заплати на „БКС Д. Ч. ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Долни чифлик, [улица], представлявано от управителя С. Т., разноски за две съдебни инстанции в размер на 1 361,44 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ