Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 6946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Р. О. купел - Столична община срещу решение №3392/23.05.2023 г., постановено по адм. д. 1983/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за несъобразяване от АССГ с императивно регламентираните критерии за допустимост на разходите, които подлежат на компенсиране, както и за неяснота и конкретност на указанията, които трябва да се изпълнят от административния орган при новото произнасяне. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена негова Заповед № РОК22-РД09-450/19.12.2022 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответната страна В. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение №3392/23.05.2023 г., постановено по адм. д. 1983/2023 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № РОК22-РД09-450/19.12.2022 г. на кмета на Р. О. купел - Столична община, с която е отказано изплащане на компенсация за периода 01.11.2022 г. 30.11.2022 г. по заявление № РОК-22-ГР94-938-1/05.12.2022 г. на В. И., делото е върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с мотивите на съдебното решение и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, издаден в предвидената от закона форма, но при неспазване на задължението на органа да изясни всички релевантни факти и обстоятелства, необсъждане/формално обсъждане на относимите обстоятелства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел за установено, че заповедта на кмета на Р. О. купел Столична община е действителен административен акт като издаден от компетентен орган. Изложените от първата инстанция мотиви са в съответствие с чл. 7, ал. 4 от Постановление № 213/01.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли или яслени групи в общински и държавни детски градини (ПМС/Постановление/то), в сила от 05.08.2022 г.,Обн. ДВ. бр.62 от 5 август 2022 г., попр. ДВ. бр.69 от 26 август 2022г., доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2022 г., изм. ДВ. бр.18 от 24 февруари 2023 г., приложимо за периода 01.11.2022 г. 30.11.2022 г., както и Заповед № СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите.

АССГ е приел за установено, че В. И. е майка на малолетно дете, което не е прието в общинска или държавна ясла или детска градина с яслена група, поради което за нея е възникнало право да иска да й бъде заплатена компенсация на направени от нея разходи, предвидени в чл. 4, ал. 2 от Постановлението. Независимо от наличието на право на компенсация с оспорената пред първата инстанция заповед е отказано изплащането на компенсация за периода 01.11.2022 г. 30.11.2022 г., защото при извършена проверка в публичен регистър на РЗИ-София е установено, че изпълнителят по приложения към заявлението на В. И. договор не фигурира като детска ясла, поради което не е изпълнено условието на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Постановлението.

По делото са представени и приети в открито съдебно заседание от 15.05.2023 г. два договора от 16.09.2022 г. за обучение на малолетно дете В. И. (родена през [година]) със страни нейната майка В. И. и изпълнител Частна детска градина Артистите на Монтесори-Д. К. ООД по единия и изпълнител Частна детска градина Горска къща МонтесориООД по другия, както и извлечение от Регионален регистър на обектите с обществено предназначение, в който под номер 2229021397 е регистрирана от 10.10.2017 г. Частна детска градина Артистите на Мотесори за вид дейност отглеждане и възпитание на деца, две градински групи. Тези писмени доказателства не са обсъдени задълбочено от първата инстанция, която се е ограничила в констатацията, че към датата на подаване на заявлението, по което е издадена оспорената заповед, детското заведение е включено в публичния регистър, а в предходните периоди не е било намерено поради неточност при изписване на името му. Прието е, че административният орган дължи проверка дали и от кой момент учебното заведение представлява публично такова и е включено в Публичния регистър при РЗИ, респективно поради какви обстоятелства това не е било сторено, респ. от кой момент подлежи на вписване. Направените фактически изводи са напълно необосновани и некореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, включително и с цитираната справка от регистъра, която е послужила като фактическо основание за издаване на отменената заповед.

В. И. е представила два идентични по съдържание договора за обучение от 16.09.2022 г., в които изпълнителят е индивидуализиран с две различни наименования и два различни ЕИК, но и в двата договора тази страна е наричана детска градина. За таксата за обучение за м. ноември 2022 г. е издадена фактура от ЧДГ Горска къща Монтесори ООД, а не от Частна детска градина Артистите на Монтесори. Частна детска градина Артистите на Монтесори е регистрирана от 10.10.2017 г. като обществен обект за отглеждане и възпитание на деца в две градински групи. По делото няма никакви обективни данни, че дори един от двамата изпълнители по двата договора, представени от В. И. за доказване, че направените от нея разходи за обучението на детето й, са допустими за компенсиране, са регистрирани да упражняват дейност като детска ясла или детска градина с яслена група. Изводите на първата инстанция за вероятна техническа грешка, отстраняването в регистъра и неговата актуалност към м. декември 2022 г. не са съобразени с наличието на нормативноустановена разлика между детските заведения детска ясла, детска градина с яслена група и детска градина.

Съгласно чл. 24 от Закона за предучилищното и училищното образование детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. При условията и по реда на този закон в детската градина може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца на двегодишна възраст. В детската градина може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст. От друга страна детските ясли са организационно обособени структури, в които екип от медицински и други специалисти осъществява отглеждане чрез грижа за опазване и укрепване на здравето, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст и тяхната дейност се регламентира от чл. 118 от Закона за здравето и Наредба № 26/18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена от министъра на здравеопазването.

От тази гледна точка се налага извод, че не неточна проверка, техническа грешка в наименование или пропуск при вписването в регистъра на РЗИ-София е причина да не бъдат признати за допустими разходите, направени по договор за обучение с частна детска градина, а защото Частна детска градина Артистите на Монтесори е вписана като обществен обект с осъществявана дейност детска градина с две градински групи, а не като детска ясла или детска градина с яслени групи. Към месец ноември [година] детето В. И. няма навършени три години, поради което грижите за нея в обществено заведение следва да се полагат в детска ясла или детска градина с яслена група, но не и в детска градина само с градински групи. По тази причина и на компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат направените от родителите разходи, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група. В случая по делото липсва и не се твърди, че съществува такъв договор, сключен с частна детска ясла или частна детска градина с яслена група, а само с частна детска градина. Разходите по такива договори не са допустими за компенсиране според за чл. 4, ал. 2, т. 2 от ПМС, както правилно и законосъобразно е прието в отменената от първата инстанция заповед.

Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът да бъде решен по същество като бъде отхвърлена жалбата на В. И. против Заповед № РОК22-РД09-450/19.12.2022 г. на кмета на Р. О. купел Столична община, която е действителен и законосъобразен административен акт, издаден без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че втората група оплаквания в касационната жалба относно неяснотата на указанията към административния орган при новото разглеждане на заявлението за изплащане на разходи също са основателни. Съдът не е формирал прецизно и изрично указания, но това нарушение не съставлява самостоятелно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в случая съдебното решение подлежи на отмяна поради неговата необоснованост и противоречие с материалния закон.

По водене на делото касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3392/23.05.2023 г., постановено по адм. д.1983/2023 г. по описа на Административен съд-София-град и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И., гр. София, [улица]против Заповед № РОК22-РД09-450/19.12.2022 г. на кмета на Р. О. купел Столична община.

ОСЪЖДА В. И., гр. София, [улица]да заплати на Столична община, съд. адрес: гр. София, бул. Ц. Б. III № 136 В сумата от 100 (сто)лева разноски

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ