Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 7024/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД „ОДОП“) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. И. К., против Решение № 3439/26.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4669/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Счита, че ревизията е извършена при спазване на чл. 7, ал. 1 ДОПК, както и че разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК преодолява ограничението по чл. 11, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Сантина 98“ ЕООД гр. София, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА № Р-22221021003042-091-001/14.12.2021 г., издаден от И. К. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и З. З., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който в тежест на ревизираното лице „Сантина 98“ ЕООД, със седалище в гр. София, са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на 22 285,38 лв. и за корпоративен данък в размер на 95,68 лв. РА се обжалва по съдебен ред в частта, потвърдена с Решение № 254/16.02.2022 г. на ДД „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.

От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР № Р-22221021003042-020-001/27.05.2021 г., впоследствие изменена с две последващи заповеди, с които е удължен срокът за извършване на ревизията. Заповедите са издадени от И. К. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП В. Т. оправомощен като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповеди № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и № З-ЦУ-1954/27.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП.

С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА - И. К. на длъжност Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т. възложил ревизията и З. З., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Т. – ръководител на ревизията, не са разполагали с компетентност да ревизират дружество, което към момента на ревизията от възлагането й до приключването й, а и впоследствие е със седалище и адрес на управление в гр. София.

Решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила като касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК към мотивите му. Касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения:

Не е спорно по делото, че седалището на ревизираното юридическо лице към момента на издаване на ЗВР е в гр.София. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл.112 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче не е определен от териториалния директор на ТД на НАП София като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното ЮЛ.

Въз основа на Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП И. К. на длъжност Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В. Т. е включен в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и осъществяват правомощията си по чл. 12, ал. 1 ДОПК на територията на цялата страна. Правомощията на Зам. изпълнителния директор за издаване на посочената заповед са въз основа на Заповед № ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП. По аргумент от нормата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК изп. директор и зам. изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. Обратно на твърденията в касационната жалба, в случая не са налице хипотезите на чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП. Хипотезата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Нормата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП гласи, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция като за процесния случай нито се твърди, нито е обоснована такава необходимост. Дори обаче това да беше сторено, то функциите по възлагане на ревизия по реда на чл. 112 ДОПК са извън обхвата на приложението на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, тъй като, както вече се посочи, специалната и императивна разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК не дава възможност изп. директор и неговите заместници да оправомащават други органи по приходите със своите правомощия по възлагане на ревизия.

От друга страна по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция /в случая ТД на НАП В. Т. и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София – аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка по силата на Заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, на която се позовава касатора, не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на И. К., тъй като директорът на ТД на НАП София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. В този смисъл и Решения на ВАС № 26/04.01.2024 г. по адм. д. № 5816/2023 г., № 176/09.01.2024 г. по адм. д. № 6611/2023 г., № 2127/22.02.2024 г. по адм. д. № 6952/2023 г. и др.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е прогласена нищожност на РА № Р-22221021003042-091-001/14.12.2021 г., издаден от И. К. на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и З. З., на длъжност гл. инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване доводите на страните и с оглед на изяснената фактическа обстановка по делото.

При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3439/26.05.2023 г., постановено по адм. дело № 4669/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА