Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. А. Членове: В. А. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 6989/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ч. от гр. Габрово срещу Решение №1518 от 08.03.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело №2522/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Чиликов срещу Решение №85 от 10.04.2018 г. поправено с Решение №31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентно ведомство на Р. Б. с което на основание чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е отменена регистрацията на марка с рег. №59265 АББ АВАНГАРД/ АBB AVANGARD, словна, за всички стоки и услуги за които е регистрирана, считано от 28.06.2012 г.

Касационният жалбоподател А. Ч., счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК.

Твърди, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по недопустимо искане.

Излага подробен анализ на относимата нормативна уредба и счита, че предвид направения от него частичен отказ от права върху марката, действието на регистрацията на същата е прекратено, поради което искания за заличаване срещу нея са недопустими. Сочи, че от страна както на административния орган, така и на съда, не е изследван фактът дали са налице предпоставките за допустимост на процесното искане на заинтересованата страна, в това число наличието на правен интерес, предвид частично прекратената, несъществуваща в правния мир регистрация на марка, по отношение на която за искателя липсва правен интерес. Счита, че в производството по чл. 76, ал. 11 ЗМГО от страна на Патентното ведомство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на уведомяването му, следователно неучастие в административното производство, както и че съставът на комисията изготвяща становището по чл. 76, ал. 7 ЗМГО, не отговаря на законовите изисквания. Допълва, че действията на административния орган за уведомяването му чрез имейл адрес, не представляват законов способ за уведомяване и на практика представляват злоупотреба с негови лични данни.

Обосновава извод, че съдебното решение е издадено при допуснати множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като от страна на съда не е разпределена правилно доказателствената тежест между страните. Сочи, че неправилно съдът е приел, че доказателствената тежест не е за административния орган, а за него. Твърди, че съдът неправилно, въпреки направени многобройни искания от негова страна, не е изискал цялата административна преписка и не допуснал представянето на документи в оригинал, въз основа на което е кредитирал само представените от Патентно ведомство подкрепящи тяхната защитна теза документи, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.

Сочи, че съдът незаконосъобразно и неоснователно е отхвърлил и направеното от него искане за допускане на съдебна експертиза.

Твърди, че оспорваното решение противоречи и на редица материални разпоредби, както от специалния, така и от процесуалните закони, на административната и съдебната практика.

Счита, че съдебното решение е и необосновано, тъй като липсва напълно изяснена фактическа обстановка поради немотивирано отхвърляне на доказателствени искания, липсва реално прилагане на действащата нормативна уредба, на предварително и коректно разпределение на доказателствената тежест между страните и е налице противоречиво и неправилно възприемане от страна на съда на неговите твърдения и искания.

Моли съда да обяви обжалваното решение за нищожно или недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на присъдените на АББ Авангард АД от първоинстанционния съд разноски.

Ответникът по касационната жалба председателят на Патентно ведомство на Р. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Г. Й..

Ответникът по касационната жалба АББ Авангард АД (в ликвидация), изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от адвокат В. Р., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

На 28.06.2017 г. АББ Авангард АД (в ликвидация) подава до Патентно ведомство Искане, вх. №70073285 за отмяна на регистрацията на марка, peг. №59265 АББ Авангард/ABB Avangard, с притежател А. Ч..

Марка, рег. №59265 АББ Авангард/ABB Avangard, словна е заявена на 16.06.2005 г. и е регистрирана на 03.05.2007 г. за стоки и услуги от класове на МКСУ - клас 07, 09, 35, 39 и 43. По направено искане от притежателя на марката, с Решение от 09.09.2016 г. на председателя на Патентно ведомство, в Държавния регистър на марките е извършено вписване на частичен отказ от права върху марката, като списъкът на стоките и услугите за класове 07, 09, 35, 39 и 43 се ограничава по начин подробно описан в издаденото удостоверение от 19.09.2016 г. на председателя на Патентно ведомство.

Въз основа на подаденото искане за отмяна на регистрацията на марката, със Заповед №345 от 10.07.2017 г. на председателя на ПВ, е назначен състав за разглеждане на искането, който е разгледал представените доказателства и е изготвил становище за основателност на искането за отмяна на регистрацията на процесната марка за всички стоки и услуги, за които е регистрирана.

На 22.11.2017 г. на притежателя на марката А. Ч., е изпратено електронно съобщение на три имейл адреса (притежавани от последния, чрез които е била осъществявана кореспонденция между него и Патентно ведомство), с което му е изпратен екземпляр от искането, като му е даден двумесечен срок за становище и представяне на доказателства за използване на марката.

В предоставения срок от страна на притежателя на марката, не е изразено становище и не са представени доказателства.

С Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 46, ал. 5 и ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО отм.) е отменена регистрацията на марка с peг. №59265 ААБ Авангард/ ААБ AVANGARD, словна, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, с действие на отмяната, считано от 28.06.2012 г.

На 18.04.2019 г. с Решение №31 на председателя на Патентно ведомство, на основание чл. 62, ал. 2 АПК, е поправена очевидна фактическа грешка допусната на страници първа, втора, пета и в диспозитива на Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, по отношение на наименованието на марката, което следва се чете: АББ Авангард/ABB Avangard, а на страница първа наименованието на дружеството отправило искането, следва да се чете: АББ Авангард АД. Решението е влязло в сила.

Решение № 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство е било предмет на предходно оспорване, въз основа на което е било образувано адм. дело № 13109/2018 г. на Административен съд София град, същото е било отменено с Решение на №9393 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 12996/2019 г. на ВАС, VII-отд. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд излага подробни доводи по направените от страна на притежателя на марката възражения за допуснати от страна на Патентно ведомство съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приема за неоснователни доводите му, че административният орган се е произнесъл по едно частично просрочено искане, тъй като през 2016 г. е направен отказ по отношение на част от стоките и услугите.

Приема за правилни изводите на административния орган, че от страна на притежателя на марката, за релевантния период не е доказано реално използване на марката за класовете стоки и услуги, за които е била регистрирана.

След анализ на относимата нормативна уредба, съдът обосновава извод, че представените брошури от страна на притежателя на марката не доказват реално използване на марката в релевантния период от 28.06.2012 г. до 28.06.2017 г. Приема, че дори представените доказателства, да могат да се свържат с продажбата на стоки, за които марката е регистрирана, те не могат да докажат използването й в търсения период, тъй като се отнасят за 2001 г. и 2002 г.

Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По порока нищожност на съдебното решение:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по искане, което не е предявявано пред него.

Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неговата неправилност, а не до нищожност.

Ако съдът се е произнесъл по непредявено искане това води до недопустимост, а не до нищожност на съдебното решение.

С оглед на горното доводите на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

2. По порока недопустимост на съдебното решение:

Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение са същите като тези за нищожност на решението. Както беше посочено по-горе, неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност, а не до недопустимост на съдебното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. Ч., в която изрично се съдържа искане за обявяване за нищожно, алтернативно незаконосъобразно Решение №85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство. Съдът се е произнесъл по предмета на правния спор, определен с жалбата на Чиликов, поради което доводите му в тази насока са неоснователни.

С оглед изложеното, съдебното решение е допустимо.

3. По порока неправилност на съдебното решение:

На първо място наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение от съда на задължението за събиране на доказателства, са неоснователни, тъй като в съдебното решение изрично е посочено, че по делото са събрани писмени доказателства, приложени към адм. дело №12792/2019 г. и адм. дело №13109/2018 г. на АССГ, към което е приложено заверено копие на административната преписка в цялост.

Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на събраните писмени доказателства. Същите са били приети като доказателства по делото, а доказателствената им стойност не е оборена в съдебното производство пред първоинстанционния съд. Противно на доводите на касатора, първоинстанционният съд правилно е разпределил и доказателствената тежест по делото и е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси.

Неоснователни са и доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в това, че по делото не е допусната съдебна експертиза.

Съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Въпросът дали марката реално е използване или е била налице основателна причина за неизползването й, е правен. За отговора му не са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Става въпрос за преценка на доказателства дали те доказват и кои от тях доказват реалното използване на марката и за кои услуги, а това е правна дейност, която съдът следва да извърши, за да постанови акта си. Поради това не представлява процесуално нарушение недопускането на съдебна експертиза.

Останалите доводи на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

По изложените съображения, доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила

Доводите на касатора, че не е бил уведомен за започване на административното производство, поради което е било ограничено и правото му на защита, са необосновани. Видно от представените с административната преписка доказателства за връчване, до лицето са изпратени две писма чрез Български пощи, които са били върнати като непотърсени, като до касатора, от страна на Патентно ведомство, са изпратени и няколко съобщения на електронна поща, която е ползвал във връзка с осъществяваната с него предишна кореспонденция. Въпреки, че размяната на книжа по електронна поща, не е била изрично предвидена като способ за уведомяване, от страна на притежателя на марката не е подаден изричен отказ да получава уведомяване по електронен път, поради което от една страна са неправилни изводите му за ненадлежно уведомяване за започналото административно производство, а от друга за злоупотреба и неправомерно използване на личните му данни от страна на Патентно ведомство.

Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че съгласно на 5, т. 2 ПЗР ЗМГО този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

В основното си съдържание разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.) и на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 3 ЗМГО са идентични. Налице е разлика в съдържанието на чл. 19, ал. 2, т. 1 и относимия към него чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.) и чл. 21, ал. 3 ЗМГО, която разлика е резултат на правилното транспониране в новия закон на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436). Въпреки това и преди влизане в сила на новия закон съдът е длъжен да тълкува националния закон по начин, който най-пълно осигурява целите на директивата.

Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Първа директива 89/104/ЕИО) е отменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директива 2008/95/ЕО), която от своя страна е отменена с Директива (ЕС) 2015/2436. Понастоящем приложима е Директива 2015/2436, която именно транспонира и националния закон с оглед и на изрично посоченото в неговия 3 ПЗР.

Независимо от това безспорно е, че съдържанието на релевантните разпоредби и в трите директиви е идентично, поради което и практиката на Съда, постановена по всяка от директивите по отношение на тези разпоредби, е приложима.

Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) за марката Minimax е основополагащо за разбирането на Съда за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване. От изложеното в точки 36 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, е видно, че реалното използване на марката е: 1.) използване на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с марката и 2.) използване в съответствие с основната функция на марката да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход. При преценката на реалното използване следва да се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които установяват дали търговската експлоатация на марката е реална, и по-специално дали такова използване се разглежда като обосновано в засегнатия икономически сектор, за да се създаде или да се поддържа пазарен дял на стоките или услугите, защитени с марката. Това може да включва вземането предвид и на естеството на стоките или услугите, особеностите на засегнатия пазар и обхвата и честотата на използване на марката. Реалното използване на марката е действителното използване в съответствие с основната функция на марката, което не е символично и което гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите на потребителите, като им позволява, без никаква възможност от объркване, да разграничат продукта от други, които имат друг произход.

В съответствие с Директива (ЕС) 2015/2436 и практиката на СЕС са и разпоредбите от ЗМГО.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Р. Б. във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Аналогична е била и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от отменения ЗМГО.

Видно от посочената правна регламентация, правилно е прието от съда, че в случая периодът в който трябва да се установи реалното използване на марката е 28.06.2012 г. 28.06.2017 г.

Съгласно чл. 21, ал. 3 и ал. 5 ЗМГО за реално използване по смисъла на ал. 1 се счита и: 1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател; 2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б. независимо от това че са предназначени само за износ. При преценката на реалното използване се вземат предвид мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана (чл. 21, ал. 5 ЗМГО).

Следва да се посочи, че доводите на касатора, че административният орган се е произнесъл по едно частично просрочено искане са неоснователни, тъй като както правилно е прието и от съда, искането на заинтересованото лице в производството по отмяна на регистрацията на марката е направено за всички стоки и услуги на марката от класове 07, 09, 35, 39 и 43 на МКСУ, а не за част от тях.

Правилно е посочено от съда, че по отношение на стоките и услугите от класове 07, 09, 35, 39 и 43 МКСУ от страна на притежателя на марката, не са изложени аргументи за реално ползване и не са представени доказателства в тази насока.

При анализиране на ангажираните от притежателя на марката доказателства брошура Моторно задвижване тип ЗМ 1500 и табелки на електрически изделия с марката ABB Avangard 3 броя, с година на производство 2001 г. и 2002 г., изводът на първоинстанционния съд, за недоказано от касатора реално ползване на марката за стоки и услуги от класове 07, 09, 35, 39 и 43 на МКСУ за релевантния период, е правилен.

От изложеното следва, че не е доказано реалното използване на регистрираната марка с peг. №59265 АББ Авангард/ABB Avangard, словна за стоки и услуги от класовете 07, 09, 35, 39 и 43 на МКСУ за релевантния период. Доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение №85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, поправено с Решение №31 от 18.04.2019 г., са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касаторът възразява за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на заинтересованата страна, едва в настоящото производство, което е недопустимо.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника председателят на Патентното ведомство искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да му заплати направените по делото разноски. Същите са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От ответника АББ Авангард АД е направено искане за присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение, но до приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства за направените разноски от страната и съответно не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1518 от 08.03.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело №2522/2021 г.

ОСЪЖДА А. Ч., с адрес гр. Габрово, [адрес] да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. седалище и адрес гр. София, бул. Г. М. Д.№ 52Б, сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА