Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 6914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси / ЗМДТ/.

Образувано е по касационна жалба от Кмета на Столична община, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 2842/26.04.2023 г. по адм. д. № 10382 по описа за 2022 г. на Административен съд - София град.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че искането за прихващане или възстановяване е недопустимо на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Изтъква, че органът по приходите е длъжен да възстанови заплатените задължения за ДНИ и ТБО по отменения РА. Излага доводи, че присъдените на дружеството разноски са прекомерни. В подкрепа на тезите си развива своите доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „А. Д. ООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на мълчалив отказ на орган по приходите в отдел „Общински приходи-Искър“ към Дирекция „Общински приходи“ при Столична община по искане за прихващане или възстановяване с вх. № ДИС 22–ТД26–77/22.07.2022г. от "А. Д. ООД , мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община, в частта на претендираната законна лихва и поисканите суми за възстановяване за ТБО и МДТ за периоди 2014 – 2019 г.

За да достигне до извод за основателност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

На 22.07.2022г. „А. Д. ООД е подало искане по чл. 129, ал.1 ДОПК до отдел „Общински приходи - Искър“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, глоби и имуществени санкции, наложени от служители на общинската администрация в размер на 68 409, 22 лв. и лихва за забава върху същата сума за периода от датата на заплащането на главниците до датата на възстановяването им, както следва: 1. ТБО за 2020 в размер на 44 297, 93 лева; 2. ДНИ за 2020 в размер на 15482, 48 лева;

3. ДНИ за 2014 г. в размер на 594, 31 лева;

4. ДНИ за 2015 г. в размер на 754, 44 лева;

5. ДНИ за 2016 г. в размер на 754, 44 лева;

6. ДНИ за 2017 г. в размер на 746, 45 лева;

7. ДНИ за 2018 г. в размер на 742, 00 лева;

8. ДНИ за 2019 г. в размер на 778, 84 лева;

9. ТБО за 2014 г. в размер на 434, 53 лева;

10. ТБО за 2015 г. в размер на 758, 02 лева;

11. ТБО за 2016 г. в размер на 760, 42 лева;

12. ТБО за 2017 г. в размер на 760, 42 лева;

13. ТБО за 2018 г. в размер на 772, 47 лева;

14. ТБО за 2019 г. в размер на 772, 47 лева.

В хода на производството по чл. 129 ДОПК е установено, че на „А. Д. ООД за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. е издаден Ревизионен акт /РА/ № СФР20-РД77-23/01.04.2020 г., потвърден с Решение № СОА 20-РД28-26/17.07.2020 г. на Кмета на Столична община, с който са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО и лихви за забава за нежилищни имоти в общ размер от 393 935,42 лв. Посоченият РА е отменен с Решение № 4147/23.06.2021 г., постановено по адм. дело № 7942/2020 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, което е оставено в сила с Решение № 5892/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 8731/2021 г. на Върховния административен съд.

С Акт за прихващане или възстановяване № ДИС-22-ТД26-77-/1//03.08.2022г. органът по приходите е разпоредил възстановяване на ДНИ в размер на 15 482,48 лв. и ТБО в размер на 44 297,93 лв. за 2020г. Спрямо останалите претендирани суми в АПВ не са изложени никакви мотиви, нито е формирано разпоредително волеизявление.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че обжалваният мълчалив отказ е издаден в нарушение на законоустановената форма. Счел е, че липсата на мотиви досежно тази част от предявеното искане за възстановяване обективно препятства съдебния контрол по съществото на спора. Уточнил е още, че искането на дружеството е подадено на 22.07.2022 г., след възникване на основанието за възстановяване, а именно - неподлежащото на обжалване съдебно решение на ВАС от 15.06.2022 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което издаденият РА е отменен. Поради това е приел, че искането е депозирано преди изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, поради което е допустимо. В обобщение е формирал извод, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, с оглед на което преписката следва да бъде върната на административния орган с изрични указания да се произнесе в цялост по направеното от дружеството искане.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 128 ДОПК сочи, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По аргумент от чл. 129, ал.1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, а искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Неоснователни са доводите на касатора, че процесното искане за прихващане или възстановяване е недопустимо, тъй като е подадено след изтичането на горепосочения 5-годишен срок по чл. 129, ал.1 ДОПК. Основанието за възстановяване в случая е отмяната на издадения РА от 01.04.2020г., постановена с Решение № 4147/23.06.2021 г. по адм. д. № 7942/2020 г. по описа на Административен съд - София град, което е влязло в сила на 15.06.2022г. Искането за възстановяване е предявено на 22.07.2022г., към който момент безспорно срокът по чл. 129, ал.1 ДОПК не е изтекъл, поради което същото е подлежало на разглеждане по същество. Дори и да е достигнал до обратния извод обаче, органът по приходите е следвало да изложи конкретни мотиви и да обективира своята преценка за недопустимостта на искането с изрично изявление, а това в случая не е сторено.

Неясна е тезата в касационната жалба, обоснована с разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, според която органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми. В случая, установените с РА данъчни задължения да отменени при осъществения съдебен контрол за законосъобразност и в тежест на сезирания орган е да установи техния обхват и размер.

Определящо за настоящия спор е, че компетентният орган по приходите не се е произнесъл в срок по цялото искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване, с оглед на което и на основание чл. 131, ал.1 ДОПК е възникнал мълчалив отказ в тази му част, който е годен предмет на оспорване. Същият е издаден без да са спазени изискванията за форма и при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя правилността на извода за неговата незаконосъобразност. Констатирайки същата, обосновано първостепенният съд е дал указания на органа, че следва да установи налице ли са предпоставките за възстановяване на ДНИ и ТБО за 2014-2019г., като се съобрази с влязлото в сила съдебно решение № 4147 от 23.06.2021 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 5892 от 15.06.2022 г. на ВАС, по адм. дело № 8731 от 2021 г., както и да се произнесе по искането за заплащане на лихва за забава за посочените периоди.

Що се отнася до наведените доводи за прекомерност на присъдените с обжалваното решение разноски, то същите са обстойно обсъдени от първоинстанционния съд и именно поради това той е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение във връзка с възражението на Кмета на О. С. Останалите присъдени разноски са за държавна такса и вещо лице в направените от страната размери, които не подлежат на редукция от съда.

Гореизложеното мотивира настоящият касационен състав да приеме, че като е отменил оспореният мълчалив отказ / макар и с непрецизна формулировка на диспозитива/ и е върнал преписката на административния орган, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2842 от 26.04.2023 г., постановено по адм. д. № 10382/2022 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „А. Д. ООД, гр. София сумата от 1200 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА