Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: Ю. Р. С. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 3785/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба подадена от П. Т. Т. от гр.Пловдив срещу решение № 1223 от 07.02.2024 год. постановено по адм. д. № 2860/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив.

Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение, с което е потвърден писмен отказ от 15.11.2023 год. на началник сектор Пътна полиция Пловдив. Претендира разноски по делото включително за адвокатски хонорар.

Ответникът по касационната жалба началник сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С решение № 1223 от 07.02.2024 год. постановено по адм. д. № 2860/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на П. Т. против отказ рег. № 103000-24327 от 15.11.2023 год. на началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Пловдив по вх.№ 103000-23799/08.11.2023 год. От фактическа страна съдът е приел, че със заповед за прилагане на ПАМ № 22-0438-0000-225 от 23.10.2022 год. издадена от ст. полицай към 03 РУ на ОД МВР Пловдив на П. Т. Т. е наложена ПАМ временно отнемане на СУ МПС на основание чл.171, т.1, б. б от ЗДвП за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на АУАН № 229483 от 07.11.2022 год. СУ МПС е отнето на същата дата. На 30.11.2022 год. е издадено НП № 22-0438-000659, с което на П. Т. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца. НП е обжалвано като с решение № 2106/20.11.2023 год. на Административен съд Пловдив същото е оставено в сила.

На 08.11.2023 год. Т. подава заявление до сектор Пътна полиция при ОД МВР Пловдив, с което иска да му бъде върнато отнетото на 07.11.2022 год. свидетелство като посочва, че срокът на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС е изтекъл. С обжалвания пред първата инстанция писмен отказ рег.№ 10300-24327/15.11.2023 год. административният орган е отказал да върне СУ МПС, тъй като към датата на заявлението НП не е влязло в сила и въпросът за отговорността не е бил решен. Изложени са и съображения, че отнетото СУ МПС е с изтекъл срок на валидност към 02.02.2023 год. и същото не може да бъде върнато. Лицето е уведомено, че може да подаде заявление за подмяна на свидетелството след влизане в сила на НП.

На 29.11.2023 год. след получаване на решението на Административен съд Пловдив в ОД МВР Пловдив същото е отразено в АИС-АНД. Прието е заявление за подмяна на свидетелството и на лицето е издадено ново СУ МПС № [номер].

За да отхвърли жалбата на Т. съдът е приел, че правилно административният орган не е върнал СУ МПС на 08.11.2023 год. С издадената ЗППАМ на Т. е наложена ПАМ временно отнемане на СУ МПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Издаденото НП № 22-0438-000659/30.11.2022 год. е обжалвано и към датата на подаване на заявлението същото не е влязло в сила, т. е. въпросът за отговорността все още не е бил решен, както и не са изтекли 18 месеца. Не са налице предпоставките на чл.171, т.1, б. б от ЗДвП за връщане на СУ ПМС на лицето.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Съгласно чл.24, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина свидетелството за управление се връща след изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач въз основа на чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му. В случая СУ МПС е отнето на 07.11.2022 год. и към 08.11.2023 год. осемнадесетмесечният срок не е изтекъл. Не е налице и втората хипотеза на чл.24, ал.1, т.5 от горепосочената наредба. До решаване на въпроса за отговорността означава до приключване на административнонаказателното производство. С издаване на наказателното постановление и налагане на административно наказание за извършеното от водача нарушение (за което първоначално му е наложена принудителна административна мярка) се решава въпросът за отговорността му, т. е. административнонаказващият орган приема, че водачът е извършил нарушение и му налага съответно по вид и размер наказание. Към датата на подаване на заявлението обаче 08.11.2023 год. въпросът за отговорността не е бил решен. НП, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС е влязло в сила с окончателно решение на Административен съд Пловдив от 20.11.2023 год.

Настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не намира основание да ги преповтаря.

Касационната жалба е неоснователна. Безспорно е установено по делото, че към 08.11.2023 год. не са налице условия отнетото свидетелство за управление на МПС да бъде върнато още повече като се има предвид, че към тази дата същото не е било валидно поради изтичане на срока за валидността му.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1223 от 07.02.2024 год. постановено по адм. д. № 2860/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА